Едно поколение от автори в австрийската литература - Роберт Шиндел, Роберт Менасе и Дорон Рабиновичи се самоопределя с погледа си към историята като поколението Ангелус Новус, повлияно от наблюденията на Валтер Бенямин за ангела на историята: "Има една картина на Клее, която се нарича Ангелус Новус. На нея е изобразен ангел, който изглежда така, като че има намерение да се отдалечи от нещо, в което се е вторачил. Очите му са изхвръкнали, устата му е разтворена, разперил е крилата си. Така трябва да изглежда ангелът на историята. Той е обърнал лика си към миналото. Там, където ние виждаме низ от събития, той вижда ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Winner of The 2023 International Booker Prize. ... In Time Shelter, an enigmatic flaneur named Gaustine opens a clinic for the past that offers a promising treatment for Alzheimer's sufferers: each floor reproduces a decade in minute detail, transporting patients back in time. As Gaustine's assistant, the unnamed narrator is tasked with collecting the flotsam and jetsam of the past, from 1960s furniture and 1940s shirt buttons to scents and even afternoon light. But as the rooms become more convincing, an increasing number of healthy people seek out the clinic as a time shelter, hoping to escape from the horrors ... |
|
|
В малко градче някъде в Германия се крие човекът, създал най-неуловимия и безпощаден убиец на света - веществото Дебютант. Избягал от разпадащия се СССР, предателят години наред очаква възмездие, което наближава. Има заповед той най-после да бъде убит - при това с помощта на собственото му изобретение. Дебютант е разтърсващ и емоционален роман за света на руските шпиони и тайните служби. В тази брилянтно написана проза, по-актуална от всякога, Лебедев изследва вечните теми за природата на доброто и злото, за връзките между творец и създание, между наука и морал... Настоящото издание съдържа послеслов от автора, ... |
|
|
"Пътищата са кални, асфалтът е пълен с дупки, всичко е супер зле, но аз няма да ви се дам." Ето го Марко Джорджич - млад и неособено възпитан словенец от люблянския квартал Фужине. Марко е чувствителен, реактивен и вирее добре сред своите приятели - местни гаменчета. Но покрай тренировките по баскетбол, гнева, глупавите шеги, мълчаливите сблъсъци с родителите и стълкновенията с полицията, той търси мястото си. В малкия свят на Фужине, в голямата картина на порастването. Роман за социалното разслоение и напреженията между различните етноси, които живеят във всяка от бившите югославски републики. Както и за ... |
|
|
Смокинята е семейна сага, която обхваща живота на три поколения от едно семейство и се разстила през втората половина на 20 век - от бурните десетилетия на войни и насилие до ден днешен. Войнович е изкусен разказвач и макар в писането му да се долавя мащабност и историческа достоверност, по своята същност романът е съкровен разказ за семейството, любовта, свободата и изборите, които правим. Роман за непрестанните ни опити да разберем самите себе си по-добре - с всички сили и средства, глобални и локални. За разпадането на паметта и безутешното потъване в забравата; за скъсаните връзки, обърканите чувства и тихите ... |
|
|
Брутален, езиково дързък и задъхано емоционален роман за мълчаливото справяне с травмите на миналото и за бунтуващия се млад човек, който се опитва да си обясни себе си и света си. Джорджич се връща, третият роман на Горан Войнович, който се появява на български, е драматична и силна история за приятелствата и предателствата, за семейството и самотата, за местата и преместванията по осеяната с димящи рани територия на бившите югославски републики."He знам какво чакахме. Може би операцията, а може би тоя наш живот да мине и ние двамата най-накрая да престанем да треперим от страх. Да престанем да бягаме един от друг ... |
|
|
"В лабиринта избирам да вляза през входа с табела Субект - човекът-субект като дейно и действащо, страдащо същество, в неговото трансцендентално, а също и метафизическо измерение. Минавам през Събитието като знак и символ за извършителя на едно чудовищно деяние и за един наблюдател, зрител, съвременник, припознаващ се и дистанциращ се от деянието. По-нататък поемам през Хегеловата диалектика на господаря и роба като самостоятелност и несамостоятелност на самосъзнанието и Беняминовата естетика на привидното като явяване на красивото, същностното, истинното като забулени, за да стигна до публичните пространства на ... |
