Съставител: Христо Карагьозов. ... "Представяме на вниманието на любознателния читател една малка, но доста основополагаща за развитието на естетиката книга. Теодор Липс (1851 - 1914 г.) е немски философ и психолог, чиято творческа дейност протича в Бон, Бресау (сегашен Вроцлав, Полша) и в Мюнхен, където основава Мюнхенския психологически институт. Липс е този, който прави връзката между психология и естетика, като създава теорията на емпатията (или вчувстването). Според нея субектът не е само възприемаща мисловна единица, рефлектираща обекта на художественото произведение, а се намира в сложни резонансни отношения ... |
|
|
Сбогом на традиционната естетика! Все по-очевидно става, че естетиката в досегашния си вид губи позиции и се разтваря в културологията и социологията на изкуството. Неконвеционализмът (крайният авангард, неоавангардът, трансавангардът, антиизкуството) доказва това по безспорен начин, след като отваря широко врати за деестетизацията и обезхудожествяването. Да сте чули за тези термини при традиционното (конвенционално) изкуство? На никой автор не би му хрумнало да говори за такива явления просто защото не ги и имало до към средата на миналия XX век. Но след като границата между изкуство и живот вече е отстранена ( ... |
|
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
|
Книгата на Иван Стефанов разглежда конкретни съществени проблеми, допринасящи за изясняването на съвременната сложна социокултурна реалност от гледна точка на възможностите, които ни предлага актуалната социологическа парадигма. ... |
|
|
Книгата на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр. Сарафов"проф. д.ф.н. Иван Джаджев представлява историко-теоретически анализ на основното направление на естетическата мисъл през XVIII век Просвещението. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени. Просвещението е определено като антифеодално и идейно движение, като замяна на "неразумния" ред с "царството на разума". Подробно е анализирано творчеството на най-изтъкнатите представители на философската и естетическата мисъл в Англия, Франция и Германия. Настоящото издание е адресирано към широк кръг ... |
|
|
Издателство Славена" поднася на читателите си поредната книга на преподавателя по естетика в НАТФИЗ "Кр.Сарафов" проф. д.ф.н. Иван Джаджев. Тя представлява историко-теоретически анализ на водещото направление в естетическата мисъл през XVII век класицизма. Разгледани са неговите обществено-исторически, гносеологически и художествени корени, същностните му особености, специфичното му проявление в Италия, Испания, Англия, Германия и Франция.Настоящото издание е адресирано към широк кръг читатели учени и творци в областта на изкуството, учители, студенти,към всички, които проявяват интерес към науката за ... |
|
|
Естетиката на не-красивото е на родилното ложе. За нея все още не се говори, а категориите, с които работи, остават извън досега провеждания естетически дискурс. Теоретиците продължават да разглеждат изкуството като монополна територия на прекрасното или поне на положителни ценности и позитивен естетически идеал, където побеждават доброто, истинното, хуманното. За не-красивото (грозното, ужасното, абсурдното, диаболичното, уродливото, хаотичното, безформеното, кичозното и пр.) се споменава тук-там, но винаги на заден план с оглед на неговото въздействие върху възприемащия субект: като негативност ( Хегел ), антипатия ( ... |
|
|
Знаменитата студия на Валтер Бенямин (1892 - 1940) "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" не е единственият негов текст за еволюцията на медиите и значението им за съвременния човек. В настоящия том са събрани най-представителните му съчинения, разкриващи медийната природа на човешката цивилизация. За разлика от много свои съвременници Бенямин не се интересува от спецификата на различните художествени езици, а от общите принципи, по които човешката психология, технологиите, социалните отношения определят актуалните форми на общуване чрез произведенията на изкуството и ... |
|
|
Университетска философска поредица "Какво значи това". ... "Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка." ... |
|
|
"За естетиката е писано много и заедно с това твърде различно. Желаещият да навлезе в една теория на изкуството, обединяваща понятия, категории и принципи, бързо се обърква и уморява от различните гледни точки и стилове на изразяване. Част от авторите залагат на визуалните изкуства, за да докажат твърденията си, други са вещи в литературата, поезията или театъра. За киното се е изписало безчет в новото време. Музиката е по-труден материал за анализ. Тя е абстрактна като изразни средства, а и не е визуална. Нейната сюжетност е по-индиректна и не се обяснява толкова лесно. А и много изследователи не са толкова " ... |
|
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да бъдат ... |
|
|
В речника са включени неоспоримо актуални днес термини, като някои от тях са дискусионни, а други са продукт на неоавангарда. Традиционната философска естетика е умозрителна и спекулативна. Модерната естетика предпочита да слезе от теоретичните висоти, за да бъде в пряк контакт с художествените процеси. Това я сродява с изкуствознанието, поради което тя заимства някои изкуствоведски термини. Културологичният подход не може да не се отрази на характеристиката на термините. Що се отнася до неоавангарда, да не забравяме: неговата стихия е изобразителното изкуство - там той извършва най-екстремните си ходове, които поставят ... |
