Дорика Цачева е родена в Ловеч. Завършва Държавния библиотекарски институт, а по-късно - магистратура във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност "Библиография и библиотекознание". От 1992 г. работи като главен експерт в библиотеката на Министерството на външните работи, а от 2007 г. до 2010 г. е на задгранична работа като експертен сътрудник в Постоянното представителство на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена. Понастоящем е главен експерт в дирекция "Европейски държави" в МВнР. Дорика Цачева започва да пише поезия още като ученичка. Нейни стихове ... |
|
|
Двуезично издание на чешки и български език. ... От края на лятото В смуглия загар на лятото тъмата е жена с уханна плът разпалена в копнежи и приближава август есента скъсени дни със сенки удължени. Владимир Кршиванек Кршиванек е роден през 1951 година. Той е чешки поет и професор по чешка литература. Неговата академичната кариера е следната: Педагогическия факултет на Карловия университет в Прага, "Института за чешка и световна литература" към "Чешката академия на науките", Литературната академия "Йозеф Шкворецки" в Прага, Техническия университет в Либерец и Университета в Храдец ... |
|
|
Румен Стоичков е завършил специалностите "Българска филология" и "История" в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а 30-годишната му професионална кариера като журналист преминава в БНР. За различните програми и предавания, предимно в "Хоризонт", е автор на над 2000 репортажа, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала, защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди. Затова в тази, а и в предишните му четири книги, ще срещнете спомени за Левски, за Ботев, за герои от Априлското въстание, ... |
|
|
"През мен в града печални се отива, де в мъки вечни стене и скърби на грешните тълпата нечестива. Бог мъдри, мощни мене сътвори ведно със вековечните предмети, Бог праведни лиши ме от зари. Ще трая, дорде траят вековете. О вий, кои престъпяте тоз праг, надежда всяка тука оставете."Божествена комедия описва пътуването на Данте през Ада, Чистилището и Рая, воден от римския епически поет Виргилий, а по-късно от възлюбената си Беатриче (с която той никога не разговарял и която видял само веднъж). Докато Адът е представен ярко от гледище на съвременния читател, богословските подробности, представени в другите ... |
|
|
"Матей Вишниек е роден в Буковина, Северна Румъния, на 29 януари 1956. Твърде скоро открива свободно пространство в литературата, което се подхранва от Кафка , Достоевски , Едгар По , Лотреамон, и разбира се от неговия именит сънародник Йонеско... Обича сюрреалистите, дадаистите, театъра на абсурда, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосанксонски театър, накратко: всичко без соцреализма! По-късно заминава за Букурещ да учи философия, влиза в кръга на т.н. "поколение '80", което разтърси поетическия и ... |
|
|
"Стихосбирката на Красимира Кацарска „Дъга” е символично вричане със силата на словото и преминаване от битийното към космическите духовни измерения на вечността. Позната, сложна е образността с налагаща се динамика. Стихиите - вятър, дъжд, вода, светлина - смело навлизат в изказа като израз на неспокойни, поривни чувства. Споменът се блъска с усещането за времева ограниченост („старите портрети”) и се разпилява с вятъра като вечност и интимност. Затова любовта е страдание, сакрален поглед към света на красота и болка, в който въпрос и вяра зазвучават в хармония: А любов вече няма да прося. И ще бъда щастлива. ... |
|
|
Стихотворения. ... Елена Хидвегиова-Юнг е родена на 29 септември 1970 година в Братислава. Завършила е китайска филология в Университета "Коменски". Работила е в Кабинета по ориенталистика при Словашката академия на науките, а от 1997 година е съдебна преводачка по китайски език. Превежда от старата и модерната декадентска китайска литература. Специализира в Китай, после остава там още няколко години. Сега живее в Братислава с мъжа си и трите си дъщери. Първата ѝ книга стихове "На прасестра ми" излиза през 2006 година. Издала е и стихосбирките "Фаталният мъж" (2008) и "Материа ... |
|
|
Книжка от серията "Стихчета за най-малките" ... Стихчета за сезоните от Дядо Пънч . Книжката се предлага и със CD с песни, стихчета и гатанки за сезоните. ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Измъчван от носталгия внук купува балсамираното тяло на Ленин като подарък за своя дядо. Безпътен вундеркинд нахълтва в църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща едно момиче веднъж на всеки пет години насред реката, която разкъсва селото им между две държави. Българин и японка пристигат у дома с надеждата за ново начало, а нелеп инцидент преобръща живота им из основи. Такива са красивите и неочаквано трогателни истории на Мирослав Пенков за една България, в която минало, настояще и бъдеще остават неразделно вплетени в едно."Осемте разказа в този сборник рисуват една България минала и настояща, приказна, ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
