Град с един единствен жител - стихотворения
"Ричард Трети" няма да се играе или сцени от живота на Майерхолд - пиеса

"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма!

По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и литературния пейзаж в Румъния през "епохата Чаушеску". Матей Вишниек вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Убеден е, че Театърът и Поезията могат да преодолеят манипулирането в името на "големите идеи", а същи и промиването на мозъците от марксистката идеология. Преди 1987 Матей Вишниек се утвърждава със своята изчистена, ясна и на моменти язвителна поезия. От 1977 започва да пише и пиеси за театъра, които се разпространяват из литературните среди, но са забранени за свената. През септември 1987 напуска Румъния и търси политическо убежище във Франция, започва да пише и на френски и да работи за Радио Франс Ентернационал, където е и досега. Матей Вишниек пише много пиеси на френски език, около двайсетина от тях са отпечатани от големите издателства: "Акт Сюд-Папие", "Л'Арматан", "Ланзман", "Галимар". Присъства в театралните афиши на повече от трийсет страни в Европа, Азия и Америка. Критиката го определя като "новия Йонеско". В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-играните и обичаните от публиката автори."
Огнян Стамболиев

Матей Вишниек е роден през януари 1956 година. От ранна възраст открива пространство на свобода в литературата на Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър. Накратко – всичко без соцреализма. Вишниек завършва философия в Букурещ и става активен член на известното „поколение-80“, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску“. Убедено вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма.

През 1987-а напуска Румъния, за да потърси политическо убежище във Франция, където започва да работи за Радио Франс Ентернасионал. В този период той вече е утвърден със своята изчистена, проницателна и леко горчива поезия; а десет години по-рано е започнал да пише и пиеси – широко разпространени из литературните среди в родната му страна, но забранени за поставяне на сцена. След заминаването си започва да пише на френски език, който – подобно на своя прочут сънародник Емил Чоран – овладява до съвършенство. Близо трийсет от неговите произведения са издадени от „Акт Сюд-Папие“, „Арматан“, „Ланзман“, „Галимар“ и др.

Присъства в театралните афиши на повече от 50 страни в Европа, Азия и Америка. Познат е и на нашата публика. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-поставяните и обичаните от публиката автори.

Авангард Принт ЕООД
Русе, 7018
кв. Чародейка, ул. Зорница 9 /до бл. 402
avangard_print@abv.bg

Матей Вишниек - поетът драматург (О. Стамболиев)
Град с един-единствен жител (стихотворения)

• Стихотворението, което чете себе си
• Днес можеш да останеш
• За моето тяло
• Войнишки писма
• За материята
• От живота на господин К
• Горещ есенен ден
• Сънят на поета преди да стане кон
• Обезглавяване
• Беше дъждовен ден, господин съдия
• Още за самоубийствата
• За избора
• За движението
• За дясното око
• За белите кучета
• За моя личен враг
• За вестникарчето
• За случайността
• Птицата
• Видение
• За историята
• За бутилките шампанско
• За романа, който пиша
• За времето, в което Питагор сътвори прочутата си теорема
• Разговор
• Погледнах в джобовете си
• Огромната жена
• Мъдрецът в часа за чай
• Улиците са чисти и дълги
• Сега зная защо
• Позволи ми сега да ти кажа
• Змията на града
• Утро в парка
• Машината, която чисти града
• Филия хляб, студена скара и халба бира
• Стрелата влезе право в плътта
• Медитация пред празната чаша
• Разходка с файтон
• Обяд. Тайната на този свят
• Първата поява на Сократ
• Случка на градската гара
• Спонтанни признания след втората поява на Сократ
• Сумрачна поема
• Автомат за лимонада
• За войната с персите
• История с Леукодемос
• Виденията на една ябълка
• Ще видя чудесни отрови
• За това, как ще завърши едно мое стихотворение
• Ще седна до масичката за чай
• Аз съм тъжен, само един тъжен спътник във влака
• Тристан Цара в началото на века
• Тази нощ ще завали сняг!
• Ние, колекционерите
• Нищо не се натъжавайте!
• Разговор с градското куче
• Намериха мъртвец
• Размишление
• Много късно
• Летен следобед
• Човекът
• Стрелба с лък
• А конят му бди над него, изпълнен с тъга
• Вечер в бирарията, на маса в ъгъла
• Подаръкът
• Завръщане у дома
• Кралят умря от старост
• За истината - добра и красива
• Разходка с влак
• Кажи добър ден!
• С лице върху нара
• Доказано е: не гложди
• На пустата спирка
• Когато изляза от студената вода
• Басня
• Икар
• От голямо разстояние
• Каданс
• Пресипнал глас
• Сам в нощта
• Свободни легла
• Само той беше свидетел
• Сенека
• Трохи от думи
• Годишните времена
• Ангелът
• Битка с града
• *** Понякога обличам костюма си
• Осветляване
• Корабът
• Стар куршум
• Някога, високо над сините реки

"Ричард Трети" няма да се играе или сцени от живота на Майерхолд (пиеса)