Използваме бисквитки, за да осигурим възможно най-доброто преживяване в нашия уебсайт. За да работи store.bg правилно е необходимо съгласие с употребата им!
Детайлни настройки
Съгласен съм с бисквитките
store.bg - бързо, лесно и удобно
Начало   Книги    ...    Български романи и разка...  
store.bg - бързо, лесно и удобно!
Грижа за клиента   |   За контакти
Начало   Книги    Художествена литература    Български романи и разкази    О, тази вечна самозабрава на тру...
Търсене
Учебници
Хиляди книги на
супер изгодни цени
Книги
Списания

О, тази вечна самозабрава на труда

Стандартна цена 19.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 03-11-2019г.
Цена:  15.20 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 21-10-2019 г., Вторник 22-10-2019 г. или
Сряда 23-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#247506
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена21-02-2019 г.
ИздателствоИзток - Запад
Категории
КорицаТвърда
Страници416
Размери14.50 / 22.00 / 4.00 cm
Тегло0.612 kg
EAN9786190103301
ISBN9786190103301
  • Описание
  • Откъс от книгата
Съставител: Цвета Ленкова.

Спомени за Григор Ленков.
"...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения човек може да стане неговото съвършенство."
Из "Калила и Димна" от Абдулах Бну Ал-Мукаффа

Цвета Маринова Ленкова е родена на 4 май 1940 г. в село Джурово, Софийско. През 1957 г. завършва гимназията с изучаване на руски език в София. През 1962 г. завършва българска филология. Три години е учителка по български език и литература в гимназията "Христо Ботев" в Ивайловград. В продължение на трийсет години работи като преподавателка по български език в Института за чуждестранни студенти в София. От 1972 г. до 1974 г. е в Египет на специализация по арабски език в Каирския университет. От 1979 г. до 1984 г. преподава български език в Института за подготовка на преводачи "Пол Лафарг" в Хавана, Куба.

От руски език е превела романа "Фараон Ехнатон" на Георгий Гулия, есетата за Пушкин на Анна Ахматова и Марина Цветаева, обединени в том под заглавие "Моят Пушкин".

От арабски език е превела книгата "Калила и Димна" на Абдуллах бну ал Мукаффа по египетското издание на "Ал Маариф" от 1941 г. и разкази на египетски писатели, излезли в периодичния печат. От испански език е превела книгата на Самуел Фейхоо "Американска митология". През 1967 г. заедно с Григор Ленков превеждат от чешки "Детски етюди" на Лудвик Ашкенази.
"За моя брат

Раждане

Десети май 1938 г. Тихо и прохладно утро. Лека мъгла дими откъм Блато - така се нарича опицветската река - и замрежва видимостта отвъд нея. В нашата къща, в която живеехме заедно с чичо Райновото семейство (те имаха три деца), взеха да се събират бабички от съседните къщи. Подтикван от детско любопитство и аз влязох подир тях. От малката тъмна приземна стая е останало като на картина в паметта ми оджакът; на огъня - голям черен котел, пълен с вода, а до огъня върху черги, постлани на голата земя, легнала Мама. В един от ъглите на стаичката имаше иконостас и в него, под самата Богородица, зацапано от олиото кандило хвърляше мъждива жълтеникава светлина. Като ме видя, Баща ми ме хвана за ръката и ме изведе навън. До фурната стоеше чичовият ми син Симо, тогава единайсетгодишен, доста по-голям от мене. Баща ми му каза нещо, после бръкна в джоба си, извади пари и му ги даде. Симо ме поведе нагоре към бакалницата на Мито Василов.

Там си купихме бонбони и бавно тръгнахме обратно. Когато влизахме в двора някои от жените вече излизаха и, което съм запомнил, една от тях каза: "Браво, Горяна си роди син и щели да го кръстят на баща ѝ - Григор." Така се появи на белия свят моят брат Григор. Семейството ни се увеличи с още един гражданин и станахме три деца - сестра ни Симка, аз и Григор... Дойде 1939 г. През лятото Баща ни го взеха запас и ние, трите невръстни деца, легнахме на плещите на Мама. След три месеца Татко се завърна от казармата. В началото на октомври в селото беше дошъл някакъв фотограф и Татко го доведе вкъщи да се снимаме цялото семейство. Аз и сестра ми се изплашихме от тази машинка и побягнахме, Григор взе да пищи, Мама се видя в чудо, а трябваше всички да се засмеем, така искаше фотографът. Събрахме се някакси и докато фотографът ни гласеше, ние се умирихме, само Григор мърдаше с ръце и Мама с два пръста му притисна едната ръчица. Така направихме първата семейна снимка и тя си остана една-единствена.

Тук ще кажа нещо повече за Мама. Тя беше ангел за децата си. Когато Баща ни го взеха запас, не само ние със сестра ми и бебето Григор останахме на нейните ръце, а цялата къщна и селска работа. Сутрин тя ще стане още преди зората, ще ни огледа всичките кой как спи и тихо ще излезе от стаята. Ще нахрани кокошките, прасетата, кучето, ще омеси хляб за цялата седмица, ще сготви, после ще изкъпе Григор, ще го повие, ще го сложи в една бяла вълнена черга с върви - нещо като люлка - и ще го понесе на гърба си. В едната ръка - торбата с храната, в другата - мотиката, и ние със сестра ми припкаме покрай нея. След около час пристигахме на нивата в местността Равнище. Това е една обширна местност, отдалечена на километри от селото, гола, само тук-там имаше по някоя драка или глог. Глог имаше и на границата на нашата нива и на него Мама завързваше люлката на сянка. Нашата нива в тази местност беше една от най-големите - седем-осем декара; цялата беше засята с царевица и Мама трябваше да я прекопае за три-четири дни, защото я чакаше друга. Копаеше от изгрев до залез под палещото слънце, на обед спираше само колкото да накърми Григор и да се нахраним. Вечер, грохнала, се залавяше отново да къпе Григор, да храни стоката, да готви за утрешния ден и така няколко месеца, докато лятото се изниза и Баща ни се върна: а дотогава тя трябваше да ходи да жъне и по чужди ниви, за да може пък отпосле хората, на които е помагала, да помагат на нас. Съдба!

Къщата, в която се родихме и пораснахме, не беше за времето си лоша. Ние живеехме на горния етаж, а чичови - на долния. Така се е паднало някога при делбата. В нашата стая имаше един голям креват, нещо като нар. На него спяхме всичките, а Григор - в люлка, вързана за скоби на тавана. Така растяхме под един покрив с чичовите ни деца, които бяха доста по-големи от нас. Самолетът На пет години Григор вече тичаше покрай реката наравно с нас. На тази възраст беше слабичък, мургав и немирен. Често пъти Баща ни ни вземаше със себе си, когато отиваше надолу по течението на реката към местността Пустиняко. Тогава реката течеше още по старото корито, а то беше приказно. От мандрата надолу реката правеше големи и остри завои, имаше дълбоки вирове, подмоли, и помня, беше пълна с раци и щуки. Дебели върби се изправяха по извивките на брега и се надвесваха досам водата. Гъста ракита като жив плет обграждаше реката, отстрани пъстрееха безброй ливадни цветя, папур, шавар, тръстика.

Есен, когато започнеха дъждовете, всичко в тази местност опустяваше и ливадите потъваха във вода. Може би и затова я наричаха Пустиняко. От Пустиняко ние, децата, станахме свидетели на първата бомбардировка над София. Беше 14 ноември 1943 г. От една седмица валеше неспирно дъжд, сякаш небето се беше продънило. Всичко подгизна и потъна във вода. На този ден обаче, осъмнахме без дъжд. Беше неделя и от сутринта чичовата ми дъщеря Куна ни подбра - мен, сестра ми, Григор, комшийските деца - Фердо, Любчо, Стайка, Пешо, Маде, да ходим на раци във вадата на Павловата воденица. Тя беше на около два километра от селото. Чувствахме се свободни, чувствахме се щастливи, че в този нетопъл ден ще можем да чапкаме по вадата и да залагаме рачилата и щипките.

Тази вада си беше една рекичка. Тя извираше от едни малки езерца, наречени окна, от местността Извор. Около окната имаше мочурища, трудно беше да влезеш, направо пропадаш. Окната бяха заобиколени с гъсти върби и ракитак, а на рекичката един умен и трудолюбив човек от селото, дядо Павел, беше направил воденица. От нея водата пресичаше местността Пустиняко и се вливаше в реката. Та там отидохме да ловим раци. Още отначалото потръгна, хващаха се хубави раци, но отново започна да се заоблачава и да препръсква дъжд, та решихме да се прибираме. Когато си тръгнахме, дочухме много тревожен и тъп звук да бучи откъм западната страна на селото. Такова бучене чувахме за пръв път и затова ни направи впечатление. И отведнъж видяхме да летят в посока към София толкова много самолети и толкова ниско, та просто подскочихме от радост, че ще можем да ги видим толкова големи; а те се движеха с такъв тътнеж, та чак и земята трепереше. Когато стигнахме до реката, видяхме в небето над София да се очертават бели осморки; бели очертания и самолети се преплитаха по невъобразим начин. Във въздуха настана една страхотна бъркотия, чуваха се ужасни тътнежи и експлозии, небето порозовя. Край реката беше тъмно, над София светеше, а над нас стана тревожно."
Из книгата
Страници от тази книга






Съдържание
За моя брат (Славчо Ленков)
За Григор Ленков и за нашата отминала младост (Недялко Йорданов)
Поетът с незалязлата усмивка (Венцеслав Пейков)
Носеше в очите си симпатично искрящо пламъче (Петя Цолова)
Защото е много слънчев (Добрина Райнова)
Кратък спомен за Григор Ленков (Симеон Кънчев)
Спомен за Григор Ленков (Мария Райнова)
Сянката на поета (Даря Табакова)
"Откъсната от слънцето сълза" (Матей Шопкин)
Припряно по небесните релси (Стоянка Митева-Балева)
Думите, които ни обещават бъдеще (Драгомир Шопов)
В памет на Григор Ленков (Николай Кънчев)
С него превеждахме заедно (Любен Любенов)
Поетът Григор Ленков (Любен Любенов)
"Тази вечна самозабрава на труда" (Любен Любенов)
За вътрешната форма в поезията на Григор Ленков (Хумайра Дастагирзада)
Случайни бележки (Симеон Владимиров)
Началото (Симеон Владимиров)
Висока беше мярката му (Стоян Бакърджиев)
Спомен (Михаил Костов)
Спомен за Григор Ленков (Тъжна песен) (Владимир Свинтила)
Спомен за Ленков (Светомир Иванчев)
Sursum corda! (Стефан Продев)
Момчето слънчице (Маргарита Митовска)
Незабравимият Гриша (Спомен за преводача и човека Григор Ленков) (Николай Бояджиев)
Писмо до Цвета Ленкова (Димитър Пеев)
В "Родна реч" и след нея (Иван Цветков)
В памет на поета (Иван Цветков)
Талантът му донесе гибелта (Иван Цветков)
По високата стълба на поезията (Иван Цветков)
Моето познанство с Григор Ленков (Никола Гарвалов)
Спомени за приятеля (Григор Ленков - Гриша) (Никола Младенов)
Из интервю на Петър Волгин с Румен Леонидов
Моите срещи с Григор Ленков (Албена Арнаудова)
"Цар Калоян" 10, Гришата (Христиана Василева)
Гришата (Светлозар Игов)
Причината за смъртта му си остава загадка (Александър Миланов)
Там песента на птичките заглъхна (Иван Буюклиев)
Откъс от книгата "Крачка след крачка" - български спомени на един чешки театрал (Милош Войта)
Витезслав Незвал и Григор Ленков в "Едисон" (Людмила Кроужилова)
