В мътилката на прехода. ... Заглавието на тази книга - "Сувенири от 10 ноември" - ви отпраща направо в сърцевината на въпроса: Можехме ли да се разминем с изпитанията и налудностите, с които ни дари Прехода. Прехода се оказа едно копеле, заченато на пияна глава от неизвестни родители - и дундуркано с пазарлъци и компромиси; проект, лишен от Народната енергия и участие. На Народа бе отредена ролята, която винаги му отреждат - да сърба отровната попара, която други са я надробили, да консумира резултата от гламавите упражнения на Случайници с Властта, това и нищо повече. Извън всичко друго, Прехода вече е оставил ... |
|
|
"Ако си добър разказвач, с няколко щрихи можеш да разкажеш цял един живот, с шепа думи да създадеш портрет на герой, толкова дълбок, че влезеш ли веднъж зад чертите му, да не успееш да го забравиш никога или история, толкава истинска, че читателят да се преоткрие в нея. Ако си добър разказвач, можеш да рисуваш светове с няколко изречения или да уловиш състояния сред скрития смисъл, във въздуха и свободата между думите. Георги Христов прави точно това - той е художник и фотограф на реалността. Едновременно, но боравещ със слово. Стегнат, репортажен, със силен емоционален заряд, разпознаваем стил - това ще откриете в ... |
|
|
"Свирих Свирих на твоя глезен, китара. Музиката без звук бе твоето изражение. Ноти чрез моите устни го променяха. Бах и Бетовен застинаха подобно облак над нас." Лъчезар Лозанов ... |
|
|
"Това е дълбаеща книга. Има Киркегорова ирония между редовете, има прикрита лудост, има и много тишина. Паузата в една сложна партитура понякога е по-важна от нотите. А Куманова прави точно това - играе с нотите партия шах, в която винаги има рокада. Всяка дума може да стане царица." Нинко Кирилов ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
"Не бойскаутите са тези, които са получили заповедта да "бъдат готови", а християните (1 Петър 3:15). Когато неверието става все по-силно, оголвайки своите жестоки зъби, ние повече от всякога се нуждаем от оръжията в тази книга. Като ги използвате, ще можете да извадите зъбите на антихристиянството с благодат, любов и ядрен арсенал от християнска апологетика. Прочетете тази книга, след това я прочетете отново. Ще откриете, че сте "въоръжен до зъби" и винаги готов."Стивън Шлисел, Пастор, Messiah's Congregation, Бруклин, Ню Йорк "Умът на Грег Бансен беше всичко друго, само не неточен. ... |
|
|
Ново преработено издание. ... Биографичната книга "Животът и смъртта на Людмила Живкова" е плод на дългогодишните усилия на автора Иво Милев . След задълбочени проучвания от 2009 година насам, прелистване на над 50 000 страници неизползвани и прашни архиви, се ражда максимално подробен биографичен разказ за дъщерята на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков наричаната още "бялата птица на българската култура". В центъра на този разказ е личната драма и трагедия на една жена, умряла с чувството, че е предадена, изоставена и излъгана, дори от собствения си баща, а смъртта ѝ и до днес ... |
|
|
Да се срещнеш с призрака на своя баща сред сенките на къща, съградена от детски сънища... Да се срещнеш в неподходящо време с любимата си, докато, седнал на тротоара пред къщата на Оруел в Портобело, си се зачел в Ахмед Хамди Танпънар... Да се срещнеш с мъж, пожертвал всичко, за да се сдобие с картина на Хопър... Да се срещнеш в рибен ресторант със своята малка дъщеря, която отдавна е пораснала... Да се срещнеш в случаен зоомагазин с угризенията на съвестта си, опитвайки да се укриеш в мътилката между едно престъпление и една автомобилна катастрофа... Йекта Копан (роден 1968 година в Анкара) е един от най-успешните и ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
А после, през 85-а година от Чучхе, започнаха наводненията. Три седмици дъжд, но високоговорителите не казваха нищо за свличащите се земни маси, за скъсаните язовирни стени, за селата, изсипващи се върху други села. В мътилката плаваха дървета, петролни резервоари и варели от тоалетни. На едно място се въртеше гума от трактор, на друго - съветски хладилник. Премина таванът на военен камион, понесен от въртопа, а в него се беше вкопчило цяло пищящо семейство. Въвролици от трупове в мътните води, хиляди трупове, премятани от вълните - същинска лепкава каша от просо, която започва да цвърчи и да бълбука, щом тиганът се ... |
|
|
"Впечатляващо е литературно-критическото и публицистично творчество на Благовеста Касабова . Всяка нейна книга показва образа на високоинтелигентен, съвестен и честен автор, който не се бои от истината. Тя има верен поглед за всичко, което ни поднася живота и което намира място в произведенията на нашите литературни творци от всички поколения. Като изявен литературен критик Касабова е наясно с литературните факти и явления. Нейните задълбочени анализи, усета ѝ за изящното слово, нейната позиция, която не търпи никакви цензурни ограничения и най-сетне, не на последно място, изразителния ѝ слог ѝ ... |
|
|
Всеки има своя пост. След кратка и яростна гражданска война Русия е погубена. Навсякъде се издигат руини и се валят човешки останки. Малцината оцелели живуркат в мизерия на жалка отломка от някогашната ѝ територия, която гордо се нарича Московска империя и поставя свой граничен пост до единствения оцелял мост на река Волга. Над нея се вие отровна зелена мъгла, а по моста години наред не е минавал никой. Досега. ... |
