Характеристики: плътност: 40 g/m 2 хартия от черница размери: 33 х 48 cm може да се използва както цялостно, така и чрез изрязване на отделни мотиви предназначена за дърво, пластмаса, картон , платно и др. хартията се мокри преди употреба хартията е подходяща и за опаковане на подаръци, заради красивите ѝ мотиви Начин на употреба: Почистете и подсушете добре повърхността, върху която ще правите декупаж. Намокрете хартията или избран мотив от нея от задната страна. Това може да стане с помощта на гъбичка или директно под течаща вода. Когато се появят нишки, оставете хартията настрани, докато ... |
|
|
"Здравей! За мен е истинско щастие, че държиш тази книга в ръцете си! "Част от теб" е едно безкрайно море от неопитомените мисли за живота, любовта и началото. Нека посланията, които носят творбите, да полеят зрънцето, от което да поникне усмивката ти. Надявам се, че ще откриеш и парченцето, трогващо душата ти, защото "Част от теб" е искрата, блестяща във всеки от нас." Димана Алексиева ... |
|
|
Иржи Жачек е роден на 6 ноември 1945 година в Хомутов, Чехия. Завършил е строително инженерство. Работил е като редактор в издателства и списания, а през последните десетилетия - писател на свободна практика. Автор е на повече от 50 книги със стихове за възрастни и деца, басни, епиграми и афоризми, приказни, театрални и телевизионни пиеси, детска енциклопедия. Между последните му книги са "Чешко море" (1999), "Трето полувреме" (2009), "Сонети" (2015). Иржи Жачек е сред най-видните и четени съвременни чешки поети, с трезвен поглед към битието на обществото. Той е познат и на българските ... |
|
|
"С безкрайно доверие слагам в ръцете на читателите си книга, която бележи граница в житейския ми път, отвъд която Светът вече е различен. Тя е изкристализирала силна емоция от трансформиращи моменти, родена е от болка и дълбоко осмисляне на реалността, разместване на пластове и пренареждане на ценности, както и моменти на радост и усещане за пълнота и хармония, които дават смисъл на живота за всеки от нас. Тя, Първата книга, не би се случила, ако в обкръжението ми нямаше хора, които да ме подкрепят и окуражат по толкова категоричен начин. Приятели, които да ме мотивират - издаването на първата ми печатна рожба ... |
|
|
Аненски , Бунин , Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел ... |
|
|
Сънувала локвата, че е море. Лъчисто, синьо, безкрайно. Обграждали го стръмни скалисти брегове, красиви плажове и живописни местности... Ала изведнъж притъмняло, мълния блеснала в небето и гръм разтърсил света... Стреснала се локвата. Събудила се, и що да види... Какво става по-нататък с локвата и с много други забавни герои, ще разберете на страниците на тази прекрасна книжка. ... |
|
|
Лиа е зле. Лиа не рисува вече. Лиа е просто сянка след злополуката, която отнема родителите ѝ. Аксел е най-добрият приятел на брат ѝ и когато се съгласява да я приюти в къщата си на плажа за няколко месеца, всички се надяват, че ще успее да върне към живота момичето, което Лиа е била само допреди няколко месеца. Това, което не знае, е, че Лиа винаги е била влюбена в него. Без значение от факта, че са на практика едно семейство. Животът и на двамата е на път да се промени завинаги. Защото тя е нещо, което той не може да има. Защото кожата му настръхва, когато са един до друг. Защото морето е безкрайно, а ... |
|
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
|
Това лято ще ти поставим задача - но недей се стряска, знаем, че лятото не е време за преизпълняване на планове. Задачата ни всъщност е много проста - създай незабравими спомени. Следващите няколко месеца са твоето време, така че използвай го максимално добре, изпълни го с преживявания, които не просто ще те топлят зимата, но към които ще се връщаш и след години напред, в онези моменти, в които имаш нужда от малко повече вдъхновение, малко повече позитивни емоции. А по-подходящо за целта място от планините не знаем. Няма да ти казваме колко полезно е времето на открито, колко презареждащ е въздухът нависоко - познаваме ... |
|
|
Радост, красота и неочаквана любов на Аризонските острови. Даяна Маркъм е журналистка в Лос Анджелис Таймс. През 2015 година е удостоена с наградата Пулицър за очерците си, посветени на фермерите в Централната калифорнийска долина по време на опустошителната суша. Романът Десетият остров е грабваща история за търсенето на истинската ни същност, в която Маркъм описва собствените си преживелици на слабо познатите Азорски острови насред Атлантическия океан. Даяна е репортер в провинциален вестник и се чувства като хваната в капан. Кариерата ѝ е в застой, личният ѝ живот е пълен провал. Но когато се натъква на ... |
|
|
Историята за Андроник - грузинецът сложил начало на един от най-видните родове на Елена. Вдъхновение за романа е малкото, което е известно за един действително съществувал грузински преселник, родоначалник на един от големите Еленски родове. Историите на неговите правнуци и пра-пра внуци са историите на епископа на Цариградската патриаршия, един от водачите на борбите за национална църква Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски), писателя Стоян Михайловски , писателя Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина Тодорова, братята банкери Иван и Атанас Бурови. Останалото е фикция - въображаемия динамичен живот на една ... |
|
|
В тази бяла книга има като че ли не 17 стихотворения, а едно-единствено, безкрайно дълго стихотворение, леко като сняг, почти без тяло. Тук Северът е очакване, северните хора се разхождат с лодки в зимно море и си махат с ръка за поздрав, Как е живота!, когато се разхождат в парка гледат пътищата в бяло на самолетите или дневната загадъчна луна, тук цветето говори на нас самите, кокичета, събрали главички, се смеят срамежливо, листенцата на чашките им имат формата на снежни кристали..., предметите пазят сънищата в ъглите си, а новините са само нотка страх от света на живота. Автопортрет с вятър необязден вятърът е ... |