"На този свят не всичко ще умре" (Мария Войтова)
Григор Ленков - 50 години от рождението му (Иван Цветков)
От красотата кой ще ни спаси? (Атанас Звездинов)
Небесните и земни релси на поета (Вътьо Раковски)
Докосване до поета (Димитър Стефанов)
Преводачът и поетът Григор Ленков (Ян Кошка)
Между звездите зареян I (Иван Славов)
Между звездите зареян II (Иван Славов)
На този свят не всичко ще умре... (Здравко Петров)
Вдъхновена творческа личност (Здравко Петров)
Този тъй рядък дар (Александър Шурбанов)
Че и душата е с очи (Анна Лилова)
С изтънченост и въображение (Иванка Васева)
Пътищата на признанието (Иван Цветков)
"Евгений Онегин" в нов превод (Стефан Коларов)
Художествен превод - ярко творческо дело (Иван Попиванов)
Безсмъртен за нашата културна памет (Нино Николов)
За Григор Ленков (Георги Константинов)
Прощаване с Григор Ленков (Надя Червенушева)
Сведение за истината по смъртта на Григор Ленков (Лилия Попниколова)
Гриша, Гриша... (Иван Теофилов)
Своите чужди сънища (Александър Шурбанов)
Кой любовта ще пренесе... (Николай Стефанов)
Григор Ленков (Тончо Жечев)
Тютчев на български (Лев Озеров)
Артист от голяма величина (Кирил Кадийски)
Поет на преводаческото изкуство (Блага Димитрова)
Ненаписана поезия (Цвета Ленкова)
Послеслов към "Небесни релси" (Иван Цанев)
Те имат две родини, ти - една... (Галин Тиханов)
Релси към синевата (Владимир Тороманов)
Тази вечна самозабрава на труда (Кирил Кадийски)
Озарен от вдъхновението (Цвета Ленкова)
Сбъднато и несбъднато в поезията на Григор Ленков (Валери Стефанов)
За цялото и недовършеното (Севда Севан)
Пред императорските интереси поетът е по-жалък и от роб (Цвета Ленкова)
Къде си? Чакам те (Горяна Ленкова)
Носех се плавно сред безпорядъка (Марин Ленков)
Посвещения
  • На другаря Ленков (Петя Дубарова)
  • От красотата кой ще ни спаси (Атанас Звездинов)
  • Кажете си... (Дамян Дамянов)
  • Из статията "Истината за "самоубийството" на един поет (Надежда Захариева)
  • Закъсняла поема (Недялко Йорданов)
  • В памет на Григор Ленков (Ивета Милева)
  • Посвещение (Валентина Радинска)
  • Прощаване с Григор Ленков (Блага Димитрова)
  • Надежда (Матей Шопкин)
  • Всекидневен сонет (Иван Цанев)
  • Висина (Венцеслав Пейков)
  • Срещнах А. С. Пушкин и Григор Ленков в парка (Найден Вълчев)
  • Дано някога му се издължим (Алберт Бенбасат)
  • Опит за портрет на Григор Ленков (Иван Славов)
  • Обратно духат всички ветрове (Калин Донков)
Вместо епилог
  • Писмо до Цвета (Спомени за Марин) (Маргарита Дамянова)
  • Спомен за Марин (Виктория Атанасова)
  • Откровения (Йорданка Димитрова)
  • Изкушенията на дядо П. и отмъщението в образа на моя приятел Дистрашката (Майя Гуновска)
  • Спомен за Марин (Ива Тодорова)
  • Думи при откриването на паметната плоча на Григор Ленков, 4 юли 2014 г. (Горяна Ленкова)
  • Слово при откриването на паметната плоча на Григор Ленков, 4 юли 2014 г. (Томаш Хробак)
  • Конникът на красотата (Слово при откриването на паметната плоча на Григор Ленков, 4 юли 2014 г.) (Матей Шопкин)
Рейтинг
Рейтинг: 9.00 / 1 глас 
За да оцените книгата "О, тази вечна самозабрава на труда", изберете цифрата отговаряща на Вашата оценка по десетобалната система:



