"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |
|
|
Как да правите професионално изглеждащи изображения, като използвате камерата, която винаги носите с вас. ... Представете си, ако някой вземе същите фотографски техники, принципи и инструменти, които се използват от топ и професионалните фотографи, но ги прилага, като снима с iPhone. Представете си типа изображения, които ще можете да създавате, като използвате същите тези идеи. Е, най-накрая някой го е направил. Най-продаваният автор в света за техники във фотографията е на път да разбие всички правила, като ви покаже как да прилагате същите техники, които топ професионалните фотографи днес използват, за да правят ... |
|
|
Книгата включва негови духовни размисли за упованието и надеждата в Бога в периоди на изпитания и житейски превратности. Насърчен е да напише тези духовни упражнения от самия папа Йоан Павел II, който отбелязва в уводните думи към книгата: "Пожелах в хода на Големия юбилей да се отдели специално място на свидетелството на хора, които са страдали заради вярата си, заплащайки със своята кръв принадлежността си към Христос и към Църквата или посрещайки храбро безкрайните години затвор и други лишения от всякакъв вид. Именно такова свидетелство Вие споделихте с нас с топлота и вълнение, показвайки, че през целия човешки ... |
|
|
"В тази книга Хайри Хамдан убедително доказва както доброто владеене на българския език, така и специфичното лирическо отношение към действителността, пълно с философски инвенции. Освен това авторът има блестящ усет за детайла и склонност към афористични обобщения. Считам, че тя ще обогати българската литература с особен вид чувствителност и новаторство." Бойко Ламбовски "Не случайно стихосбирката носи заглавието "Един живот не е достатъчен": да, един живот не стига, за да се обхванат в дълбочина и в изпълнени пространства тези два хем така приличащи си, хем и толкова различаващи се свята, ... |
|
|
Здравейте! Аз съм Ейприл Мей и до мен се намира един неканен и доста особен посетител. Той се казва Карл. Здравей, Карл! Прибирайки се от работа около три сутринта, Ейприл Мей се натъква на гигантска скулптура - триметрова статуя на робот трансформър в самурайска броня. Поразена от нейното излъчване и от майсторството на изработката, Ейприл заснема видео със своя приятел Анди, което заедно качват в Ютюб. На следващия ден Ейприл открива, че видеото се е превърнало в суперсензация. Животът ѝ напълно се преобръща... Карлове се появяват в още десетки градове по света, но Ейприл е първата, която ги е заснела. Сега тя ... |
|
|
"Спомням си ясно, през кожата, без никога да съм бил там, изгарящото слънце из безкрайните памучни полета на Луизиана. Помня с небцето си вкуса на мадлената у Пруст и трохите от нея, които плуваха в чая. Помня как в Макондо докараха лед за първи път и баща ми ме заведе при циганина Мелкиадес. Помня една страховита зимна виелица и свещта, която гореше у дома, свещта гореше... Бил съм летец от войната, кибритопродавачка, куче, което безнадеждно чака стопанина си. Понякога лежа ранен на Аустерлицкото поле, гледам как се движат облаците над мен и си мисля как съм могъл да не ги забележа досега... Тъгувам често по една ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
|
|
Познавах човек, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала Нотр Дам дьо Пари. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален - от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго. Из прерията на Северна Дакота, където освен кукуруз, бизони и тук-там някоя ядрена установка друго не се намира, разнасях с пикап гюмове със семе от бик в течен азот и едно безжизнено каубойско тяло. В Люксембург се наложи да пия шампанско от ранни зори, макар да помня онази крилата фраза, че сутрин шампанско ... |
|
|
Има книги, които просто прочиташ. Има и такива, които остават с теб завинаги. Алис винаги е искала да бъде писателка. Талантът ѝ е безспорен, но думите ѝ дълго остават предпазливи, дистанцирани - докато една лична трагедия не разбива сърцето ѝ и от тази болка не ражда забележителен дебютен роман. Ала веднъж публикувана, книгата вече принадлежи не на автора си, а на читателите - и този роман намира пътя си към различни хора в преломни моменти от живота им. Всеки от тях прочита уж същата книга. Ала всеки открива различна истина. Историите им се преплитат почти неуловимо и разкриват колко неочаквано и ... |
|
|
От автора на бестселъра "Тетрадката". ... Джон Тайри е изпълнен с гняв, той не познава майка си, мрази баща си, движи се с неподходящи хора и постъпва в армията, за да избяга от миналото си. Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите. Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си. Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя ... |
|
|
"И вечността не стига" представя Китай в края на династия Мин. Даошън живее в планината сред монасите даоисти, от които е усвоил изкуството да лекува и да предсказва бъдещето. Един ден той напуска спокойствието на манастира (не е положил обет), решен да потърси единствената жена, която е обичал – тази, която е срещнал преди тридесет години, когато като млад цигулар е свирел в пътуващ оркестър и няколко разменени погледа, една споделена усмивка продължават да дават смисъл на живота му. Любовта на Даошън и Лан'ин намира своята пълнота в сливането на две души, които най-сетне се намират и остават завинаги ... |
|
|
Да се разказват страшни истории е дарба и онези, които я притежават умело я усъвършенстват от векове. Всепризнат талант в разказването на такива истории е Едгар Алън По. Той с право е смятан за основоположник на психологическата и детективска проза, мистика и готика. От малък с увлечение слуша приказки и предания, смразяващи кръвта, а когато пораства започва сам да пише разкази, изпълнени с мрачен хумор, загадъчност и необясними образи. В "Среща с червената смърт" са включени едни от най-популярните творби на Едгар Алън По, а разказът "Ти си човекът" е кратка история, написана през 1844 година, която ... |
