"Етюд-и-те на София" е фотографски проект, който започва през 2015 -а като фейсбук страница и бързо се превръща във визуална хроника на града. Авторът на снимките Иван Шишиев запаметява с фотоапарата си разнообразни места, хора и моменти от столицата. Част от тях са познати на мнозина, други остават забулени в неизвестност, но всички са обединени от красивата картина, която създават. За първи път в луксозен албум са събрани най-емблематичните снимки от проекта. ... |
|
През обектива на Етюд-и-те на София. ... Фотографският албум "Литературна София" на Иван Шишиев ни повежда на приключение из пъстрите страници на града. Табакерата на Никола Вапцаров , пистолетът на Яворов , нови и стари книжарници, скрити букви из градските пространства, обичани съвременни поети и писатели... Създателят на популярния проект "Етюд-и-те на София" този път се фокусира върху литературните мигове на столицата, за да ни потопи в свят от истории, места и хора. ... |
|
Изданието е двуезично - на български и английски език. ... Етюд-и-те на София е фотографски проект на Иван Шишиев , който от създаването си през 2015 г. претърпява голямо развитие и натрупва хиляди почитатели. Стартирал първоначално като фейсбук страница, Етюд-и-те на София днес се превръща и в изящен фотографски албум, в който се крият и малки късчета истории за духа на столицата такава, каквато я вижда и усеща фотографът Иван Шишиев. От върховете на Витоша до най-живописните улици на центъра на града, от влюбените на града, до трамвайните му релси. Времето в София тече по свои собствени правила. И за да го уловиш ... |
|
"Тази книга е трети сборник с избрани мои статии - след "Byzantica minora" (София: ЛИК 2000) и "Византийски етюди" (София: Комунитас 2014). "Miscellanea" все пак се различава от другите два. Да, и тук повечето текстове тематизират византийската философия и направилата я възможна култура. Във втората част си позволявам обаче да представя изследвания по теми извън византийската мисловна традиция - от Парменид до Бекет. Третият дял е директно включване в съвременния дебат за характера на философията, нейния смисъл и нейното осъществяване. Текстовете - с едно изключение, от 1991 г. - са ... |
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
Съставител: Цвета Ленкова. Спомени за Григор Ленков . ... "...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения ... |
|
Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). ... Седмокнижието включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Въведение към тази тематика е студията, посветена на мястото на България и българите в историята на средновековна Европа (VII - XV в.). В нея е направен опит да се разкрият някои от тогавашните български постижения и приноси не толкова във военно-политическо и църковно-религиозно, колкото в книжовно и културно отношение. ... |
|
"Тъгата е майка на всичките наши възкръсвания. За тях ни разказва Любел Дякоf в новата си втора поетична книга, наречена "Ембрион на тъгата". От утробата до гроба, през всичките ни тъмни кътчета и мимолетните проблясъци на светлите ни прозрения, до спасителната ръка... или до желания край на пътя. Болката, любовта, пропадането, смъртта се срещат в една-единствена точка. В човека. В теб! А тъгата... Оставаме завинаги ембрион в нейната студена утроба и, рано или късно, винаги се връщаме към нея. Оцелели и мъдри и най-сетне готови да се родим." Ива Спиридонова , редактор Животът ми За едни е убежище ... |
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
Това е историята на лицето Гунчев, Орловски, Ястребовски, Соколинов, понастоящем Буревестников - дребен мошеник, комуто късметът и волята винаги изневеряват миг преди да приключи Големия удар, или гениален предприемач, принуден от историческата случайност да се сражава с вятърните мелници на соцсистемата. Театрално-деловите му превъплъщения винаги започват с апломб и завършват с обещание за женитба, защото при всичките си недостатъци нашият герой има едно голямо достойнство: разбира жените и се чувства отлично в тяхната компания. Създаден първоначално като сценарий и придобил статута на филмова класика с незабравимото ... |
|
Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |