Саркастичните текстове в тази книга вземат на прицел политическия и стопански живот в България, без да дават аванси на когото и да било. Авторът Живко Желев има достатъчно опит от електронните медии, поради което свободно и безпощадно работи в задкулисието на официалните новини. Главната новина в тази книга е, че всъщност нищо особено не се е случило у нас през последните 17 години в резултат от действията на онези хора, които авторът определя като "бащите на недъгавия преход". Нестихващата ирония напомня стила на повестта "Сценарий за непринудено народно веселие" от книгата му “Катапулт” (ДИ “Хр. Г. ... |
|
|
Пиер Манан (роден през 1949 г. в Тулуза, Франция) е виден френски философ, професор по философия на политиката. След като завършва "École Normal", той започва своята кариера като асистент на Реймон Арон в Колеж дьо Франс. От 1992 г. преподава във Висшето училище по социални науки, сега - в Центъра за политически изследвания "Реймон Арон", и е гост-професор в Бостън Колидж. През 1978 г. участва в създаването на списанието Commentaire и е член на неговата редколегия. Първите му изследвания са посветени на началото на модерната политическа философия. Той е допринесъл немалко за преоткриване на ... |
|
|
В книгата са разгледани подробно събитията, състояли се през първите години след 10 ноември 1989 г. Разсекретените неотдавна документи на Президентството и на Народното събрание за първи път осветяват документално задкулисието на прехода. Картината допълват непознати до днес документи от архива на СДС, от архивите на партийни централи, от частни архиви, както и от записки на автора, участвал в много от събитията. Съществена информация съдържат интервютата на известни политици и участници в събитията, дадени специално на автора. Използвани са данни от много публикувани и непубликувани мемоари, дневници и интервюта. На фона ... |
|
|
Книгата на професора по политология в колежа „Бъркбек” в Лондон Бърнард Крик е кратък обзор на историята на доктрината, на прилагането й и институциите на демокрацията от Древна Гърция и Рим, през Американската, Френската и Руска революция, до разновидностите и състоянието й в съвременния свят. Авторът изтъква, че демокрацията е необходимо, но не достатъчно условие за доброто управление и че идеите за върховенство на закона, за човешките права и груповите свободи в рамките на обществото често трябва да ограничават властта на демократичните мнозинства. Почти всеки режим днес се представя за демократичен. Няма политическо ... |
|
|
Изследователският интерес в този текст е насочен към комуникацията като социална практика. Обект на изследването е комуникацията, анализирана като процес, съдържание и контекст. Интерпретирането ѝ като институция, а оттам определянето на комуникацията и медиите като социален институт, се явява и основна предпоставка в представената разработка. ... |
|
|
Книгата представлява опит за изграждане на конституционна теория на пряката демокрация. В нея са анализирани теоретичните, сравнителноправните и националните проблеми на пряката демокрация. Изследвани са нейната същност, историческо развитие, предимства и недостатъци. Изградена е система от критерии за отграничаване на пряката от представителната и партиципаторната демокрация. Предложена е систематизация на институтите на пряка демокрация. Разгледани са конституционни модели, в които пряката демокрация има системно приложение или пък разкрива интересни особености. Самостоятелно внимание е отделено на историята, актуалния ... |
|
|
"Гръцката цивилизация" на Ригас се разглежда през призмата на трите различни свята, които се срещат в неговата епоха: държавният деспотизъм на класическия османски тип и на европейската действителност на прехода; "антропоцентрическата" динамика, която бележи развитията от този период, особено в западноевропейското пространство, и показва посоката на прехода; и накрая - гръцката "антропоцентрическа" парадигма, която следва коловоза на следдържавоцентрическата, или икуменическата, фаза на гръцката космосистема."Гръцката демокрация" на Ригас цели, от една страна, революционно решение ... |
|
|
Реална утопия. ... Германия е по-демократична, отколкото в миналото, особено след като през 1990 г. конституцията се наложи и в провинциите на провалилата се ГДР. Обаче Германия не е демокрация! Осъществен е изборният принцип, но само дотолкова, че да не застрашава партийната олигархия. Това се постига с помощта на пропорционалната избирателна система с бариерата от пет процента, която сега ще бъде въведена в целия Европейски съюз. Свободните избори трябва да дадат шанс в парламента да попаднат хора, които са достойни за великата задача да представляват народа в процеса на законотворчество. На другия полюс са ... |
|
|
"Тази книга носи името на първото есе в нея - "Мъхът на демокрацията". Избрах това заглавие, защото то покрива голяма територия от проблеми, дискутирани в следващите интервюта. От една страна, можем да забележим ярка близост между мъха и демокрацията, а от друга - драстично пренебрегване на тази близост. Например, мъхът не се сее. Той пониква сам, ако мястото е подходящо за него. При това има голямо разнообразие от мъхове. Всеки мъх вирее при специфични условия. В тази книга се застъпва тезата, че демокрацията е като мъха. Не е необходимо тя да се сее от доброжелателни сеячи, а трябва сама да поникне, ... |
|
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
|
В много отношения демокрацията е режим, който не се подразбира от само себе си; при все това, днес тя се налага като неоспорим факт в повечето държави на планетата. Тази политическа система дава невероятни първи плодове: законът на мнозинството, помиряването между равенство и свобода. И начинът, по който тя окончателно се легитимира: зачитането на общата воля, дори на народния суверенитет, изисква наивна вяра или не малко интелектуална възвишеност, за да бъде правдоподобно. Демократичното верую ни връща обратно към една мисловна вселена, която нашето рационално общество, не повече от всяко друго преди него, не може ... |
|
|
Научна фантастика."...Дълго време човечеството се блъскаше със заблуждението, че най-ефективния способ за самоуправление е този, при който властта е в "ръцете на мнозинството". Стигаше се до такива ексцесии в историята, че една доктрина сменяше друга и добилите се до надмощие унищожаваха носителите на съперничещата идеология. Това унищожение беше в дълбока древност физическо, по-късно премина в психологическо в управляваната територия - което между впрочем доведе до небивала теоретично-идеологическа поляризация. Последиците бяха ужасяващи - стигна се едва ли не до самоунищожаване на света, тъй като никоя от ... |
