Битката за глобална империя и краят на античния свят. ... През VI -ти век, Близкия изток е поделен между Персийската и Римската империя. Век по-късно арабите са господари на положението. Този преход става знамение за края на древния свят. Но промените са не просто политически или културни - те имат и непредвидими последствия. Днес над половината свят се числи към някоя от религиите, оформили се в края на античността. Но Том Холанд е категоричен: много от вярванията на евреи, християни и мюсюлмани за произхода на тяхната религия най-малкото подлежат на обсъждане. Следвайки ориенталисти като Джон Уонсброу и Фред Донър, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Литературни звезди" на издателство "Унискорп". ... В смешно, нежно, трагично и изящно построения роман на Фоер се развихрят закачливо-неудържимото детско въображение и пронизителната болка. Оскар е едва деветгодишен, когато се сблъсква с пагубната катастрофичност на съвременния свят. Преждевременно помъдрялото момче - 9-годишен изобретател, бижутер, астрофизик и пацифист, издирва ключалката, която съвпада с ключа, който баща му е оставил, преди да намери смъртта си при атентатите от 11 септември под развалините на кулите близнаци в Ню Йорк. Момчето, което е гениално, но ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Книгата от поредицата "Съчинения в 11 тома" включва книгите "Мисълта на Фройд - величие и ограничения", "Мисията на Зигмунд Фройд", "Кризата на психоанализата" ... Голямата заслуга на Ерих Фром като духовен ученик на Зигмунд Фройд е в това, че поставя въпроса за изопачаването на духа на психоанализата. Той не говори за вредата за пациентите, защото е наясно като своя учител, че е работа на самите пациенти, а не на лечителите да различат шарлатаните от истинските лечители. Става дума за нещо друго - един психоаналитик критикува психоанализата. Само силният духом извършва ... |
|
|
"Прозата на Димитър Талев носи тихия и нестихващ огън на една екзалтирана и фанатична душа. Тя е в мекото ренесансово сияние на Ния, в черния средновековен плам на баба Султана, в огненото вдъхновение на Райко Вардарски, в тъмния блясък от иконостасите на Рафе Клинче. Голямата и благородна амбиция на Талев е да бъде Вазов на македонските българи и тяхната историческа съдба. Той изпита силата на Вазовото пиянство от могъщия дух на пробуждането и възраждането. Той носеше гордо и благородно родово чувство, съзнание за съдбовна принадлежност към едно племе, съпричастие с цялата му история, копнеж по неговото топло и ... |
|
|
"По друг начин е концепирана романната цялост на "Илинден". Тук глаушевският дом е вече сравнително настрана. Въпреки че авторът постоянно го има пред очи като ориентир, като мярка, като указателен знак по пътя на сюжета, като гаранция за единството на книгата, за връзката ѝ с другите части на поредицата. Причината за това е може би творческата история на тая трета част. Замислена като повест за житейския подвиг на Дона Скорнева - другарката на орлите (както е наречен тоя раздел от книгата), тя по-късно е прераснала в многопланов роман. Сега вече действието за пръв път прекрачва прага на Глаушевския ... |
|
|
В седми том са отпечатани трагикомедиите: "Троил и Кресида", "Добрият край оправя всичко", "Мяра за мяра". Съчиненията са в превод на Валери Петров. ... |
|
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
|
Повече от шест десетилетия - от излизането на първата му книга през 1938 г., и възрастни, и деца се радват на огромната дарба на този изумителен талант. Поет, драматург, сценарист, преводач, сладкодумен разказвач на детски приключения, автор на куклени пиеси, пътеписи, поеми - вече няколко поколения се възпитаваха и израснаха с онова, което сътвори и сътворява мъдрото му перо. В него е и "В меката есен" - едно от най-значителните произведения в жанра през последния половин век в българската литература. Добрите писма Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във ... |
|
|
"Йовков съхрани някои нравствени добродетели: човеколюбието - то беше неговата стихия. Показа ни у българина - човека... Със своя слънчев талант, със своята очарователна поетическа замисленост той издигна нравствените добродетели на народа до общочовешки истини, посочи ни вечната неостаряваща духовна красота."Симеон Султанов ... |
|
|
"Когато се вглеждам в своя живот възможно най-съсредоточено, виждам, че той е низ от любовни раздели със спектакли. Може би професията ми е виновна - такава една тъжна професия на непрекъснато изоставяни любовници, които са длъжни да се влюбват пак. Искам да разкажа за спектаклите, в които съм участвал и които съм правил. За мене те са един низ от живо хора, които са ме направили такъв, какъвто съм. Много от тях не са се представяли в театрално здание, те са се разигравали в живота. Но това никак не им е попречило да се забият здраво в спомените ми. Нещо повече: тия именно нетеатрални спомени са изглежда арсеналът на ... |
|
|
Източнорумелийският период в живота на поета (1880 - 1885) означава един висок момент в неговото творчество. В Пловдив Вазовата богато надарена и многостранна природа се развива по неподозиран начин. От това време датират някои най-добри негови произведения, преди всичко стихотворната сбирка "Поля и гори", гдето под надслова "Епопея на забравените" са възпети редица духовни и революционни вождове на народа. Дадените тук характеристики са недостижими като превъзходен и сбит рисунък. Езикът се отличава с висок патос, който напомня най-добрите работи на Юго. Между 1880 и 1885 г. Вазов написва и ... |
|
|
Историческият роман "Пробуждане" е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" от Антон Дончев."Два века изминаха от деня, в който Бог стори най-голямата добрина - дар за ромеите - присъедини българското царство към ромейската империя. Тази благословия за ромеите се превърна в проклятие за българите. След два века изгревът на свободата над България се превърна в зарево на залеза над Византия. Дълга беше зимата на робството, та пролетта на народа беше неудържима. Като отприщена буйна река към Търнов потекоха българи." Из книгата ... |