1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Други интересни предложения
Детство. Разкази -
Детство. Разкази
Изток - Запад
Цена:  12.00 лв.
Българската меланхолия - Георги Фотев -
Българската меланхолия
Георги Фотев
Изток - Запад
Цена:  25.00 лв.
Целунат от Бога. Разкази - Явор Цанев -
Целунат от Бога. Разкази
Явор Цанев
Изток - Запад
Цена:  15.00 лв.
Другата Итака - Людмила Миндова -
Другата Итака
Людмила Миндова
Изток - Запад
Цена:  15.00 лв.
Живата истина - Павел Милюков -
Живата истина
Павел Милюков
Изток - Запад
Цена:  14.00 лв.
Парчета. Разкази - Николай Николов-Козия -
Парчета. Разкази
Николай Николов-Козия
Изток - Запад
Цена:  9.60 лв.
Мнения на посетители
 

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега!

Вашето име:
Тип:
e-mail:
Мнение:
 
Важна информация!
Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.

О, тази вечна самозабрава на труда

Поръчай през телефона си сега.
Лесно е!
Стандартна цена 19.00 лв.
Вземи с отстъпка -20% до 03-11-2019г.
Цена:  15.20 лв.
Цена за доставка за гр. София - 2.90 лв.
Безплатна доставка за София при поръчка над 50 лв.
За цена и срок извън гр. София кликни тук.
Тази книга може да бъде доставена в дните:
Понеделник 21-10-2019 г., Вторник 22-10-2019 г. или
Сряда 23-10-2019 г.
Тази книга може да бъде доставена в София и
експресно за 4 часа в работно време.
Услугата "експресна доставка" може да се избере на 2-ра стъпка от създаването на поръчка, ако всички продукти в кошницата са с възможност за експресна доставка и се изпълнява между 10 ч. ÷ 20 ч. в работни дни!
Продукт#247506
ВидКнига
НаличностДа, на склад в store.bg
Физически наличен в основния склад на store.bg
Издадена21-02-2019 г.
ИздателствоИзток - Запад
Категории
КорицаТвърда
Страници416
Размери14.50 / 22.00 / 4.00 cm
Тегло0.612 kg
EAN9786190103301
ISBN9786190103301
Описание
Съставител: Цвета Ленкова.

Спомени за Григор Ленков.
"...значи в достойнствата, които притежавам, е заложена моята гибел. Така причина за гибелта на прекрасното дърво стават понякога разкошните му плодове, заради които дърпат клоните му, докато го изпочупят и съсипят. Така опашката на пауна, която е неговата красота и чар, може да му донесе нещастие. Иска той да литне, за да се спаси от похитителите си, но опашката му пречи. И силния бързоног жребец го погубват силата и пъргавината му; на него препускат, изтощават го, разхищават неговите прекрасни качества и той загива. Така причина за гибелта на съвършения човек може да стане неговото съвършенство."
Из "Калила и Димна" от Абдулах Бну Ал-Мукаффа

Цвета Маринова Ленкова е родена на 4 май 1940 г. в село Джурово, Софийско. През 1957 г. завършва гимназията с изучаване на руски език в София. През 1962 г. завършва българска филология. Три години е учителка по български език и литература в гимназията "Христо Ботев" в Ивайловград. В продължение на трийсет години работи като преподавателка по български език в Института за чуждестранни студенти в София. От 1972 г. до 1974 г. е в Египет на специализация по арабски език в Каирския университет. От 1979 г. до 1984 г. преподава български език в Института за подготовка на преводачи "Пол Лафарг" в Хавана, Куба.

От руски език е превела романа "Фараон Ехнатон" на Георгий Гулия, есетата за Пушкин на Анна Ахматова и Марина Цветаева, обединени в том под заглавие "Моят Пушкин".

От арабски език е превела книгата "Калила и Димна" на Абдуллах бну ал Мукаффа по египетското издание на "Ал Маариф" от 1941 г. и разкази на египетски писатели, излезли в периодичния печат. От испански език е превела книгата на Самуел Фейхоо "Американска митология". През 1967 г. заедно с Григор Ленков превеждат от чешки "Детски етюди" на Лудвик Ашкенази.
Откъс от книгата
"За моя брат

Раждане

Десети май 1938 г. Тихо и прохладно утро. Лека мъгла дими откъм Блато - така се нарича опицветската река - и замрежва видимостта отвъд нея. В нашата къща, в която живеехме заедно с чичо Райновото семейство (те имаха три деца), взеха да се събират бабички от съседните къщи. Подтикван от детско любопитство и аз влязох подир тях. От малката тъмна приземна стая е останало като на картина в паметта ми оджакът; на огъня - голям черен котел, пълен с вода, а до огъня върху черги, постлани на голата земя, легнала Мама. В един от ъглите на стаичката имаше иконостас и в него, под самата Богородица, зацапано от олиото кандило хвърляше мъждива жълтеникава светлина. Като ме видя, Баща ми ме хвана за ръката и ме изведе навън. До фурната стоеше чичовият ми син Симо, тогава единайсетгодишен, доста по-голям от мене. Баща ми му каза нещо, после бръкна в джоба си, извади пари и му ги даде. Симо ме поведе нагоре към бакалницата на Мито Василов.

Там си купихме бонбони и бавно тръгнахме обратно. Когато влизахме в двора някои от жените вече излизаха и, което съм запомнил, една от тях каза: "Браво, Горяна си роди син и щели да го кръстят на баща ѝ - Григор." Така се появи на белия свят моят брат Григор. Семейството ни се увеличи с още един гражданин и станахме три деца - сестра ни Симка, аз и Григор... Дойде 1939 г. През лятото Баща ни го взеха запас и ние, трите невръстни деца, легнахме на плещите на Мама. След три месеца Татко се завърна от казармата. В началото на октомври в селото беше дошъл някакъв фотограф и Татко го доведе вкъщи да се снимаме цялото семейство. Аз и сестра ми се изплашихме от тази машинка и побягнахме, Григор взе да пищи, Мама се видя в чудо, а трябваше всички да се засмеем, така искаше фотографът. Събрахме се някакси и докато фотографът ни гласеше, ние се умирихме, само Григор мърдаше с ръце и Мама с два пръста му притисна едната ръчица. Така направихме първата семейна снимка и тя си остана една-единствена.

Тук ще кажа нещо повече за Мама. Тя беше ангел за децата си. Когато Баща ни го взеха запас, не само ние със сестра ми и бебето Григор останахме на нейните ръце, а цялата къщна и селска работа. Сутрин тя ще стане още преди зората, ще ни огледа всичките кой как спи и тихо ще излезе от стаята. Ще нахрани кокошките, прасетата, кучето, ще омеси хляб за цялата седмица, ще сготви, после ще изкъпе Григор, ще го повие, ще го сложи в една бяла вълнена черга с върви - нещо като люлка - и ще го понесе на гърба си. В едната ръка - торбата с храната, в другата - мотиката, и ние със сестра ми припкаме покрай нея. След около час пристигахме на нивата в местността Равнище. Това е една обширна местност, отдалечена на километри от селото, гола, само тук-там имаше по някоя драка или глог. Глог имаше и на границата на нашата нива и на него Мама завързваше люлката на сянка. Нашата нива в тази местност беше една от най-големите - седем-осем декара; цялата беше засята с царевица и Мама трябваше да я прекопае за три-четири дни, защото я чакаше друга. Копаеше от изгрев до залез под палещото слънце, на обед спираше само колкото да накърми Григор и да се нахраним. Вечер, грохнала, се залавяше отново да къпе Григор, да храни стоката, да готви за утрешния ден и така няколко месеца, докато лятото се изниза и Баща ни се върна: а дотогава тя трябваше да ходи да жъне и по чужди ниви, за да може пък отпосле хората, на които е помагала, да помагат на нас. Съдба!

Къщата, в която се родихме и пораснахме, не беше за времето си лоша. Ние живеехме на горния етаж, а чичови - на долния. Така се е паднало някога при делбата. В нашата стая имаше един голям креват, нещо като нар. На него спяхме всичките, а Григор - в люлка, вързана за скоби на тавана. Така растяхме под един покрив с чичовите ни деца, които бяха доста по-големи от нас. Самолетът На пет години Григор вече тичаше покрай реката наравно с нас. На тази възраст беше слабичък, мургав и немирен. Често пъти Баща ни ни вземаше със себе си, когато отиваше надолу по течението на реката към местността Пустиняко. Тогава реката течеше още по старото корито, а то беше приказно. От мандрата надолу реката правеше големи и остри завои, имаше дълбоки вирове, подмоли, и помня, беше пълна с раци и щуки. Дебели върби се изправяха по извивките на брега и се надвесваха досам водата. Гъста ракита като жив плет обграждаше реката, отстрани пъстрееха безброй ливадни цветя, папур, шавар, тръстика.

Есен, когато започнеха дъждовете, всичко в тази местност опустяваше и ливадите потъваха във вода. Може би и затова я наричаха Пустиняко. От Пустиняко ние, децата, станахме свидетели на първата бомбардировка над София. Беше 14 ноември 1943 г. От една седмица валеше неспирно дъжд, сякаш небето се беше продънило. Всичко подгизна и потъна във вода. На този ден обаче, осъмнахме без дъжд. Беше неделя и от сутринта чичовата ми дъщеря Куна ни подбра - мен, сестра ми, Григор, комшийските деца - Фердо, Любчо, Стайка, Пешо, Маде, да ходим на раци във вадата на Павловата воденица. Тя беше на около два километра от селото. Чувствахме се свободни, чувствахме се щастливи, че в този нетопъл ден ще можем да чапкаме по вадата и да залагаме рачилата и щипките.

Тази вада си беше една рекичка. Тя извираше от едни малки езерца, наречени окна, от местността Извор. Около окната имаше мочурища, трудно беше да влезеш, направо пропадаш. Окната бяха заобиколени с гъсти върби и ракитак, а на рекичката един умен и трудолюбив човек от селото, дядо Павел, беше направил воденица. От нея водата пресичаше местността Пустиняко и се вливаше в реката. Та там отидохме да ловим раци. Още отначалото потръгна, хващаха се хубави раци, но отново започна да се заоблачава и да препръсква дъжд, та решихме да се прибираме. Когато си тръгнахме, дочухме много тревожен и тъп звук да бучи откъм западната страна на селото. Такова бучене чувахме за пръв път и затова ни направи впечатление. И отведнъж видяхме да летят в посока към София толкова много самолети и толкова ниско, та просто подскочихме от радост, че ще можем да ги видим толкова големи; а те се движеха с такъв тътнеж, та чак и земята трепереше. Когато стигнахме до реката, видяхме в небето над София да се очертават бели осморки; бели очертания и самолети се преплитаха по невъобразим начин. Във въздуха настана една страхотна бъркотия, чуваха се ужасни тътнежи и експлозии, небето порозовя. Край реката беше тъмно, над София светеше, а над нас стана тревожно."
Из книгата
Страници от тази книга
Други интересни предложения
Да мечтаеш отвъд. Разкази
Александър Ненов
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  12.00 лв.
Целунат от Бога. Разкази
Явор Цанев
Цена:  15.00 лв.
Симфония на мъртвите. Разкази
Сибин Майналовски
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  15.00 лв.
Парчета. Разкази
Николай Николов-Козия
Стандартна цена 12.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с видео материали
Цена:  9.60 лв.
Детство. Разкази
Цена:  12.00 лв.
Избрано - том 1: Разкази и повести
Андрей Платонов
Стандартна цена 19.90 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.92 лв.
Българската меланхолия
Георги Фотев
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  25.00 лв.
Александър Македонски, Силян щърка
Яна Язова
Стандартна цена 22.00 лв.
Вземи сега с отстъпка -20%!
За повече подробности виж в продукта.
Възможна е експресна доставка само за 4 часа в рамките на София, в работни дни от 10:00 до 20:00 часа.
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  17.60 лв.
Другата Итака
Людмила Миндова
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  15.00 лв.
Живата истина
Павел Милюков
Продуктът е представен с вътрешни страници
Цена:  14.00 лв.
Назад към "Български романи и разкази"
Можем да сме здрави
Д-р Майкъл Грегър, Джийн Стоун
Келтска империя
Клайв Къслър, Дърк Къслър
Клуб "5 сутринта"
Робин Шарма
Град на момичета
Излезе новата книга от Елизабет Гилбърт, авторката на "Яж, моли се и обичай".
Носферату
Излезе новият зловещ роман от Джо Хил, от който ще ви побият тръпки!
Безплатна доставка за София, 2.90 за провинцията!
Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка - Весела Тотева -
Падение и спасение: ...
Весела Тотева
Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога ...
Живот в скалите - Мария Лалева -
Живот в скалите
Мария Лалева
Неизлечимо болна млада жена и малкият ѝ син пристигат в Стария Созопол. Тук се запознават с ...
Любовта на 45-годишния мъж - Калин Терзийски -
Любовта на 45-годишния мъж
Калин Терзийски
"Любовта на 45-годишния мъж" е роман за личната революция на един мъж на средна възраст. Той ...
18% Сиво. Специално издание - Захари Карабашлиев -
18% Сиво. Специално издание
Захари Карабашлиев
Още: Отпаднала сцена, фрагменти, откъс от предстоящия роман. : Романът "18% сиво" на Захари ...
Помниш ли? - Димитър Калбуров -
Помниш ли?
Димитър Калбуров
"Пощенска кутия за приказки" представя... : Пощенска кутия за приказки" е литературен ...
Жажда - Захари Карабашлиев -
Жажда
Захари Карабашлиев
С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. : Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката ...
Дневник от панелните блокове - Никола Крумов -
Дневник от панелните ...
Никола Крумов
"Пощенска кутия за приказки" представя... : "Когато преди две години на имейла ми ...
Затворисърце - Константин Трендафилов -
Затворисърце
Константин Трендафилов
Дебютният роман на Константин Трендафилов. : "Само не ме пускай" казва онова необикновено ...
Междупанелни войни - Никола Крумов -
Междупанелни войни
Никола Крумов
"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто ...
Пощенска кутия за мръсни приказки - част 1 -
Пощенска кутия за мръсни ...
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия ...
Намаление на хиляди книги
Artesania Latina - кораби от дърво
}