Посредством неподправената памет за българското съвременният българин може да усети истинските си корени и национална идентичност, да се отърси от заблудите и користните внушения, да почерпи вяра и сили от моралните добродетели на предците си. Първата част на том 1 е посветена на народните представи, възгледи и вярвания за видимия (небе,слънце, месец, звезди, растения, животни, дом и покъщнина) и невидимия (добрите и лошите невидими същества, душата, задгробния живот) свят. Илюстрирани много сполучливо със записи на приказки, песни, пословици и предания, те разкриват същностни черти от душевния мир на българите. ... |
|
Черната книга е дълбоко духовно произведение, което отвежда читателя на вълнуващо пътешествие из лабиринта на човешката душа и мистериите на живота. Съставена от 366 медитации - по една за всеки ден от годината - книгата предлага вдъхновение и прозрения за всички, които търсят смисъл и осъзнаване. Тя съчетава древни мъдрости, извлечени от световните традиции, със съвременни философски и духовни размисли, правейки я едновременно универсална и лична. Целта на книгата не е просто да информира или забавлява, а да провокира размисъл и вътрешна промяна. Чрез поредица от ежедневни текстове, книгата представя същностни теми като ... |
|
Теодора Кирова е автор на множество есета, статии и стихове, дългогодишен водещ на рубриката "Сладко-кисело" в списания "Лия". Нейни стихове са публикувани в поетичния сборник "Сънувам небето и търся Те"."Шепа светулки" е първата ѝ книга за "живота такъв, какъвто е...с целия му сладък, солен, тръпчив и леко понагарчащ вкус...""Свежо, оригинално, талантливо предложение за истинските житейски открития. "Шепа светулки" не е във време, не е в пространство, не е и в мечти - в душата е. От и заради нея. Ето как Теодора Кирова пророкува срещата между читателя ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Златните български приказки ... Библиотека „Аз съм българче" включва най-популярните и обичани произведения за деца от класическата българска литература. Подбрани са само тези образци, останали в златния ни фонд като незаменим духовен спътник на няколко поколения българи. ... |
|
Ябълка на разбора, излиза по случай 75 -та годишнина на списание Жената днес. Това е сборник със 75 статии от и за женската душа на едни от най-добрите авторки на списанието през новото хилядолетие. Включени са разнообразни теми като любовта, обичта, секса, брака, децата, раздялата, ревността, изневярата, насилието, свободата, парите, остаряването... Автори на книгата: Ава Гаел; Адриана Антонова; Александра Божимирова; Ана Клисарска; Белла Добрева; Бойка Трифонова; Борислава Ангелова; Буря Кайсиева; Виктория Блейз; Габриела Николова; Десислава Христозова; Диляна Ценова-Гогова; Ела Никодимова; Емилия ... |
|
Принуден да напусне Рим, Юлий Цезар служи на борда на военна галера в опасните води на Средиземно море и бързо си спечелва славата на страшен воин. Но много скоро корабът му е пленен от пирати и той е задържан за откуп. Изоставен на северноафриканското крайбрежие, след дълги месеци пленничество Цезар започва да събира войници, от които ще изкове мощна бойна единица, за да отмъсти на похитителите си и да потуши новото въстание в Гърция. Когато се връща в Рим като герой, и като опасен проблем за враговете си, Цезар отново намира приятеля си от момчешките години Брут. Но скоро приятелите биват призовани да се бият с всички ... |
|
Номиниран за Конкурса за исторически роман - 2017. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "И защо този роман се казва "Църна месечина"? Не можеше ли просто да се казва "Червена луна"... Можеше, но авторът Кирил Пецев има щастливата съдба да се е родил в Петрич и поне 40 години да е живял в Благоевград, някогашна Горна Джумая. И както много хора, населявали това пространство по течението на Струма, да е бил в плен на митологията за борбите на българите от Македония. И за техните герои, предатели, убийци и жертви. Всичко това в ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
Спомени за Вера Мутафчиева. ... "Да пишеш спомени за обичан човек е занимание рисковано. В повечето случаи портретираният застива под бързо съхнещия лак на възхищението или се превръща в услужливо огледало на портретиращия. Книгата на Божана Апостолова е далеч от тези клопки. В написаното се усещат движещи се отражения на Вера Мутафчиева: личност силна, уязвима, възхвалявана, недочута, неразчетена... Извикана за живот от приятел, който я обича силно, безпощадно, търсещо... Така, както Божана може." Юрий Дачев ... |
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
Да живее България! ... България - "Свидетел - очевидец на страшните ѝ борби, на големите ѝ страдания, на безкрайната ѝ слава, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ! Обичал бих България за страданията ѝ вековни, за миналото ѝ славно и тъжно, обичал я бих за надеждите ѝ и за вярата ѝ в светло бъдеще и за борбите, чрез които то ще се постигне. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава ... |