Среднощен дневник

"...Ето че съм сам. Отново след години. До съвсем неотдавна имах три връзки, което обаче, с оглед на факта, че ги движех паралелно, бе доста изтощителен начин на живот. С първата живях достатъчно дълго време, за да придобие усещането, че съм й разбил живота, не съм я подкрепял за нищо съществено и съм виновен за килата отгоре, както и за лошите отношения с майка й. Когато си тръгваше, имаше шестнайсет пълни куфара повече, отколкото когато дойде преди години, бръчка в основата на носа и истеричен пристъп. Каза, че щяла да й липсва моята „закачливост“. А на мен, честно казано, най-много ще ми липсват дисковете, които отнесе със себе си.
Втората – беше страстна връзка, основана на секса и на факта, че ставаше въпрос за една от най-красивите и остроумни жени, които някога съм срещал. С това се изчерпваха и всички положителни качества, които забелязах във въпросното очарователно създание. Лекуваше се в психиатрия, лъжеше при всяка възможност, а за пари би преминала боса през Антарктида. Два дни след раздялата ни срещна „един добър мъж за цял живот“, който незабавно я заплоди и преди няколко дни се омъжи за него. В църква. Четири пъти седмично ми звъни и ме убеждава, че е много, „ама наистина много“ щастлива.
Третата беше шармантна и загадъчна. С нея беше страхотен майтап, разбираше от техника и умееше да прави масаж като богиня. После преодоля кризата във връзката си и се върна при старата си любов. Бивша съученичка от гимназията. Останахме приятели.
Така че съм сам. Нямам си никого и мога да имам всички.
Сам съм и мога да хойкам, да пия, да се запознавам и да слушам всичките умнотии, простотии, клюки и историйки, които посред нощ хората разпиляват наоколо си. Не трябва нищо да обяснявам, за нищо да се извинявам. Никакви планове за бъдещето, само колекция от преживявания. Ако това ви се струва досадно, не четете нататък.
Това е моят нощен дневник. Има няколко нощи, които си струваше да бъдат отбелязани..."

За автора знаем малко, защото със зъби и нокти отстоява своята анонимност. Появява се в интернет през 2000 г., а след това замлъква за няколко месеца. През лятото на 2001 г. в интернет списанието inZine започва да излиза неговият „Среднощен дневник” с продължения. Въпреки че в реалното и виртуалното пространство се носят различни слухове за неговата самоличност, възраст, визия и сексуални предпочитания, сигурно е само това, което сам е разкрил за себе си в статии и в Среднощния дневник: детството си изживява в квартала, а по-късно завършва неидентифициран университет. Майка му е разведена астроложка. До ден днешен Максим и сестра му Истеричката смилат този факт под формата на бракове и невменяема публицистична дейност. Обича морето и Витгенщайн. Готви добре. Чете много и с удоволствие прещраква каналите на телевизора. Почти се е докосвал до смъртта. Има голямо хубаво легло и вероятно в момента не е обвързан. В обкръжението му се появяват множество вдъхновяващи герои и събития. Никой не знае с какво всъщност се издържа, но когато пише, то е преди всичко за депресии, за смисъла на живота, за любовта и секса. Най-вече за секса.

Колибри Пъблишинг ЕООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg