Феноменология и социоанализа на генеративното време. Книгата може да бъде четена като разгъване на смисъла на думата, съдържаща се в заглавието. Надживяване е полисемантична дума, сочеща към това да надживееш някого и да бъдеш надживян от друг, да надживееш нещо в себе си или себе си. Живеенето като надживяване може да е грижа или изличаване, приемане на дар или понасяне на бреме, надмогване или пречупване, работа на носталгията или на вложението в бъдеще, настоятелно присъствие на отсъстващото или отваряне на кухина на присъстващото. Но това е и амбивалентна дума, указваща прехождането през раждането и смъртта. Зад нея ... |
|
Съставител: Христо Караславов . ... "Когато много ме боли, България си смислям. В нея по върховете сняг вали, по долините слънце грее. Страдания и изпитни тя винаги е надживявала и пойни птици и сърни на хората е подарявала. Да, тя е бедна. Но е в нас. И ние в нея. И обичаме болежките ѝ. Своя глас и всичко свое ѝ обричаме. В големия ѝ тежък ход и аз до някоя година единствения си живот като през угар ще премина. Миг само ще ме заболи. Ще бъда като зърно в нея. И дълго сняг ще ме вали. И дълго слънце ще ме грее." Андрей Германов ... |
|
"Текстът като метафора на разпада на личността. Текстът като организъм, преминаващ от едно в друго състояние, така както човекът мултиплицира себе си в търсенията си. За да достигне кота нула. И да бъде свободен да си прости. Анти-текст, преминаване отвъд езика и границите на комуникативната си функция и в същото време в диалог сам със себе си. Оставящ белег върху паметта на сетивата ти и надживяващ всички твои умиращи сезони. "Всичките мъртви сезони на една рустифина" е всичко това. Не подлежи на стандартните определения за литература. И вероятно тъкмо заради това е литература." Ива Спиридонова , ... |
|
Пред смъртта всички са равни... Да, ама не! Някои са по-равни и мумиите им надживяват забвението. Балсамирането е "удоволствие", скъпо и достъпно само за богопомазани. От времената на фараоните и племенните вождове, през царе, папи и императори, та чак до соцвеличията и корумпираните президенти, богатите старателно пазят почетното си място след смъртта. Затова се повява феноменът на балсамирането и изграждането на мавзолеи като олтар за преклонение от простосмъртните. Монументални архитектурни паметници, скромни светилища, помпозни саркофази или просто погребални ниши в някой храм, мавзолеите пазят не само ... |
|
Подбор, подготовка, посвещение и подвиг на свещените воини. Книга от поредицата "Historia incognita". ... Свещените воини на българите не са въоръжени убийци, скрити под плащ с изписан кръст на него, а кръста носят тайно в пазвата си, за да атакуват неотразимо с него. Тяхната тайнствена сила обърква османската имперска администрация. След поредица от подвизи те придобиват такава мощ, че всеки свой набег бележат със свещена кръв. При това не нападат из клисурите на Балкана. Не се промъкват нощем. Не преминават пълзешком през охраняваните заграждения. Атакуват Цариград или важните градове в провинциите. На щурм ... |
|
Подгряната локвичка Пролетта разцъфна като мухъл, заварено господство на телефонни, автомобилни и други номера. (това е тръскане на дървета с ръце и крака и изхвърляне на облаци извън коритото им, това е предната част на живота.) Сърцето е прилеп, висящ в пещера. маймунка е прилепът, и други маймунки пощят пера в пещерата. (това е стресът при успешно раждане и облекчението след всяко погребение, това е средната част на живота.) Като опашка на амфибия земята се мята, спасява я разлюляната увереност на детето и волската кола с ковчег в нея (това е погряната локвичка на произхода ни кадифената траурна пеперуда на ... |
|
Рицарството е блян, който вдъхновява Средновековието и го надживява. В продължение на векове той отново и отново разбужда човешкото въображение. Легендарните военно-духовни рицарски ордени, създадени в епохата на Кръстоносните походи, изразяват най-емблематичната идея за рицарския идеал. Орденът на хоспиталиерите, познат още като Суверенен орден на свети Иоан от Иерусалим (от Родос и от Малта), е най-древният сред тях, но вече хиляда години той все още съществува, за да пренесе през времето идеалите на рицарството. Рицарите хоспиталиерите откриват и утвърждават изключителната си същност, едва когато влизат във великото ... |
|
От автора на "Деликатност", "Шарлот", "Спомените". ... "Нашите раздели" е историята на една неосъществена докрай любов. Фриц и Алис се обичат и се разделят. Отново се събират и отново се разделят. И така няколко пъти. Причините? Родителите, ревността, измяната, случайността... Разделят се, но въпреки всичко любовта им оцелява. Любовта им надживява разделите. В романа се появяват още: приятелите им с емблематичните имена Пол и Виржини, Ирис - писателката, временна жена на Фриц, Селин - издателката, временна любовница на Фриц, един мъж в траур, един куфар с непродадени вратовръзки, ... |
|
В търсене на неизгубеното време. ... "Поезията на Валери Вергилов в "Не си отивам кротък" е не само преобърната метафизика на словото, тя е и разчленен на несъставни части език, и овална изящност, откъртена от самотно сражаващата се душа на своя автор. Скъп ми е, мил ми е и знам колко трудно се надживява (ако въобще е възможно) орисията на клетките, събрани в тленно тяло и споени с временните енергии на душа, дух и нагон. Стиховете са възторжено-тъжни философски песни, изваяни с вещина. Мъдри са и дълбоки, тътнат като прииждаща вода с бучащия си ритъм от думи и рими. Разтърсваща поезия! Напомня ми на ... |
|
Меката терморегулираща подложка "Breeze" на "Reer" е прекрасно допълнение към столчето за кола или бебешката количка. Тя осигурява допълнителен комфорт на малкото дете по време на път или разходка навън. Подложката е изработена от "Outlast" материал, който не спарва, а поема и разпределя равномерно излишната топлина, която детето отделя. По този начин спомага да се избегне така нежеланото претопляне, а когато температурата наоколо спадне, акумулираната топлина се освобождава и така детето ви отново се чувства комфортно докато седи в детското си столче или количка. Освен това "Breeze" ... |
|
Когато 15-годишният Оскар изчезва, полицията предполага, че той просто е избягал. Типичен случай за пренебрегвано дете от богато и ексцентрично семейство, което иска да се откъсне за няколко дни от проблемите си. Родителите му обаче са сигурни, че с него се е случило нещо ужасно. Единствената улика е загадъчно писмо с цитат от Оскар Уайлд , което никой не може да разгадае. Дали става въпрос за оплетена схема за отвличане или прощално писмо от депресиран тийнейджър? Имал ли е Оскар причина да посегне на живота си? Тогава тялото на млад мъж е открито в инсинератор за отпадъци. Жертвата е убита същата нощ, когато Оскар ... |