"Удивително е умението на Диана Юсколова да издига обикновения свят извън пределите на скуката и клишираните делници. Дали ще пише за есента, врабчетата, ореховите листа или морето, думите, сякаш с невидима ръка те хващат и те повеждат по омагьосаните пътеки на сънищата и недоизказаното, там, където е уютно и приютено. Онова, вътре в нас, само на две ябълки разстояние, там, където душата ни се люлее в люлката на живота и ревностно я пазим да не падне. Прочетете тази книга. Прочетете всичките ѝ книги." Ана Цанкова "Оживяват сезоните и техните обитатели, градските легенди и истините в страниците на ... |
|
|
|
|
|
Огромно по мащаби, внушително и изключително завладяващо! След десетилетни войни петте племена на Тайст Едур най-сетне са обединени под неумолимата власт на Краля-магьосник на Хирот. Но мирът е постигнат с ужасна цена - пакт, сключен с тайна сила, чиито мотиви в най-добрия случай са подозрителни, а в най-лошия - гибелни. На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ - Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане - от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към ... |
|
|
От изпепелената Троя през възникващия Картаген до бъдещия Рим - митът за Еней под звуците на песента и стрелите на Ерос. Романът Песента на стрелеца (2015) е интригуващо пътуване в едно древно минало с архетипна същност. Троянецът Еней, когото мистериозно пророчество сочи като основател на бъдещата римска цивилизация; картагенската царица Елиса, тирското име на Дидона; жрицата Ана, сестра на Елиса, едно от най-старите божества покровители на Рим; бог Ерос, който с тънките си нишки оплита душите на смъртните; и Вергилий, създал по поръка на Август епическата Енеида... Като в многогласен хор се нижат - сурови, лирични и ... |
|
|
Ако има врата между времената, ще посмееш ли да я отвориш? В болничната стая Ралица Лазарова научава от телевизията, че децата ѝ - Никола и Яна, на 17 и 15 години, са изчезнали край древно светилище близо до къщата, която изненадващо е получила в наследство. Макар и да изглежда налудничаво, тя знае точно какво е станало. Въпреки коварната болест, майката се включва в издирването. В къщата, пристроена към стара каменна кула, тя открива изписани тетрадки и ковьори със странни сцени, които трябва да проучи и разбере, за да спаси децата си. Миналото не свършва никога, а съществува като отделен свят и попадналите в ... |
|
|
Песните записани върху диска са в "mp3" формат. ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Гранддамата на скандинавската криминална литература, шведската Агата Кристи - Камила Лекберг, е отлично позната на българския читател от дванайсетте издадени ѝ от "Колибри" романи. Последният от тях, "Сребърните криле", продължение на бестселъра "Златната клетка", е наелектризираща драма за предателство, изкупление и сестринство. Точно когато Фей е решила, че всичко е приключило, съществуването ѝ отново се оказва застрашено. Започнала е нов живот в чужбина, бившият ѝ мъж Джак е в затвора, а компанията ѝ "Ривендж" е на път да излезе на американския пазар, ... |
|
|
"Ичи забеляза синьото небе. Ако можеше да лети над покривите, щеше да се гмурне дълбоко, дълбоко в това небе, както се гмуркаше в морето, и да отлети до своя остров. Но Ичи не беше птица, не можеше да се издигне с криле към свободата на небето." Годината е 1903. Петнадесетгодишната Ичи е продадена от семейството си в един от най-престижните публични домове в лицензирания квартал на удоволствията на остров Кюшу. Там постоянно идват нови момичета, които изплащат дълговете на потъналите си в мизерия семейства. Ичи е под прякото обучение на ойран Шинономе, но получава и допълнително образование в училището за жени ... |
|
|
От авторката на Тайната на разказвачката на истории. Соня е изградила вълнуваща фотографска кариера, която ѝ позволява да пътува по целия свят - а тя е готова да иде дори на полюсите, стига да е по-далече от някогашния си дом. Когато обаче баща ѝ изпада в кома, младата жена е погълната обратно в миналото, подобно на водовъртеж, който завлича всичко към дъното. Там я очакват сестрите ѝ Триша и Марин, всяка от които е намерила своя начин за бягство. Когато пътищата им се преплитат, спомените се събуждат. Спомени, които и те, и майка им биха искали да забравят. Докато животът на бащата едва мъждука, ... |
|
|
Човек може да обича повече от един човек, но не бива да сравнява любовите си. Нито да ги измерва. Още няма открита мерна единица за любов. Много хора си мислят, че са уязвими и слаби, когато са влюбени, но всъщност само най-силните позволяват на любовта да ги завладее. Защото не се боят от отхвърляне или изоставяне. И най-смелите. Защото имат смелостта да повярват в хората. Винаги има нови дни, нови срещи с нови хора и човек не бива да се страхува - нито от новото и непознатото, нито от любовта. Иначе ще пропусне толкова много неща, които да преживее - неща, които да озвучат и оцветят дните му и да си ги спомня с ... |
|
|
Поезията на Ина Иванова обръща специално внимание на паметта, на детството, чиито рани носим през целия си живот, както и на невъзможността да преодолеем човешката си уязвимост ("сърцето винаги е потърпевшият"). Вероятно заради това хартиените криле, ядката на смисъла, изящното и спасителната сила на думите са възможните изходи налирическата ѝ героиня. Стихотворенията в "Криле от папиемаше" издирват светлината и "тънката радост". И се доверяват на премълчаното - изобщо на акта на премълчаване, който подтиква читателя да потърси собствената си идентичност. ... |
|
|
Роман за деца. ... "В новия си роман за деца Павлина Павлова дава своя художествен отговор как отлитат най-чудесните мигове от човешкия живот. Тя не обяснява детството, тя разгъва пред читателя една лента, запечатала изживяванията на няколко деца, поставени в различни ситуации. Във всяка глава авторката ни поднася поредната си хрумка, защото фантазното е същностна черта за книгата. Романът за деца трябва да бъде като за възрастни, но по-хубав. Тази максима, станала шаблон, доказва колко е вярна за "Полет с невидими криле". Георги Георгиев ... |
