"Пътищата на трансценденталния схематизъм" отвеждат към трансцендентално феноменологизиране на опита. Мисленето преминава през априорно-апостериорния портал. Там, на портала, се раждат феномените и започват своята свободна, ковариантна игра в опита. Феноменът не е явление, не е елемент на съществуващото, не е инвариант или хипервариант на променливото, но не е и мисъл, не е понятие. Той е трансцендентална рожба, резултат на трансценденталния преход през портала, продукт на самия портал. Феноменът работи на терена на опита и то единствено като трансцендентална форма на съзидаващото познание на човека. През ... |
|
|
"Аквариум" съдържа четири цикъла с общо четиридесет и две стихотворения. Темите варират от съвършената житейска абстракция до най-съкровените човешки връзки. Важен акцент в поезията на Зита Ижо е загубата на идентичността при опита на жената да изследва и разшири границите на своята социална и сексуална екзистенция. Друг съществен момент е неумолимото и безстрастно изобразяване на трагедията на търпящите крах човешки взаимоотношения. Фината постройка на поетичните образи на Зита Ижо, немногословността на нейните стихове и символните фигури, които използва, създават уникален, трансцендентален по характера си ... |
|
|
Трето допълнено издание. ... "Критика на чистия разум" според самия Кант е трактат върху метода. Революцията в начина на мислене, която Кант извършва във философията със своя трансцендентален метод и която сам сравнява с революцията на прочутия метод на Коперник в астрономията, се състои в това, че той накара предметите да се съобразяват с нашето познание, а не познанието с предметите. В първата част на "Критиката", в трансценденталното учение за елементите, Кант се занимава с пространството и времето като принципи на сетивното познание, с чистите разсъдъчни понятия, или категориите като формални ... |
|
|
Изследването е анализ на трансформациите на българската национална идентичност през последното десетилетие на ХХ в. и взаимозависимостите Ј с етническата и културната идентичност. Националната идентичност в резултат на структурни и функционални промени на националната държава преконфигурира компонентите си по посока на преход към културна идентичност. Българското общество през последното десетилетие инстинктивно се ориентира към засилване на културния слой от своя образ за самото себе си, към уплътняване на културния фрагмент от идентичността си, което е свързано със стабилизирането на българския етнически модел. ... |
|
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
|
Романът представлява едновременно моментна снимка на предвоенна Европа, и трактат върху естеството на времето в трансцендентален смисъл. Героят Ханс Касторп преминава дълъг път на самообразование и самообучение, осеян с разговори, разходки и приключения, но всъщност се движи не толкова във времето и пространството, които са сякаш са застинали в едно положение, а странства из вътрешните си светове. Външният свят не се променя и тази му статичност е превърната в метафора на вечната повторяемост на битието. Истинското вълшебство на пътуването се разгръща, когато краткото триседмично гостуване на героя, отишъл да види ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
|
|
Настоящото изследване е обзорен и същевременно аналитичен преглед на централните понятия, използвани от Кант в "Критика на чистия разум". Въпреки тематичната му, а не азбучна подредба, то може да бъде ползвано и като речник. В структурен план е организирано около трите основни дяла от „Учението за елементите” на Критика на чистия разум (трансцендентални естетика, аналитика, диалектика), като същевременно в началото е обособен специфичен раздел понятия, условно наречени „метапонятия”, които са от такова естество, че пряко обслужват критико-философската методология на Кант. Въпросните метапонятия позволяват да ... |
|
|
Изследването в книгата се опитва да подходи към философската логика в континенталната традиция през призмата на кръговото разсъждение, което разглежда като разгръщащо се на две нива: на нивото на биващото - това е онтологически кръг, и на нивото на логическото - логически кръг, който в никакъв случай не е порицаваният порочен кръг в доказателството. Проследявайки тази кръговост, авторът непрекъснато я съотнася с вътрешноприсъщата ѝ телеологичност. Философската традиция, която изследва, обхваща възгледите на Георг Вилхелм Фридрих Хегел , Ханс-Георг Гадамер , Карл Хайнрих Маркс , Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер. ... |
|
|
Съставители: Донка Петрова, Герасим Петрински, Росица Йорданова , Мина Тасева-Бенчева. ... Сборникът в чест на 75-годишнината на проф. д.ф.н. Донка Александрова отразява широтата на интересите и постиженията ѝ и "реториката с нейните много лица". В книгата читателят ще намери текстове, написани от учени от целия свят, с които проф. Александрова се е срещнала през своето житейско пътешествие. ... |
|
|
Избрани стихотворения, мисли и есета. ... "Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага (1895 - 1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съименници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. В стиховете на Лучиан Блага откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването ... |
|
|
Заглавието на тази книга се отнася изключително до нейната втората част. Първата част собствено има задачата да покаже, че има същностни и феноменологически релевантни аспекти на човешкото присъствие в света, които не могат да бъдат уловени от една локална или частна антропология. И че съответно не бива да се отказваме от проекта за една философска антропология. ... |
