Николай Заяков присътва вече 45 години в поетичното пространство на България, а за Пловдив е явление. Той е част от артистичната бохема на града под тепетата, макар и да е твърде различен като живот и чувствителност. Николай Заяков е носител на наградата "Иван Николов" (2008) за поетичната си книга "Пастирът на звездите”. Роден е на 27 октомврви 1940 г. в с. Врабево, Троянско, където завършва и гимназия. Следва българска филология в Софийския университет. Истинските университети на поета обаче са софийските кафенета и кръчми, където преминават студентските му години в компанията на поетите от поколението ... |
|
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
|
Във Виртуалната кръчма се пие виртуално, но се разказва реално - съобразно клиентелата и броя на питиетата... Посетителите могат да избират от менюто на своите смартфони и компютри ресторантския интериор, дали да бъдат разказвачи или слушатели и с кого да пият и споделят. Клиентите могат едновременно да са под карантина и в бара, да бъдат с жените си и без тях, у дома си и в любимата кръчма, с колеги от работата и с приятели на другия край на света. Като истинските кръчми Виртуалката приютява познати и непознати. Тя е онлайн изобретение, имитиращо традиционно питейно заведение - винаги отворено за хора с недоизпито ... |
|
|
В третия том на "Неизвестно за известни български родове" са включени 25 нови очерка за прочути и не толкова познати фамилии. Те са плод на многобройните срещи с техни наследници, както и разкази на съвременици, проучватели и литератори. Това е основната нишка, която свързва досегашните два тома с настоящата книга – в нея думата имат онези, които най-добре са познавали онези тютюневи търговци, индустриалци, политици и архитекти, които са чертаели съдбините на България. Но които днес по различни причини са почти забравени. Дори и да мислим, че добре познаваме личния живот на Иван Вазов , Христо Ботев , ... |
|
|
Димо Казасов (1886 - 1980) е виден български политик и журналист. Роден е в Трявна, учи в русенската гимназия, а през 1918 г. завършва право в Софийския университет. Членува в БРСДП от 1902 г., а след нейното разцепление става част от групата на широките социалисти и влиза в партийното ръководство. През 1927 г. е един от основателите на политическия кръг "Звено", а от 1943 г. е деец на Отечествения фронт. През годините Димо Казасов е депутат, министър в няколко кабинета и дипломат. Участва в редактирането на редица периодични издания и е автор на пътеписи, есета и разнородни книги за обществено-политическите ... |
|
|
"Парадоксът МаМа" или не е възможно да не мога да надскоча дъгата. Записки на един електричен ум. ... "Парадоксът МаМа" е един безкраен, многолик монолог извън времето и пространството, с който читателят е провокиран непрекъснато да очаква да се случи нещо, за да разбере накрая, че нещото е... За тази книга, изпълнена със съновидения наяве, е изцяло валидна мисълта на немския романтик Фридрих барон фон Харденберг, по-известен с поетическото си име - Новалис. "Сънят ми изглежда като отбрана срещу еднообразието и обикновеността на живота, свободен отдих за окованата фантазия." Новалис " ... |
|
|
Театралният път на режисьора Слави Шкаров. ... Слави Шкаров е роден на 12 април 1941 г. във Велико Търново. Завършва режисура във ВИТИЗ, а след дипломирането си специализира в Москва. През 1969 г. постъпва на щат в Русенския театър и остава там до смъртта си през 1988 г. Името на Слави Шкаров е свързано със значими спектакли от историята на Драматичен театър "Сава Огнянов"-Русе - "Ричард III" от Шекспир , "Кръчмата под зеленото дърво" от П. Ковачик, "Амадеус" от П. Шафър, "Кошници" от Й. Радичков , "Кучешко сърце" от Михаил Булгаков и други. През последните ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Едно изречение, мацнато с маркер на входа на блока, предизвиква неочакван обрат в живота на примерен гражданин. Проследяването от частен детектив на младата му и красива съпруга потвърждава най-мрачните му кошмари. Изправен пред перспективата за развод, при който би загубил огромна сума пари, той решава да я убие. Планът за прикриване на следите минава през още два трупа... Владо - лошото момче на квартала, излиза от затвора с твърдото намерение да стане нов човек. Започва работа, търпи гаврата на шефа си, влюбва ... |
|
|
Автобиографичният разказ "Вихър. С шопите към Цариград" представя ролята на будната българска интелигенция по време на Балканската война. При вестта за предстоящия сблъсък с Османската империя българи от всички краища на света бързат да заемат своето място под знамената на младата царска армия. Сред тях е и Антон Страшимиров - един от най-разпознаваемите родни публицисти и писатели. Авторът посвещава писателския си талант на народната кауза. В своите автентични репортажи от фронта Страшимиров разкрива душевността на българския народ и демонстрира силата на словото в моменти на върховни изпитания. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Премълчаните книги" на издателство "Унискорп". ... В романа "Господин директорът на пристанището" интригата се сплита в провинциално градче, където е имало проект да се изгради атомна електроцентрала, впоследствие замразен (по досещане - Белене): Хората се надяваха на постоянна работа покрай електроцентралата. Идеята за ядрена централа в градчето така разгневи атомната мафия, че в продължение на година името му не слизаше от страниците на европейския печат. Тайно финансираните от същата тази мафия екологични организации поддържаха огъня нонстоп, докато не ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
