"Бележка на автора
Какво чудо е Римската империя! Из обширните ѝ земи, простиращи се от Британия на север до Египет на юг, от Испания на запад до Ефрат на изток, големи градове блестят с изящни мраморни постройки и предлагат на гражданите си върховния лукс на обществените блага. В провинцията полетата процъфтяват с изобилие от зърнени култури, а многобройни стада пасат из плодородните пасища. Навред броят на населението расте, а благосъстоянието се подобрява. Аз най-добре би трябвало да знам това. На много места из провинциите на империята се ширят именията на моето благородно семейство, често придобити като награда за нашето участие в завладяването на тези територии. Когато преди време Филон Византийски съставя своя списък на Седемте чудеса на света, той не е подозирал какво предстои да се случи. Тези няколко обекта са надминати стократно от славната Римска империя: от нейните амфитеатри, дворци, акведукти, храмове и пътища. Никой образован човек не бива да напуска този свят, без да ги е опознал.
Какъв спътник е желателно да ви придружава в подобна обиколка? Бих предположил, че е редно да е остроумен, обаятелен и думите да се леят от устата му с лекота. Някой, способен да понесе спокойно, безропотно и хладнокръвно трудностите по пътя на сушата и в морските странствания. Човек, чиито разумни думи може да помогнат да понеса по-приятно неизбежните часове на дългите закъснения с оживен разговор на почти всяка тема - от най-сериозните злободневни въпроси до славата на епическите поети и лекомислените клюки. Едва ли бихте се спрели на някой Brittunculus - противен малък брит. При това мрънкащ брит, прекарал целия си живот в незабележителното градче Дуролипонте, мъж, чийто ум е толкова провинциален, колкото предполага местообитанието му. Някой, чието класическо образование се е отмило, без да остави следи по него, и който предпочита да дешифрира драсканиците и графитите на обикновените плебеи, когато би могъл да чете Вергилий. Някой, който цени повече бирата от виното. Въпросната недостойна личност е Джери Тонър. Но за да може моят пътеводител да достигне широката аудитория, която заслужава, бе наложително да направя тази жертва. Боговете да са ми на помощ.
Бележка на коментатора
През дългите векове на Pax Romana, периода на мир в Римската империя, пътуванията и туризмът се развиват значително. Това е време, когато да се пътува, е сравнително безопасно, лесно и на достъпна цена, ако не за простолюдието, то поне за много по-широка група хора, отколкото в миналото. Огромните кораби със зърно, отправящи се към Рим, за да изхранват безработните тълпи, вземат със себе си срещу заплащане стотици пътници, които спят на палубите и се молят на боговете за благополучното си пристигане. За заможните хора обиколката на най-значимите места в Гърция и Египет е едно от предимствата на империята, начин да изпитат духовна наслада от завладените от римляните земи. Но те се интересуват не само от разглеждането на забележителности. Разказите, с които описват пътуванията си, съдържат дълги разсъждения за митологията, свързана с всяко място, за неговата история, логистиката на пътуването и коментари по всевъзможни други въпроси. Текстът на Фалкс е в подобен дух и представлява своеобразен Бедекер на древния свят. Излишно е да казвам, че макар да спомогнах за публикуването му, не одобрявам много от изразените в него мнения.
Стабилността на Римската империя насърчава и други форми на пътуване: имперски представители и чиновници отиват там, където са командировани, за да изпълняват местни управленски задачи и да надзирават важни проекти, а войниците се придвижват до назначенията на техните военни части в различни краища на огромната територия. Богати земевладелци пътуват, за да наглеждат имотите си. Търговията процъфтява и търговците разнасят стоките си по тържищата из цялата империя, като често по време на пътуванията си се установяват в нови земи. Художници и занаятчии бродят навсякъде, където има работа, а улични артисти, гадатели и мисионери на религии обикалят из градове и селца в търсене на публика. Богатите изпращат младите си наследници да усвояват ораторските умения в знаменитите училища на Гърция, а болните търсят изцеление в лечебни центрове с легендарна слава. Прочутата пътна мрежа, макар и създадена предимно за военни цели, също е фактор, благоприятстващ пътуванията. Римската империя е в непрекъснато движение. Всички тези пътешественици носят своите култури и в резултат на това много от големите градове стигат до нови висини на космополитизъм. Хората вземат със себе си и боговете си, а религиите от източната част на империята предлагат непознати религиозни преживявания, много по-различни от тези на традиционния римски пантеон.
Не ще забравя никога какво изживях като секретар на Марк Сидоний Фалкс по време на дългата и изтощителна обиколка на огромната Римска империя. Имаше върховни моменти: посещения на прочути забележителности и светилища в градовете, странни ритуали и зашеметяващо разнообразие от култури и народности. Но имаше и големи разочарования: повсеместно безразличие към страданията на много хора, прекомерна арогантност към провинциалистите, непоколебима вяра в превъзходството на Рим и неговите ценности. Империята принуждава мнозина да пътуват насилствено. Потушаването на бунтове като този на евреите води до разселването на цели народи. Милиони роби са натоварвани като стока на кораби и отвеждани от родните им места там, където пожелаят техните собственици. Но Фалкс просто отразява това, което откриваме в наличните източници. Естествено, ние научаваме много повече за разсъжденията на римляните - и то на богатите римляни, - отколкото на тези, които те управлявали. Както и в много други процеси, свързани с римския свят, така и по отношение на пътуванията намираме напълно разбираеми за нас свидетелства, но и такива, които дават храна на въображението ни и ни карат да се потрудим, за да проумеем мирогледа на тези хора. Разглеждайки свидетелствата и фактите, винаги си давам сметка каква огромна част от древния свят е изгубена за нас.
Марк скромно не коментира в подробности собствената си епоха, но повечето от възгледите му отразяват тези на принципата, ранната империя - времето, възхвалявано от Гибън като период от световната история, когато човешката раса е преживявала своя най-щастлив и проспериращ период. Нищо от казаното от Фалкс не е чиста измислица. Всичко се основава на редица древни източници, макар че те често са адаптирани, за да бъдат по-разбираеми за съвременната публика. В края на всяка глава добавих кратък коментар към неговия разказ, за да поставя идеите му в съответния контекст и да оспоря някои от немислимите му възгледи. Заедно с предложената допълнителна литература в края на книгата коментарът ми ще насочи онези, които се интересуват от по-задълбочено вникване в представяните теми, към местата, където ще намерят повече информация за основните първоизточници, кой и защо ги е написал, както и към съвременните академични дискусии."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
Добави мнение 
