Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
При хиперборейците - Тази моя книга, пише Църнянски, е роман, пътепис, мемоари, поезия, та дори и памфлет, хаос от спомени, пътувания и лутания... Това е смесица от пътеписи до Шпицберген, дотам, докъдето корабът може да стигне, смесица от пътеписи из Италия, впечатления, бележки, размисли на човек, започнал да остарява. Пише за Италия, но същевременно възкресява спомени за неповторимия Север, за копнежа към Хиперборея - страната на вечната красота, в която слънцето никога не залязва, за митичния народ на хиперборейците, който според гръцката митология живеел от другата страна на северния вятър. Изкуството също заема ... |
|
|
Световна класика за деца и юноши. ... "Автобиография" от Бранислав Нушич представлява едно ново начало в сръбската литература. Нушич разказва най-забавните случки от своето детство, от периода на казармата, затвора и брака си, изпълнени със самоирония и комедийни ситуации. Произведението е наситено с остър хумор и сатира, като разкрива някои слаби страни на сръбската образователна и политическа система. В книгата за първи път са застъпени основни възгледи и теми, които по-късно Нушич ще доразвие напълно в драматургията си. "Когато за първи път съм се замислял за майчините скути, от тоя смях съм се родил ... |
|
|
Радослава Станкова е утвърден медиевист сърбохърватист. Дълги години чете редовен лекционен курс Стара сръбска литература в СУ Св. Климент Охридски. Автор е на книгата Сръбската книжнина през XIII в. (контекст и текст) и на редица научни публикации у нас и в чужбина по темите на сравнителния анализ на южнославянски агиографски и химнографски текстове, по теоретични проблеми на средновековната книжнина и има приноси при издаването и изследването на неизвестни текстове. Книгата ѝ Култ и химнография. Служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от XIII - XV в. е първи опит да се представи оригиналната ... |
|
|
Уникален роман, несравним с всяка друга част на сръбската литература. Монументалната хроника за размирни времена и превратностите на съществуване. Романът е писан в навечерието на Втората световна война, преди бедствието, което ще разтърси основите на цивилизацията. Създаването на фини паралели с Гьоте и Стендал, разходките в Рим, под гигантската сянка на фигурата на Микеланджело, Църнянски интерпретира хора, явления, пейзажи, история и изкуство. Острото му око на гениален писател няма да пропусне нито един скрит детайл, който ще му помогне да тълкува интимни и исторически събития. С разказ на виртуоз, от механизмите ... |
|
|
Книгата е продължение на "Легенда за велосипедистите". ... "Кой би дръзнал да реже и да ровичка из утробите? Дори онези, които колеха свине и биволи, трябваше да вършат работата си с вързани очи, с доста скрупили. Не без причина. По-добре е да не се дава възможност на никого да вижда кръв. Това създава или меланхолици, или убийци... Хайде, пиши, Гросман, жената е направена така: наоколо - тъничката обвивка на душата, която скрива грозотията и гнилотата; вътре - месо и кости. При мъжете пък е другояче. Душата е вътре, а наоколо - касапски инвентар." Из книгата По следите на Свещения Граал" е ... |
|
|
Данило Киш е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век. Роден е на 22 февруари 1935 година в Суботица. Основно училище и първите класове на гимназията завършва в Западна Унгария – родния край на баща му. През 1944 година баща му е отведен в Аушвиц, откъдето не се завръща. Данило Киш, заедно с останалата част от семейството, е репатриран чрез Червения кръст в Цетине, където завършва гимназия. През 1954 година се дипломира в Групата за обща литература във Философския факултет в Белград. От 1979 година живее в "джойсовско изгнание" в Париж, където умира на 15 октомври 1989 г. ... |
|
|
"Като републиканец по убеждение, като горещ демократ и революционер, по начало той не е можел да апелира и да иска ръката на монархическите държави. Той е бил не само против османското тиранство, но въобще против всички деспоти на вселената, както са били и неговите последователи Левски, Ботев и пр. Тия именно негови широки принципи го възвишават още повече, тия са, които ще го укрепят да бъде той велик между нас и въобще между человечеството на стотини години. Ако той беше чист патриот в ограничена смисъл на тая дума, ако той беше наострил своето перо само против едни турци, то отдавна името му щеше да бъде ... |
|
|
За дома на литературата. ... Другата Итака е посветена на югославското литературно пространство и голяма част от есетата в нея са върху поетиката на авторите, които Людмила Миндова представя на българския читател и като преводач - Данило Киш, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун, Дубравка Угрешич... Защо есета? Есето е тъкмо жанрът, който напомня, че в сърцевината на литературното познание е да бъде опит... В един ироничен вариант подзаглавието на Другата Итака би могло да бъде не за дома, а за дима на литературата. Историята носи толкова дим от изгорени книги, автори и читатели, че за такава ирония има твърде ... |
|
|
"В тази книга са подбрани статии, писани през последните две десетилетия. Повечето от тях са публикувани в научни списания и сборници. Някои препечатвам тук без промени. Други се явяват в разширен вид ("Средновековната литература като извор за балканския фолклор", "Въздействие на Житие на Стефан Дечански върху сръбската летописна книжнина", "Плачът и сълзите в средновековната литература"). Няколко изследвания се обнародват за пръв път ("Житие на Стефан Дечански и неговите извори", "Духовният живот в Жеравна" и други). Книгата може да служи на учени, учители, студенти ... |
|
|
Книгата Патриархът, посветена на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов, е краткият летопис на един живот. Скромен на външни събития, но богат на духовна съсредоточеност, която придаде и висота, и разгърнатост на българската литература. Вазов наистина обви своя бит с мълчание, за да говори словото му, той погреба живота си в най-смайващото по размери пространство на българското слово. Проф. дфн Светлозар Игов (30.01.1945) е литературен историк и критик, поет, романист, есеист, антологист, преводач и университетски преподавател. Завършва гимназия в София (1961) и славянска филология в Софийския университет (1966). ... |
|
|
Сказът като повествователен тип, занимава учените, които работят в полето на литературната наука, защото този повествователен феномен като художествено явление се възражда в руската литература от традицията, пуснала корен в творчеството на Н. В. Гогол и Н. С. Песков, за да "зарази" много национални литератури като сръбската, чешката, френската, испанската, американската, та и българската. Сказът като тип повествование напомня за връзката между устното народно творчество и голямата литература. Проф. Д-р Запрян Козлуджов, сегашният ректор на Пловдивския университет, изтъкнат учен литературовед, от доста време ... |
