|
Една фурия на 90Стоянка Мутафова, Юрий Дачев
* Доставката се извъшва с куриер на адрес или с
Български пощи, за повече информация щракнете тук. * Можете да платите книгата в брой при получаване.
|
Описание
В своята биографична книга “Една фурия на 90”, в съавторство с драматурга Юрий Дачев, Стоянка Мутафова разкрива „гаменския” си нрав, както сама го определя.
Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството й, нито са се замъглили преценките й. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството й ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата й, дава им острота и сила, които са наистина феноменални. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен в мяра, непостижима за другите. Тя е от онези хора, които, колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Малцина могат да си представят, че Стояна обича самовглъбеността и тишината около себе си. Скептичната усмивка е повече Стоянина, не кикотът. Всеки човек си има пейзаж, вещ, някакво обкръжение, с които портретът му става истински точен. За някои – лъскав автомобил, за друг ковьорче с еленчета, за трети – бетонна ограда, за Стояна – лудналата, неподстригана драгалевска градина, сред която тя говори за подстригването на мравките. В детството си много обичах да препрочитам една книга със заглавие „Тайната градина” – споделя артистката. - Все си представях тайнствено преплетени лиани, гъста зеленина, обрасли пътеки. Исках и моята градина да носи нещо от тази тайнственост, нищо, че беше маломерна. Пролетта след моята първа зима в Драгалевци ми донесе едно хубаво запознанство. Един ден, както си нося вода с кофите, зад гърба ми се приближи някой. Обръщам се: виждам немлад вече мъж с благородна физиономия, същински Жан Валжан. Той ми направи чудна градина. С храсталаци и неподстригана зеленина, с тайнствени романтични кътчета, с хубаво подредени камъчета, които не разрушават естествения й вид. Израстна и пътека от незабравки. Гъста и синя. Сякаш мъжът ми беше написал с невидима ръка „Не ме забравяй!”.
Стояна носи толкова сила и необикновеност, че дори в ситуации, които налагат единствено смирение, нейното присъствие дава надежда за друго: Светът е в човешки ръце. Съдбата е отстъпчива. Годините нямат значение. Не е съвсем така, обаче е истинско щастие, да се докоснеш до човек, който може да те накара да повярваш в това. Не е ли тя живото доказателство!? Как да не повярваш, че е човек, пред който времето се прекланя и отстъпва? Историите, в които неусетно въвлича читателя, са разказани по неин си начин – неимоверно забавно и увлекателно: с щипка усмивка, доза смях и малка порция носталгия по отминалото време, по спомените за ония добри приятели, които са се преселили в друг свят... Годините не са ограбили от лицето й младостта. Напротив – обогатили са я. Всяка бръчка е белег за „разплакани усмивки и усмихнати сълзи”, за подарена радост. Макар и на цели 90 години, тя твърди, че още има сили да играе и с всеки изминал ден го доказва. Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... – споделя Стоянка Mутафова. - Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам.
Чудото Стояна играе, учи текста с лупата, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие…
Такава е тя – Стоянка Мутафова – една неуморна фурия на 90. Истинска, неподправена. И може би ще спре да играе тогава, когато се подстригват мравките, в едно слънчево куково лято.
