"През 1948 г. Стайнбек се връща в Салинас и започва да работи върху На изток от рая. Завършена е през 1951 г., а през ноември 1952 г. оглавява всички листи на най-продаваните книги. Романът е мащабно платно, показващо постоянната борба между доброто и злото, силата и слабостта, любовта и омразата, красотата и грозотата. Действието се развива в рамките на петдесет и шест години и описва три поколения от два големи рода. Според самия автор книгата е резултат от единайсет години мисловна бременност, една година непрекъснато писане, 300 молитви, 36 топа хартия, 350 000 думи и много твърд мазол на пръста на дясната му ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата "Антропология на изток от Рая" на издателство "Нов български университет" е написана в чест на 25 години департамент "Антропология" и 60-годишнината на проф. Пламен Бочков. ... "Предполагам, че този малък епизод хвърля известна светлина върху лекотата, с която с Богданов първоначално приехме както департамента, така и първата му магистърска програма да си присвоят етикета "социална антропология" - не само и просто неизбежно имитиране на външен образец, нито пък страстно прилепване към престижна емблема, но и един вид естествено встъпване в наследство, към което сме ... |
|
|
Гроздовете на гнева е най-дискутираната книга в Америка за целия XX век, скандална, пророческа и гневна творба, напоена с горещата пот на многомилионната работническа класа, която, въпреки че бива посечена от финансовия крах и нейното бъдеще е отнето завинаги, продължава да строи Америка с непоклатимо достойнство. Действието се развива по време на Голямата криза и проследява пътя на едно семейство от Оклахома до Калифорния, както и премеждията и разочарованията на неговите членове като наемни селскостопански работници. Въздействието на повествованието се е запазило до днес благодарение на суровата изразителност и ... |
|
|
"За мишките и хората" (1937) се радва на голям успех още с появата си. Това е невероятно затрогващ разказ за сложната спойка между двама мигриращи селскостопански работници - Джордж Милтън и Лени Смол. Те пътуват от ферма на ферма в търсене на временна работа и мечтаят един ден да си имат собствена ферма. Лени е едър и тромав, умствено изостанал мъж, който по детски се радва на всичко пухкаво и меко. Джордж бащински го закриля и внимава Лени да не направи някоя беля поради извънредно голямата си физическа сила, която не умее да контролира... Джон Стайнбек (1902 - 1968) е роден в калифорнийския град Салинас, ... |
|
|
Улицата на консервните фабрики в Монтерей, Калифорния, е цяла поема, смрад, проскърцващи звуци, особена светлина, песен, навик, носталгия, блян. Улица Консервна - това е събраната и разпиляна тенекия и желязо, ръжда и трески, нащърбен паваж и обрасли с бурени дворове и бунища, работилници за сардели, сглобени от вълнообразна ламарина, автомобилни сирени, гостилници и публични домове, малки претъпкани бакалнички, лаборатории и нощни приюти. Нейните жители, както веднъж бе рекъл един, са проститутки, сводници, комарджии и негодници, с което е искал да каже всички. Но ако беше надникнал към улицата от друго ъгълче, той може ... |
|
|
Тортила Флет е съществуваща местност в Калифорния, макар и в Кармел, а не в Монтерей, където я разполага Джон Стайнбек - писателят, който по единодушното мнение на световната критика разбира американците по-добре от всеки друг. Той събира в този неголям по обем, но необятен по литературност роман истински истории за паисанос (потомци на испанци, индианци, мексиканци и европейци), жители на този маргинален квартал, и, следвайки епичната традиция на легендите за крал Артур и неговите рицари, сладкодумно ниже повествованието за Дани и неговите приятели. Разказът на места е забавен, на места - сериозен, а героите се ... |
|
|
"Днес ние притежаваме могъщество, каквото някога приписвахме на Бога! Но,ето че най-сетне рискът, славата и изборът са в ръцете на човека! И не е трудно да докажем, че той е съвършен! В човека е най-голямата ни надежда!" Важно! Моля имайте предвид, че изданието е с недобра полиграфическа изработка и не изглежда в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Зимата на нашето недоволство (1961) е последният роман на Джон Стайнбек и е смятан от критиката за голямото му завръщане в първите редици на световната проза след Гроздовете на гнева. Стегнатият, изпълнен с много вътрешна сила и напрежение, разказ е съсредоточен около Итън Алън Холи - издънка на стар род от аристократична Нова Англия, носител на висши морални стойности и дълбоко насадена честност, който сега е продавач в бакалията, която преди е притежавал. Натискът, който животът и обстоятелствата упражняват върху него, стига до своя апогей в тази зима на недоволството, когато жена му го упреква, че не съумява да ... |
|
|
От една добруджанска легенда се ражда вълнуващ роман за стремежа към истината, силата на любовта и белезите, които всички носим в душите си. "А предполагам и за тебе... Добруджа е раят. Благодатното слънце, житните полета и морето с този привкус на свобода." През 30 -те години на миналия век, в една пролетна утрин млад мъж пристига в село Саръ меше, търсейки работа като овчар в чифлика на богат земевладелец. Будните му очи, спретнатите дрехи и интелигентен изказ обаче подсказват, че други причини са принудили младия Йорго да пропътува дългия път от родното Яврово, разположено в полите на Родопите, до Южна ... |
|
|
Книга втора от поредицата Сладките магнолии на Шерил Удс. ... Действието се развива в малкото градче Серенити в Южна Каролина. В центъра на сюжета са група приятелки, наричащи себе си Сладките магнолии. За тях приятелството е вечно. Целият живот на Дейна Сю се променя в деня, в който след шумен скандал, привлякъл вниманието на всички съседи, тя изхвърля своя неверен съпруг заедно с вещите му - направо на моравата. Сега тя има най-доброто ресторантче в своето градче, добри познати и най-добри приятели - до един безнадеждно любопитни. Има и дъщеря си, но не иска да признае, че тийнейджърката Ани сериозно уврежда ... |
|
|
Всеки иска славата на Исус, никой не иска да носи кръста му. ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
