Моите спомени

Понякога се питаме, какъв смисъл има днес да се занимаваме с алпинизъм. Аз от моя страна си мисля, че всичко, което ни позволява да изразим човешката си същност - в това число и алпинизмът - заслужава поне да се отнасяме към него с респект. Но за съжаление не е така, защото в един свят, който е склонен все повече да възнаграждава лукавите и хитрите и се стъписва и отстъпва пред измамниците и корумпираните, е много трудно да си пробият път такива добродетели. Като безкористна честност, последователност, отговорност, усърдие и целеустременост. Всички знаем, че истинският болник днес, при това инфектиран и силно заразен, е „обществената кауза", тоест държавата с нейните деградиращи и унизителни институции, с нейните объркани и много често скандални демонстрации на сила и в противовес с личния интерес на обикновените хора. От това следва, че обществото, толкова толерантно към ефектите от лошото управление, толкова вторачено, дори до отегчение, в размишления за своите и чуждите слабости, много често си позволява да изкривява и изопачава, дори да пренебрегва, даже най-елементарните човешки ценности. Следователно, докато в алпинизма има място за фантазията, идеализма, необходимостта от самопознание, алпинизмът ще продължи да намира мотив и причина за своето съществуване.
Истината е, че аз водя битки само за справедливи каузи и приемам само честната, интелигентната и конструктивната критика. Всичко останало се разтваря някъде във въздуха, а за мен въздух са онези, от които идва посредствеността във всичките й проявления.

Валтер Бонати е смятан за най-големият алпинист в света през 50-те и 60-те години на XX век. Автор на феноменални солови изкачвания в Алпите, има решителен принос за италианската премиера през 1954 г. на най-красивия и най-трудния осемхилядник - K2 (8611 m). "Гуру" на световния алпинизъм, оказал влияние на поколения алпинисти от цял свят, той е един от най-талантливите писатели на планинарска тема.

Встъпителни бележки
Началото (1948 г.)
Източната стена на Гран Капюсен (1951 г.)
Северните стени на Лаваредо през зимата (1953 г.)
K2, бивак в снежната виелица (1954 г.)
Сам върху Ръба на Бонати на Пти Дрю (1955 г.)
В планините в Южното полукълбо (1958 г.)
Изкачването на Гашербрум-4 (1958 г.)
От Гашербрум-4 (1959 г.)
Пилие Руж дю Бруйяр (1959 г.)
Голямата трагедия на Централния ръб Френе (1961 г.)
Във фунията на Пилие Д'Англ (1962 г.)
По северната стена на Гранд Жорас през зимата (1965 г.)
Северната стена на Матерхорн, сам през зимата (1965 г.)
Тежестта на медала (1965 г.)
Ледена самота (1971 г.)
Алпинизмът (1965 г.)
От "Магията на Монблан" (1984 г.)
Истинското приключение в Патагония (1986 г.)
Международен конгрес (1989 г.)
Из "Планините на един живот" (1996 г.)
На върха (1998 г.), от в."Ил Соле 24 Оре"
В отговор на една провокативна полемика (1999 г.)
Откъс от една моя конференция (1999 г.)
Магията на емоциите (1999 г.)
Размисли (1954-2000 г.)
Екстраполации из "K2- Истината 1954-2004"(2005 г.)
Екстраполации из "K2 - една приключила история"