"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Творци, учени и политици за себе си във времето пред Виолета К. Радева. ... Виолета Костадинова Радева е завършила българска филология, а после и философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В Института по философия при БАН е защитила докторска теза за идейно-естетическите възгледи на д-р Кръстю Кръстев. Работила е като журналистка във вестниците "Дунавска правда" - Русе, "Кооперативно село", "Земеделско знаме", "Подкрепа", "Родна реч", "Философска мисъл", "Общество и право", "Жената днес", "София", " ... |
|
"Вселената Йосиф Фаденхехт. Българската правна общественост има нужда днес да ѝ бъде представена тази необятна личност, многообразна Вселена от интелект, чувства, творческа мощ, съпричастност, политически морал, всеотдайност, появила се на този свят преди 150 години. И през половинвековния си съзнателен творчески, професионален живот сътворявала чудеса за тези, които имат очи и сетива да ги видят; за тези, които имат душа и сърце да ги усетят; за тези, които имат мъдростта да я възприемат." Иван Русчев ... |
|
"През последните пет години пред погледа ми преминаха много ръкописи, нови книги и текстове - поезия и проза, които рецензирах, журирах, подбирах. Имах възможност да се докосна до различни творби на визуалното изкуство, изпълнени с различни техники, дигитални изображения, скулптура и фотография, включително гранични форми, в които вербалните и визуалните изразни средства се съчетават - както в класическите хайга и илюстрация, така и в много експериментални проекти, дело да един, двама или повече автори. Търсех и намирах доброто, ценното, оригиналното в творбите, които попадаха пред погледа ми и исках това тяхно ... |
|
"Поколения български юристи получиха чрез професор Попов знанията си, професионалното си възпитание и израстване, а и тръпката да се съмняват и да откриват по-вярната истина. Той беше дългогодишен лектор по облигационно право, по гражданско право (обща част) и други цивилистични дисциплини. Изнасяше лекциите си полемично, със заразяващ патос и запомнящи се примери. Моето поколение университетски преподаватели, а със сигурност и следващото, а в значителна степен и предишното, израснаха под неговото крило, при това не само цивилистите. Професор Попов имаше дарбата да създава учени, да ги стимулира към израстване, да ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
Книгата се състои от мистичната поема "Гибелта на Троя" от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Сцените върху ритона от Далакова могила показват, че Тракия е била земя, където и през 4 в. пр. Хр. звучали епическите сказания за героите и за техните военни и ловни подвизи. Те предоставяли на аристокрацията епически модели за доблест, воините ги пеели по време на походите, а юношите черпели от тях примери за подражание. Затова и изкуството на траките е запечатало славата на героите от миналото в безсмъртни образи."И ето случи се непоправимото Падна възхитителната Троя С раздрани ризи и ... |
|
"Мнемозина е гръцката богиня на Паметта. Като дъщеря на Уран и Гея, тя е сред предолимпийското поколение божества. Следователно тя пази паметта за предисторията на света. От Зевс тя родила деветте Музи - покровителки на изкуствата. Чрез тях тя дава на поетите званието и те само повтарят божествените видения. Древните вярвали, че има два извора - на Лета, Забравата, и на Мнемозина, Паметта. А по пътя към безсмъртното отвъдно орфиците вземат мерки да не се объркат тези извори и жаждата за душа да пие само от извора на Мнемозина, тъй като не трябва да забравя паролата за допуск до царството на Персефона. Гърците ... |
|
"Много гръцки математици (особено Архимед) са били и поети, използващи числата и смятането не само естетически, но и заполитически цели. Мистиците търсят скрития смисъл на числата, да видят в тях тайни истини и знакови предсказания. Интересът на Иван Гранитски към числата не е случаен. Той постоянно се обръща към Питагор, когото смята за един от най-големите философи преди Платон. Защото той открил числото като структуриращ елемент на космоса - крайно абстрахиране от телесността на съставните корени у Парменид и Емпедокъл. Количественият принцип на космогонията заменя качествени, телесния." Иван Маразов " ... |
|
Критически анализ. ... Поемата се чете като химн на гетското божество, подобен на омировите, калимаховите или орфическите химни. Започва, както му е редът, с обръщение към бога - сякаш го призовава да стане свидетел на човешкото знание за него. След като определя функциите му, които се очаква да бъдат реализирани, авторът изпраща Залмоксис в неговото пътешествие из ойкумената - познатия свят. ... |
|
"Няма митология, в която да не присъства фигурата на певеца. Тя е особено необходима, тъй като неговата функция е да съхранява свещеното знание, т.е. миторитуалната традиция на народа и да го предава от поколение на поколение. Певецът е образ на колективната памет, той е неин пазител. В гръцката митология поетът получава певческия си дар от Музите, дъщери на Мнемозине, персонифицираната Памет. Поетът предоставя гласа си на божеството, богът го обсебва и го заставя да възпява или да интерпретира неговите речи. За тази цел помага свещената напитка. В нея се съдържа Знанието, което винаги е течно. Второто виждане на ... |
|
В книгата "Тракийският конник" са включени мистична поема от Иван Гранитски и критически коментар от Иван Маразов. Иван Гранитски предлага на читателите си нова поема - този път за военния герой на траките. Богатата ерудиция на автора подклажда поетическото въображение: той сякаш "вижда" своя герой и го разпознава в стотиците имена и под хилядите лица. И, както и в други свои поеми (а в случая напълно оправдано), той стига до върховния смисъл на Героя и неговите подвизи: чрез придобитата слава те му осигуряват вечността на безсмъртието. Тази поема не се различава много от основната функция на ... |
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |