В изданието "Музиката на гръцката поезия" са поместени гръцки песни, преведени на български език. То е съпроводено от CD с песни. Книгата е двуезична - на български и гръцки език. ... |
|
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
|
От този том ще добиете представа за богатото разнообразие на изкуствата и ще се запознаете с някои от най-изтъкнатите творци и личности, променили хода на човешката история. Ще се пренесете в света на митовете и легендите, и ще научите повече за обичаите и вярванията, които стоят в основата на много от световните религии. Поредицата "Библиотека Знание" се състои от 4 богато илюстровани тома, от които читателите ще научат любопитни факти от "Животът на Земята", ще посетят "Културната Галерия", която ще ги пренесе в света на митовете и легендите и ще научат повече за обичаите и религиите. Ще ... |
|
|
Сюитата се състои от 4 части: Milonga Bossa Nova Boler Samba Михалис Андронику е роден в Лимасол, Кипър, през 1977 г. Завършва Музикалния факултет на Атинския университет. Притежава също дипломи по специалностите класическа китара, кларинет и теория на музиката от Тринити Колидж и Кралската музикална академия в Лондон, както и диплома по византийска музика от Консерваторията в Аргируполис. Михалис е завършил курсове по хармония, контрапункт и фуга в Елинската консерватория. Освен това той изучава гръцки народни инструменти, като константинополска лютня и други. Понастоящем прави докторат в Музикалния факултет на ... |
|
|
Светът е толкова голям и богат, и животът предизвикателен и многообразен, че никога няма да липсват поводи хората да продължават да си казват с езика на Мълчанието: външност, маниери, жестове, грим, гримаси, костюм своите послания. Багрите и мекотата на тъканите, техните десени, кройките на одеждите, аксесоари, бижута, маски, танца и музиката са част от семантиката на суетата човешка. Надниквайки в тайните и мистерията на тези послания се докосваме до историята на костюма. Ритуализирането на дрехата е важен момент в динамиката на културите и приспособяването им една към друга. Тук има поезия и живопис, танци и музика, има ... |
|
|
Светът е толкова голям и богат, и животът предизвикателен и многообразен, че никога няма да липсват поводи хората да продължават да си казват с езика на мълчанието: външност, маниери, жестове, грим, гримаси, костюм своите послания. Багрите и мекотата на тъканите, техните десени, кройките на одеждите, аксесоари, бижута, маски, танца и музиката са част от семантиката на суетата човешка. Надниквайки в тайните и мистерията на тези послания се докосваме до историята на костюма. Ритуализирането на дрехата е важен момент в динамиката на културите и приспособяването им една към друга. Тук има поезия и живопис, танци и музика, има ... |
|
|
Историята за Орфей и Евридика е сред най-тъжните митове от цялата вълшебна гръцка митология. Орфей е една от най-ярките и най-значимите фигури както в класическата митология, така и в западната култура като цяло. Неговият образ е въплътен в различни художествени произведения в областта на поезията, киното, операта, живописта. Основните истории за него са съсредоточени върху способността му да очарова всичко живо и дори неживата природа с музиката си (обичайна сцена в мозайките на Орфей) и с усилията му да изтръгне своята любима Евридика от подземния свят. Книгата е вълнуващо онагледена с прекрасните ... |
|
|
Двуезично издание на гръцки и български език. Преводач: Константинос Марицас. ... Константинос Марицас е роден на 29 септември 1957 г. в София, в семейство на баща - грък и майка - българка. Средата, в която израства, е наситена с литература и музика. Така опознава и двете балкански култури до съвършенство. Дипломира се като инженер в Атина и като магистър философ в София. В зрелите си години пише много, пътува и превежда. Философските му идеи са екстравагантни и провокират нов прочит на раждането на цивилизацията и мястото ни - на мъже, жени, хермафродити и други - в нея. Публикуват книгите му на български, гръцки, ... |
|
|
Наследството от високоразвитата древноевропейска култура."Светлината на ранните цивилизации изгрява от изток и озарява Европа. Европейското варварство напуска своята накултивирана тъма и пристъпва към светлината, приема благословията на цивилизацията... С новия набор от познания тя успява да роди собствена цивилизация, тази на древните гърци, която от своя страна просветлява другите народи. Но нима това е приказка?" Харалд Харман Роденият пред 1946 г. Харалд Харман е германски лингвист и културолог. От 2003 г. е вицепрезидент на Института по археомитология (със седалище в Себастопол, Калифорния) и директор на ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Необуздана хармония Гони към нас Неизбежното ни приближаване Вежди до вежди Чело до чело Тяло до тяло Едно цяло Там, насред нищото Изпълнено с всичкост От нашата отдаденост." Антон Кабрански ... |
|
|
"Още един човек от село си отиде. И гробището ни расте. И селото ни се смалява." Марин Георгиев Марин Георгиев е роден на 9 април 1946 г. в с. Биволаре, Плевенско. Завършил е Техникум по механотехника в Плевен и българска филология във ВТУ "Братя Кирил й Методий". Бил е редактор в културния отдел на Радио Варна. Работил е във вестниците "Учителско дело", "Народна младеж", "Пулс", "Литературен фронт". В края на 1981 г. е приет за член на Съюза на българските писатели, преди това - в Съюза на българските журналисти и после в Съюза на българските преводачи. В ... |
|
|
"Отривиста, жизнена и честна към думите, новата книга на Людмила Миндова не се чете, тя се живее." Илко Димитров "Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард България е регулировчик на живота и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на ... |
