Един респектиращ том с разкази, които категорично доказват художествената дарба на този творец - прозрения за човека, за противоречивите процеси в обществото, за тъмните и светлите страни на личността, за омерзението от равнодушните и уязвимата красота на всеотдайността. За високата цена на достойнството, което почти винаги е завистливо неоценено, нещо повече - почти винаги е наказано от недостойните. Има обикновени случки и необикновени събития, конкретни епизоди и измислени истории, които са истински притчи, дискретен хумор и почти прикрита тъга, силни страсти и трагично звучащи музикални мелодии на душата и порива към ... |
|
За първи път трите части на култовото произведение на Хенри Милър - "Разпятие в розово", в един луксозен том. ... "Човек може да го харесва или да не го харесва как пише, но не може поне мъничко да не му завижда за щастието и непукизма, за артистичната лекота на битието му, за производството на живот, в което е бил въвлечен. Трудно е да се говори за Хенри Милър без клишета, защото той сам отдавна се е превърнал в клише. Като се спомене името му, в популярното съзнание автоматично изникват асоциации с истории за секс, алкохол и буйни веселия. Особено със секс, заради ето такива епизоди: "Ако след ... |
|
"Воден от своето амплоа винаги да търся новото в моите литературни занимания, и в тази книга оставам верен на себе си. Както и в моите книги Противоборство, Преображения и Еквиваленти, тук използвам и елементи от физиката и математиката за акцент на моите неща. По-специално внимание заслужават последните 45 епиграми от втората част. Те са от друг порядък и форма: първият ред на същите е само с една ключова дума. Това се прави рядко в епиграмното творчество, защото изисква по-голямо творческо усилие в търсене на подходящия акцент. От така променения словоред идеята е само една: епиграмата да запази своята ... |
|
"С трепет посвещавам "скромний си трудец" на един такъв достоен читател. Когато бях студент, възкликнах по повод предложен от него анализ: "За красотата трябва да се говори красиво!" Асистентът замислено изрече: "Колегата може би има право... За красотата трябва да се говори красиво?! Това означава ли, че за кръга трябва да се говори кръгло?" Просто си размишляваше на глас. Четири десетилетия оттогава, много кръгли глупости потънаха в кръговете на забравата (за да отворят място на други окръглености), а размишляващият глас на Никола Георгиев продължава да звучи - научно и... наистина ... |