Деветдесетте години не са я укротили, не е притихнало любопитството й, нито са се замъглили преценките й. Нито пък е станала по-лесен човек. Не, не е! Същата непредвидима, бушуваща виелица си е и сега, както и преди. Стояна и на сто ще бъде дете, което бързо забравя лошото, опасностите, разумните доводи. Любопитството й ги изтрива. Как да не завиждаш? Светът минава през сетивата й, дава им острота и сила, които са наистина феноменални. Светът в очите на Стояна е пълен, цветен, тъжен и смешен в мяра, непостижима за другите. Тя е от онези хора, които, колкото повече доближаваш, толкова по-необятни ти се струват. Малцина могат да си представят, че Стояна обича самовглъбеността и тишината около себе си. Скептичната усмивка е повече Стоянина, не кикотът. Всеки човек си има пейзаж, вещ, някакво обкръжение, с които портретът му става истински точен. За някои – лъскав автомобил, за друг ковьорче с еленчета, за трети – бетонна ограда, за Стояна – лудналата, неподстригана драгалевска градина, сред която тя говори за подстригването на мравките. В детството си много обичах да препрочитам една книга със заглавие „Тайната градина” – споделя артистката. - Все си представях тайнствено преплетени лиани, гъста зеленина, обрасли пътеки. Исках и моята градина да носи нещо от тази тайнственост, нищо, че беше маломерна. Пролетта след моята първа зима в Драгалевци ми донесе едно хубаво запознанство. Един ден, както си нося вода с кофите, зад гърба ми се приближи някой. Обръщам се: виждам немлад вече мъж с благородна физиономия, същински Жан Валжан. Той ми направи чудна градина. С храсталаци и неподстригана зеленина, с тайнствени романтични кътчета, с хубаво подредени камъчета, които не разрушават естествения й вид. Израстна и пътека от незабравки. Гъста и синя. Сякаш мъжът ми беше написал с невидима ръка „Не ме забравяй!”.
Стояна носи толкова сила и необикновеност, че дори в ситуации, които налагат единствено смирение, нейното присъствие дава надежда за друго: Светът е в човешки ръце. Съдбата е отстъпчива. Годините нямат значение. Не е съвсем така, обаче е истинско щастие, да се докоснеш до човек, който може да те накара да повярваш в това. Не е ли тя живото доказателство!? Как да не повярваш, че е човек, пред който времето се прекланя и отстъпва? Историите, в които неусетно въвлича читателя, са разказани по неин си начин – неимоверно забавно и увлекателно: с щипка усмивка, доза смях и малка порция носталгия по отминалото време, по спомените за ония добри приятели, които са се преселили в друг свят... Годините не са ограбили от лицето й младостта. Напротив – обогатили са я. Всяка бръчка е белег за „разплакани усмивки и усмихнати сълзи”, за подарена радост. Макар и на цели 90 години, тя твърди, че още има сили да играе и с всеки изминал ден го доказва. Мисля си: от какви парчета е направен този живот? Любов, смърт, чест, пощада... – споделя Стоянка Mутафова. - Знам, че зад гърба ми някои мърморят: „Тая, дъртата, няма ли най-сетне да се насити да играе!?” Ами няма! Не се наситих. Ще играя и за внуците ви! На никого мястото не съм затулила, нито ролята съм изяла. Не ща никой да ми сваля шапка, ама тоя театър ние, дъртите, сме го създали. Няма що някой да ми го признава, важното е, че аз го знам.
Чудото Стояна играе, учи текста с лупата, готова е дори да стегне куфарите си за пътешествие…
Такава е тя – Стоянка Мутафова – една неуморна фурия на 90. Истинска, неподправена. И може би ще спре да играе тогава, когато се подстригват мравките, в едно слънчево куково лято.
Рейтинг:
|
Ако искате да сте първият дал мнение за тази книга, направете го сега! |
Важна информация! Мненията, които най-добре описват книгата, ще бъдат видими при всяко посещение на страницата. За да видите всички останали мнения, моля натиснете бутона "Покажи всички мнения". Без предупреждение ще бъдат изтривани коментари с обидно, расистко, клеветническо или друго съдържание, което нарушава добрия тон. |
Закупилите тази книга, купуват и:
ЧестЕлиф Шафак Егмонт-България За Есма миналото е като ракла, която предпочита да държи заключена на пуст таван, но тя се отваря и при най-лекия повей на вятъра. Изсипва живота й навън – и незначителното, и значимото. От раждането на майка й в кюрдското село на брега на Ефрат, през влагата на апартамента в Истанбул, до лавандуловата улица на Лондон u пясъците на Абу Даби, в които потъва баща й. На дъното на раклата, белязал всички спомени с цвета на кръв, е ножът на страшното убийство. Историята е за престъпление в името на честта. Романът – за ориста да раняваме най-тежко онези, които най-силно обичаме. Това е книга за две сърца и едно родословие. „Чест” е третият ... | |||||
Крадецът на прасковиЕмилиян Станев Дамян Яков Цена: 4.00 лв.
| |||||
Поезия, ПрозаХристо Смирненски Дамян Яков "Всъщност Смирненски с изключителна изобретателност борави със символистичния арсенал и точно затова изобщо не му се налага да се отървава от него. Напротив, оказва се, че неговата романтична натура има нужда именно от богатството на тази приповдигната образност, за да изрази емоционалните и мисловните полюси, в които вижда света. От друга страна, той неведнъж с лекота обръща символистичния език срещу него самия, кара го да се самоиронизира... И така, творчеството на Христо Смирненски остава един от редките примери за щастливо съчетание на социално-политическа актуалност с писателски талант в нашата литература. Но този автор е важен и ... | |||||
Хиляда сияйни слънцаХалед Хосейни Обсидиан Новият роман на автора на бестселъра "Ловецът на хвърчила" – книгата, която развълнува целия свят и вдъхнови Марк Форстър за филма, който очакваме в България през април. "Хиляда сияйни слънца" е на първо място в класациите на "Пъблишърс Уийкли" за най-продаваните романи през 2007 г.! Драматичен и вдъхновяващ разказ за съдбата на две жени, събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж. Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. ... | |||||
СтихотворенияДобри Чинтулов Дамян Яков Цена: 3.50 лв.
| |||||
ЛюбовЕлиф Шафак Егмонт-България Това не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е съвременната история за романтичната връзка между американка и шотландец. Това е книга за радостта да намериш път към другия. Това не е любовен роман. Това е книга за любовта. ... Ела Рубинстайн е 40-годишна домакиня от Бостън, майка на три деца и рецензент към литературна агенция. Първата й задача е да прочете и оцени „Сладко богохулство” – роман, написан от напълно неизвестен автор на име Азис Захара. Книгата на Захара ... | |||||
Копелето на ИстанбулЕлиф Шафак Егмонт-България Не знае кой е баща й, нито каква е историята му. Но ако имаше възможност да разбере повече за миналото си, дори то да е тъжно, дали щеше да иска да узнае? Това е дилемата на нейния живот. Не я познавате и не сте чували за нейното семейство. Но ако научите, че името й е Ася и тя е копелето на Истанбул – ще искате ли да разберете още? Ако знаете, че в този роман драмата между арменци и турци е подправена с цианкалия на чудовищна тайна, ще го прочетете ли? Това е книга за разпилените зърна на нара. Ася Казанджъ живее в настоящето, защото не знае нищо за своето минало. Армануш Чакмакчян пътува към миналото, за да се върне в своето ... | |||||
Маминото детенцеЛюбен Каравелов Дамян Яков Цена: 3.50 лв.
| |||||
Българи от старо време, Хаджи НичоЛюбен Каравелов Дамян Яков Адаптирано ученическо издание ... "Носталгичният спомен по родната Копривщица е подтик за живеещия по онова време в Русия Любен Каравелов да се обърне към недалечното патриархално минало. От позицията на искрен родолюбец и убеден демократ той рисува картини от живота на българското общество, за да го представи такова, каквото е - консервативно и консервирано в своите обичаи и порядки, чиито герои изглеждат като в музей на восъчни фигури, недокоснати от времето и неговите промени." Веселина Димитрова ... | |||||
Жив съмВеселин Ханчев Захарий Стоянов Цени: 6.00÷20.00 лв.
| |||||
| Пълен списък на купуваното от клиентите закупили тази книга |


















