Красив и актуален пъзел за омразата и любовта, за тероризма и национализма и за надеждата за по-добро бъдеще. ... Двама младежи и едно момиче извършват терористично нападение в книжарница за комикси в шведския град Гьотеборг, където е организирана среща с художник, станал известен с провокативните си карикатури на пророка Мохамед. Единият терорист е убит от полицията, а когато другият е напът да пререже гърлото на художника, момичето, което има задачата да заснеме насилието, го застрелва. По време на атентата тя осъзнава, че нещо не е наред, че вече е е виждала това, което се случва сега, в бъдещето, на екрана на рекламен ... |
|
|
В книгата "Пътят" Йовка Цветкова-Илиева описва житейския път на различни хора. Голяма част от разказите са създадени по действителни случаи. Героите преминават през различни етапи на живота си. Някои могат да се преборят с трудностите, които ги връхлитат, а други не успяват. Успехът по пътя, който всеки е избрал, зависи от неговия характер. Поезията в книгата е изпълнена с много нежност и обич, както и с безпокойство за децата, които напускат страната. ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
" Добре е да знаеш, че: Нищо в този живот не заслужава да викаш болката в душата си освен тъжното лице и сълзата на майката. Ако се научим да вървим през света с усмивка, няма да го направим по-хубав. (То и този, който го е създал, не е успял. Ако въобще се е старал в тази насока...) Сигурно е обаче, че прекосявайки света усмихнат, той ще ти се струва такъв, какъвто си го искал." Петър Софрониев ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов. Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
|
Елате с Ди и Фли в лунапарка Море от усмивки! Днес е първият работен ден на Ди като Щастлив помощник и тя иска да блесне. Но дали няколко досадни катерици, мама Сурикат, сълзите на птицечовчето и най-разгневеният пингвин на света ще скрият усмивката на Ди? С помощта на своя приятел Фли Ди научава, че за страхотните дни са нужни не само усмивки и че работата в екип може да ѝ помогне да постигне всичко. Илюстрациите са дело на Джулия Хюбъри. Книгата е част от поредицата Ди и Фли от Лаура Ууд. ... |
|
|
Хлапета е книга за порастването. Книга за началото и края на детството, когато всеки сам се учи да бъде. В нея има смешни разговори между майка и син до навършване на седемгодишната му възраст. Но - и тъжни разкази за едно отминало детство, това на майката. В книгата се събират различни времена - настояще и минало, предхождани от предвремието на чужди животи и следхождани от безвремието на едно вечно сега. Разказите са напълно автентични и героите са явяват с биографичните си имена. Затова всички прилики с действителни лица и събития не са случайни, а - съвсем преднамерени. Художествената страна на текстовете е в стила, ... |
|
|
С илюстрациите на Йордан Терзийски. ... Оскар Уайлд е майстор на изящния изказ и мъдрото послание. Това особено личи в неговите приказки, които могат да бъдат четени както от деца, така и от възрастни. В тях всеки ще открие нещо, което ще го развълнува и ще го накара да се замисли - да прозре кое е важното в живота му, да открие мисията да прави добро, да разбере, че същинската красота понякога е невидима и че ако обичаш истински, трябва да си готов на саможертва. Както Щастливия принц и лястовичето, както славеят, който пробожда сърцето си, за да изпее най-хубавата си песен и да разцъфне най-красивата роза... В душата ... |
|
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
|
Изданието включва най-известните разкази за деца на великия белетрист Георги Райчев. Те са вълнуващи и понякога дори тъжни, но в тях винаги има някаква мъдра поука. Разкриват нравствените ценности, с които постъпват героите в тях, по един самобитен и неповторим начин. Същевременно в тях обаче прозират и недостатъците на човека, например в разказа "Пиян гост" с много хумор и ирония е изобразен податлив на грешни постъпки. Същият смисъл крие и разказът "Матвей и гроздовото зърно", където родителите се смеят на лакомото си момче, което се превива от болки в корема поради преяждане със сладкото грозде. ... |
|
|
*** (да) / 1 Денят започва с ехото от сутринта и спомена за хиляди умрели дни, предшествали смъртта на вечерта. Измивам сухите очи с вода от мисли и молитви към скъпа светлина и тайна от дъга. Посрещам утрешните изгреви и залезите на забравени слънца, защото чувам шепота на вятъра:"Ти си господарка във света."Нахлузвам чистите сандали и с повика на небесните колони издигам се към острото на синевата, високото на планинските подкови. Обличам небесата. В бяло-облачни къдели изпредена пара от цветята и нежни трели, извити гласове - на птиците децата. Почивам си и лягам във тревата. Аз съм приказна позлата от ... |
|
|
Сянката на времето е сборник от разкази, в който се четат следите на човешката душа - омагьосана от селския труд, болката от загубата, отзвука от несбъднатите мечти и една заплашителна, но несломима надежда. В тези истории разказвачът позволява на читателя да изпита увереността на изстрадал човек, който намира сили да продължи напред. Розински не търси утеха - той открива величието в човешката устойчивост и в тайните, които вятърът носи над напуканите ниви. Неговият стил - наситен, живописен, изпълнен с ритъм, но и с дълбоко човешки трепети - съчетава класическата българска проза с модерния импулс, език, в който ... |
