"Тропическо животно" е третата книга на Педро Хуан Гутиерес, която излиза на български език, след "Мръсна хаванска трилогия" (2006, превод Еми Барух и Елианна Лилова) и "Кралят на Хавана" (2007, превод Еми Барух). Трите книги са част от цикъла "Сентро Хавана", в който влизат още "Месо от куче" и "Ненаситният човек-паяк". Кубинският поет и писател Педро Хуан Гутиерес ("Мръсна хаванска трилогия", 2002) изпробва перото си в нова, тропическа версия на стария роман за човека-пенис. Получил на младини прозвището "мъжът със златния член", на 50 ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Тоталният футбол на Славия (1971 - 1981). ... "Жужо, Чаво, гол, гол, гол!" - така скандират славистите близо десетилетие. Книгата обхваща годините от 1971 до 1981, когато играе изключителният и незабравим отбор на Славия. Всички футболисти до един са страхотни майстори и мъже, водени последователно от големи треньори като Александър Илиев, Добромир Ташков, Атанас Пържелов и Христо Младенов. С много важното участие на Трендафил Терзийски, който далеч не е само кондиционен наставник. Публиката се тълпи на стадион Славия, а отборът, неслучайно наречен Бялата лавина, играе фееричен и много резултатен футбол. Това ... |
|
|
В този луксозно отпечатан том са събрани нашенски нуди снимки от първата половина на миналия век. На тях българите от всички възрасти демонстрират красотата на телата си - облечени съвсем оскъдно или чистак голи. Като се почне от цар Борис ІІІ и се мине през известни интелектуалци като художника Никола Танев или се продължи със съвсем неизвестни хора от народа - снимките дават изчерпателна визуална информация за българина през Третото българско царство. Те са правени най-често по време на война и мир, на плажове от Карпатите до Охридското езеро и Беломорието, а по-рядко - във фотостудио. Текстовете пък позволяват да се ... |
|
|
В бунтовните времената на османското робство, в сложния процес за изграждане на национално самосъзнание и в трудния градеж на следосвобожденска България, неизменно изпъкват образите на неколцина забележителни жени, които с несломимия си дух и пламенна всеотдайност посвещават живота и делото си на Отечеството. Те са истински героини, които проправят свой път между традиционното и модерното, между ориенталските нрави и европейското мислене. Ярките им фигури оставят трайна следа в регионалния и световния поход на жените към себедоказване и равноправие. Тази книга представя родолюбивите дела на 100 изключителни българки - ... |
|
|
Монашеският институт е познат в България още в периода на нейното езичество по силата на контактите с най-голямата християнска страна в Източна Европа - Византия, но става видим и присъства в нейната история след покръстването на българите. Първите монаси, дошли от империята, които трайно се установяват в българските земи предполагаемо в Плиска, пристигнали с архиепископ Йосиф (Стефан) и византийските духовници след 870 г. или с учредяването на Архиепископията. Всъщност известието за тях е кратко и най-общо и ни оставя в неведение каква е по сетнешната им съдба. Данните след 885 г., когато в страната идват кирило- ... |
|
|
Настоящето изследване на проф. д.и. Бистра Николова е единствено по рода си проучване на основна, важна и влиятелна социална група в Средновековна България - духовниците. То може да се разглежда като продължение на нейната монография - Православните църкви през българското Средновековие IX - XIV в. В книгата читателя ще срещне критично изложение на различни страни от живота на средновековното българско духовенство: появата на съсловието през IX в., неговият правен статут, кариерното, развитието и статусното състояние на духовниците съобразно управленската и устройствена мрежа на българската църква през IX - XIV в. Тук ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
В края на нашето столетие вече е неоспорим факт, че навиците на хранене в продължение на векове много са се променили. Хората и в това отношение се приспособяват към новите изисквания, които животът им налага. Увеличи се консумацията на т. нар. храни по изключение и се намали употребата на т. нар. храни по необходимост. Вече се предпочитат по-калоричните, по-вкусните и по-богатите на белтъчини храни, като месо и месни произведения, риба и рибни консерви, мляко и млечни продукти, захар и захарни изделия, пресни плодове и зеленчуци, но и алкохолни и подсладените безалкохолни напитки и питиета. Някои от храните по ... |
|
|
В настоящата студия, която е докторската дисертация на авторката, е анализирана личността на политика на страниците на най-високо тиражния непартиен всекидневник "Дневен Труд", както и двете партийно ангажирани печатни издания "Демокрация" и "Дума" в контекста на изборните периоди - изборите за 39-то и 40-то Народно събрание, изборите за президент на Република България през 2001. Изследването проследява доколко и как вестниците способстват за изграждане и утвърждаване на публичния образ на политическите фигури и какъв е имиджът, който те им създават. Изграден е хипотетичен идеализиран модел на успешния български политик и ... |
|
|
Кулинарните специалитети на Родопите са лесни за изпълнение, не изискват употребата на непопулярни у нас продукти и са от изключителна важност в рационалното и здравословно хранене. Млечните произведения заемат особено място в храненето на родопчани. Нерядко олиото се заменя с масло или лой. А саздърмите и пастърмите от овче месо са изключително разпространени. ... |
|
|
"Книгата "Маара" на Жени Костадинова не е обикновена книга, не е просто сборник със стихотворения и още самото ѝ заглавие подсказва това. Тя е преди всичко духовна книга със своя вътрешна драматургия, книга за пътя на вътрешния човек към своя създател, към бога. Книга за копнежа по истината и светлината, за копнежа по вярата и любовта. "Маара" е метафора на духовната утроба, където е непрогледно тъмно, за да може този вътрешен човек - търсач на екстремни истини - да види себе си, своето истинско лице... Поезията в тази книга е светла, дълбока и истинна. Тя е колкото лична, толкова и ... |
|
|
Нещо толкова красиво, че невероятно... Път, от който няма връщане обратно... Нещо все несподелено, непонятно... Жадуване по нещо вечно, необятно... Това е хляба на поета - Вечното да види в два куплета. ... |
