Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
"Поезията на Христина Гутева е разпъната между християнската юродивост и източната мъдрост. От една страна тя е пределно "евразийска" в най-отвъдния, метафорично есхатологичен пласт на това понятие, а от друга е ярко "полифонична", защото търпи множество и различни смислови / естетически интерпретации. Прелъстително красива, лапидарна, радикално концентрирана в себе си, кенотично имплозивна лирика, чийто "корен е цвете", което напуска границите на света си, оставя гравитацията на птиците, облаците и пеперудите, разцъфва хищно над нас като небе и не се завръща." Васил Прасков " ... |
|
|
За тази сбирка хайку Антон Баев казва следното:"Сред разноезичния Вавилон на днешната българска поезия се опитва да поникне още един глас – този на най-краткия пловдивски поет Стоян Терзиев. Лапидарният израз, характерен за този поет и в първата му книжка "Бяло хайку", и в "Сънят на Пеперудата", обаче не е просто мода. Той е и претенция да побереш "голямата мисъл в малка реч". Това е най-старата поетическа мода." ... |
|
|
"В душата ми е празнота, времето надеждите прогони, пред мисълта ми няма борд, животът стена е въздигнал. Къде да търся моята съдба, в миналото неизживяно или в празнотата на душевността, искрица радост, в която не остана! Любовта отдавна отлетя, харесвана и толкова желана. С нея като птица над трудностите се лети, днес само споменът остана! Животът ни е изпитание безкрайно, когато любовта ни изостави, Тя отива си от нас безмълвно, когато хлад сърцето ни изпълни!" Георги Петков ... |
|
|
Вяра имам съдържа три части: поезия, кратки отговори на често задавани психологически въпроси, публикувани в различни издания за периода 2003 - 2006 г., както и обширно описание на три големи, най-често срещани терапевтични случаи: депресия, страхова невроза и анорексия. Героите са събирателни образи. Финалната глава е разказ на откъси от задължителната лична терапия на Мадлен Алгафари, водена в Швейцария, в периода на специализацията ѝ по аналитична психотерапия."...гледах един филм за мравките. Не знаех, че те можели да виждат само на тридесет сантиметра. Представяте ли си, колко те не знаят за света, в ... |
|
|
"Втората книга на Даниела Табакова продължава и надгражда темите застъпени в Другата Марлене. Теми, които вълнуват всички, защото са от ежедневни до вечни. Любовта, майчинството, отношенията между хората, приемствеността между поколенията, борбата между доброто и злото, и божественото начало у всеки от нас. Плахостта и нетърпението от първата стихосбирка тук вече се превръщат в една завоювана територия, която Даниела Табакова защитава и отстоява пред себе си е пред света. Израстването на поетесата ще зарадва взискателния вкус на читателите, които разбират от истинска поезия, изказана по категоричен начин и със ... |
|
|
"Роден съм на 30.08 в град София. Възраст - не казвам. Млад съм и все по-млад съм. Завършил "Университет по библиотекознание и информационни технологии" - почти. Специалност - да мога да чувам думите и те мен. И затова пиша и поезията пише в мен. Това е втората ми стихосбирка след "Жълта пеперуда в сърцето", която издадох през 2013 г. Моите професионални интереси са магията на словото и претворяване на действителността с него в мен, и светът около мен чрез думите. В началото бе словото, както пише в Библията и до края все е слово. Провеждам семинари и курсове да четеш езика на думите и да ти върви ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
"Животът и поезията се обичат, но са разделени. Затова стихосбирката на Рене Карабаш е въже за двойно самоубийство. Жилаво и неумолимо, и истински обичливо въже." Марин Бодаков "Обърнах тази книга "с хастара навън". Докато опипвах подутините, стиховете ѝ падаха като "гилотини" върху предразсъдъците ми, и те, "postmortem", се превръщаха в безсрамни разсъдъци за палачите си. По всичко личи, че още в детството си Рене е завършила университетите на Горки с "отличен"." Азиз Шакир-Таш "Пеперуди в хълбока на думите, око, което гледа навътре, кожа, която ... |
|
|
Книга за самотата, разгледана през призмата на имиграцията и на връзките. Книга за силата - и самотата - да загърбиш един живот и да скочиш в друг. Човекът в тази книга емигрира не само в нови географски територии, той се преселва в неизследвани досега кътчета на душата си, в нови връзки, в непознати състояния, прави равносметки, задава си въпроси. Свалила своята "втора кожа", Катерина Стойкова е все така до болезненост пряма със себе си и с читателя. Поетичното и тук е примесено с философска мъдрост, със съзерцателност и умение да уловиш детайлите на живота такъв, какъвто е, без оценка. "Трябва много да ... |
|
|
Настоящото свое произведение Пенчо Пенев определя като сбор на късчета от работилницата на живота, основани на бележки и записки от преживяното, прочетеното и премисленото от последните години. Тематичният диапазон на книгата е много широк: философски и естетически етюди, размисли върху важни исторически събития и тяхното отражение в днешния живот на българите, анализ на парадоксални явления и диспропорции, мисли, свързани с големите предизвикателства на високо технологичния 21 -ви век. Една от главите е озаглавена Записки по българското правосъдие и проследява хронологията по темата от 1991 г. до днес. Всичко това е ... |
