"Много случайности съпътстват всяко човешко същество. Аристофан не прави изключение от общото правило. Но неговата поява върху литературното поле на древна Атина не е случайна, независимо от всички случайности, които могат да се открият и тук. Като изключим ония субективни предразположения към творчество, които не могат да се сведат изцяло към историческите условия, тя, казано най-общо, е подготвена от социалната действителност и от литературния процес. Изразяваме се общо, защото далеч не всички социални обстоятелства и литературни факти, които биха ни интересували, са ни известни. Във всеки случай дори в малкото, с ... |
|
Това помагало: е адресирано до най-широка аудитория: ученици, студенти, преподаватели и почитатели на античната литература изобщо; дава познания за античната митология, епос, лирика и драма; представя Омир , Есхил , Софокъл , Еврипид и Аристофан с техни характерни творби; разглежда в максимално синтезиран вид представителни мнения по проблемите на античната литература; съдържа графично представени родствени връзки на основните митологични персонажи и речник с най-важните понятия и имена от Античността. Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако ... |
|
Трето издание. ... Това е книга за: творци мъдреци философи оратори държавници воини Сборникът с анекдоти и истории от Древна Гърция е съставен въз основа на гръцки и римски източници, на творбите на Херодот, Тукидид, Диоген Лаерций, Плутарх и Монтен, на изследвания от прочути някогашни и съвременни изследователи. Писаното от тях е представено съобразно изискванията на анекдотичния жанр - с лаконична сюжетност, остроумно, твърде често сентенциозно звучащо. В различните раздели са обособени анекдоти за отделните творци - от Омир и Хезиод до лириците и художниците на Елада; за прочутите седем мъдреци; за ... |
|
"За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с появата на всеки негов текст. А то е радост. Радостта да четеш интелигентно и свободно написани текстове, в които хуморът е висок, по образеца на Аристофан и смешен като у братя Маркс, Монти Пайтън и Уди Алън , взети заедно. Радост да усетиш истинските игрови възможности на езика, на българския език, който до появата на тези текстове не познаваше своите дадаистични, своите сюрреалистични и изобщо своите ... |
|
Книгата е част от поредицата "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... "Мандрагора" е своеобразен синтез на две линии в италианския театър. От една страна е "Учената комедия", дошла по пътя на класическото наследство, от друга - народностното начало, дало живот на Комедия дел Арте. Както самият Макиавели намеква в пролога, в основата на "Мандрагора" вероятно лежи действителна случка от флорентинското всекидневие. Навярно пиесата е звучала злободневно като новелите на Бокачо . Ала тук, под смеха, който има за цел "да подслади горчивините", се чувства жестоката, ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
Изучаването на историята като минало на човечеството се свързва с различни епохи. Историята на Стария свят се разглежда обикновено в три основни исторически формации - Древен Изток, Древна Гърция и Древен Рим. Предложеният текст е посветен на най-известните дейци от Древна Гърция за време, определено като дополисен и полисен период, от древногръцката история от понятието полис, възприемано най-широко като град държава. Дополисният период обхваща Критско-Микенската, Омировата и началните етапи от Архаичната епоха и се отнася по същество за най-ранната история на древногръцкия свят. Основните персонажи за онова време били ... |
|
Людмил Станев (1959) е български писател, публицист, сценарист, медик по образование. Автор на книгите "Няма такава книга", "Неприятният татарин", "Ненакърнимо", "Малка нощна приказка" (награда "Христо Г. Данов" за детска литература, съвместно с илюстратора Красимир Добрев), "По-малко". Последната му публикувана книга е от 2008 г. – "Приятели мои". "За цяло едно поколение появата на Людмил Станев е вече само история. Завиждам на това поколение, което ще го открие едва с това издание. И съм сигурен, че то ще преживее това, което и ние преживявахме с ... |
|
Сборник с мъдри мисли от бележити личности подбрани от Огняна Иванова. ... |
|
Тази книга представя един преглед на културните епохи от Египет и Месопотамия до наши дни. В нея са включени основни познания по литература, изобразително изкуство, драма, музика, философия, история, архитектура, археология и древни цивилизации - така, както са се развивали през времената. Отделните епохи са представени като отделни части, което дава възможност текстът да се чете избирателно. В първите две части са включени около триста имена и множество факти, което натоварва читателя. Затова, с цел да се подобри четивността, са добавени и немалко любопитни факти и легенди, които са трудно доказуеми, но допълват ... |
|
"Историята на Фауст често се нарича трагическа. Драмата на Марлоу е озаглавена точно така: "Трагическата история на живота и смъртта на доктор Фауст". Но ако вземем предвид изискванията на Аристотел, които присъстват и в съвременното усещане за трагично, произведението на Марлоу не е трагедия, а поучителна история за греховния живот и заслужената вечна смърт на един порочен човек. Но това не е трагично - нито Аристотел би мислил така, нито ние. Трагизъм има тогава, когато някой не лош, а по-скоро даровит и енергичен човек пострада заради някакво сериозно заблуждение; както пострадва Креон в Антигона ... |
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |