Българската социалистическа драматургия на сцената на Народния театър 1944 - 1989 г. ... В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
|
"В лабиринта избирам да вляза през входа с табела Субект - човекът-субект като дейно и действащо, страдащо същество, в неговото трансцендентално, а също и метафизическо измерение. Минавам през Събитието като знак и символ за извършителя на едно чудовищно деяние и за един наблюдател, зрител, съвременник, припознаващ се и дистанциращ се от деянието. По-нататък поемам през Хегеловата диалектика на господаря и роба като самостоятелност и несамостоятелност на самосъзнанието и Беняминовата естетика на привидното като явяване на красивото, същностното, истинното като забулени, за да стигна до публичните пространства на ... |
|
|
В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
|
Идеологическо кондициониране във фасадната демокрация. Откритият диспут е основна предпоставка на демократичното общество. Диалогът в основата му вече отдавна отсъства не само в Германия, но и в много други западни държави. Политиката на утвърдените сили се диктува от пазарно радикална и войнолюбива многопартийна коалиция. Индустрията за въздействие върху съзнанието отразява и усилва тези идеологии. Фактът, че правовата държава страда и излиза от релсите, изобщо не впечатлява тези доктринери. Вече дори не става дума за медийна манипулация и пропаганда, а далеч повече за психологическо стълкновение, информационна война и ... |
|
|
Книгата е том 2 от поредицата "Събрани съчинения" от Любен Дилов на издателство "Ентусиаст". ... "За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989 -а заварва писателя. Публикувани в първите години на 90 -те в изключително малки тиражи, те практически са непознати за читателите. Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
|
"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева. Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, които ... |
|
|
Спомени и анализи. ... Често се пита: Какво всъщност е оперетата? Оперета е малка опера. И още по-точно малка комична опера е оперетата. Но в този театрален жанр навлизат с времето и с развитието му все нови и нови елементи от драмата, операта, балета, водевила, и модерните за всяко време шлагерни теми и танцови ритми. Ето този сбор от много театрални и музикални жанрови съставки създава една еклектичност, която много интелигентни хора не приемат и отричат оперетата. Да, има опасност смесването на едно място на много жанрове да създаде безвкусна пъстрота и глуповато, повърхностно зрелище. Така става само когато тези ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
|
"Книгата Голямото изкуство. Куклен театър и кукленост има за цел да покаже онези, специфични само за кукленото изкуство изразни средства и особености, които го правят толкова магнетично, когато ги има. Комплекса от тези художествени характеристики дефинираме с понятието кукленост. Какво я поражда? Кое в отделния спектакъл е нейният носител? Как се провокира появата на най-невероятното чудо одухотворяването на куклата? Ще стане ясно защо понякога безрезервно вярваме на куклените герои, въпреки че съвсем ясно съзнаваме, че те са само артефакти. Ще стане ясно и защо друг път, дори и добре манипулирани, куклите ... |
