Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Интересът към ... |
|
|
"Как ли изглежда сега? Сигурно някой ден ще се видим пак. Ще се прегърнем! Не може да не се случи. И то се случи. Стената падна... Стената падна! Хора!... Какво друго? Ами това, че и аз един ден станах хъш. И малкият ни брат - и той. Хъш..." Ангел Колев ... |
|
|
"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Росица Ангелова е родена на 15 януари 1970 г. в гр. Перник. Завършва ДБИ гр. София и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", специалност - българска филология. Автор е на поетичната книга "Неизбежни души" 1998 г., съставител на Антология на пернишката поезия "Насаме с времето", 1999 г. Нейни стихове са превеждани на руски език. Публикации има в местния и централен печат - списанията "Струма", "Птици в нощта", "Жарава", "Везни", "Мисъл" и др. Наградена е с грамоти от националния литературен конкурс за млади поетеси на името на Дора Габе, 1998 г. и от ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Действието ни връща през 90 -те години в провинциален град, представляващ умален модел на България. Сюжетът въвежда читателя в обществено-политическите процеси, където високопарните слова и обещания цинично се разминават с престъпните дела, а истината - с общественото лицемерие. Историята проследява животът на няколко семейства, произхождащи от различни социални и политически кръгове, чиито съдби се преплитат трагично във времето на незаконното забогатяване чрез измами и мошеничество. Един сигнал за корупция в районната болница, свързан с продажбата на извънбрачни деца, отприщва гнева и отмъстителността на ... |
|
|
Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си; сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син; на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт. Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото. "Онемяла тишина" представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са ... |
|
|
Неспазено обещание разкрива ужасяващо наследство... Вирджиния е млада и красива собственичка на художествена галерия, която непрестанно се бори с кошмарите от миналото. Като дете тя е била в секта и едва не е загинала при умишлен пожар, който отнема живота на майка ѝ. Сега една от нейните художнички е посегнала на живота си, след като е изпратила на Вирджиния снимка на последната си картина. Това кара Вирджиния да се съмнява във версията за самоубийство. Частният детектив Кабът е едно от децата в сектата, които са оцелели след пожара. И само той може да ѝ помогне. Защото някой смята, че Вирджиния знае повече, ... |
|
|
Дзен притчи и приказки от Далечния Изток. Има една притча, в която се разказва за четирима Дзен ученици, които дали обет за мълчание. В течение на първия ден те мълчали без затруднения, но с настъпването на нощта лампите в залата започнали дразнещо да бръмчат. Първият ученик се обърнал към втория: – Не можеш ли да ги поправиш? – Нали щяхме да мълчим? - отговорил му той. – Глупаци, защо шумите? - гневно запитал третият. – Единствено аз мълча - отбелязал четвъртият. Тази кратка история съвсем точно показва какво се случва в главите на хората. В днешно време все по-рядко обуздаваме динамиката на своите мисли и успяваме да ... |
|
|
Уроци по мълчание на Валентина Радинска е книга, която ще потопи читателите в мълчанието на скръбта, на просветленото себевглеждане, на равносметката на благородството, постоянно атакувано от тъмни изкушения. Изборът да си почтен е труден и страшен, обрича те на самота, лишения, страдания, загуби на идеали, каузи, приятелства, надежди, блянове... Поетесата постоянно изпълва бездните на душата си с плаващите пясъци на спомена. Тя чува как ятата на мечтите пищят сред мъгли непрогледни, тя е разтворила сърцето си и кани прииждащата самота. Мостове Малко мостове ми останаха към живота - все разбити, порутени, а водата - ... |
|
|
Някои хора влизат в живота ти като роля, която си очаквал цял живот. Катя Паскалева беше такава - присъствие от друго измерение, жена с много гласове, актриса, която отказваше да играе живота си по предварителен сценарий. Тази книга не е биография. Тя е следа. Следа от глас, който още шепне. От тишина, която се е превърнала в най-дълбоката реплика. Разказ за срещите, които никога не са били случайни. За ролите, които са по-истински от самия живот. За пукнатините, през които влиза светлината - и през които се измъква душата. Катя не изчезна. Просто смени сцена. ... |
|
|
"Диагноза тишина продължава автономията на едно поетическо себепознание. Лора Динкова осцилира между загадката на големия космос и непознаваемия космос в душата на поета, между усещането за живота, който непосилно търси смисъл и равновесие в човека и смъртта, която го извежда в селенията на вселенското без обещание. Все неща, познати и от предишните ѝ две книги, но взривното разнообразие на подходите превръщат тази очертана поетическа територия в Аркадия на метафори, които никога не се повтарят." Боян Биолчев Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва българска филология и магистратура по ... |
