Пиша леко, от само себе си. И щом завърша книга, усещам, че никога, ама никога повече няма отново да седна да пиша, усещам, че съм изказал всичко, ама всичко за изказване.
Така неусетно се озовах и в "Книгата на живота". Живеех просто вслушан в случващото се - и когато срещах гласа на историята, сядах и го записвах. Не бих казал, че живеех, за да пиша, нито че пишех, за да живея. Случваше се книгата - както дишам, както плача или се смея.
Вървях и събирах перата от ангел. (Макар и някои да разберат това буквално.)

Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! Вашето име: Тип: e-mail: Мнение:

Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон.