"Мое пролетно клонче, прости ми..."
„Съдбата на Атие” е четвъртата книга от поредицата “
Магията на Босфора”, която представя класически и съвременни романи от Турция. В тях се разказва за любов и раздяла, семейни ценности и чисто човешки взаимоотношения.
Нашиде Гьокбудак ни отваря вратите на своя дом, за да ни разкаже реалната история на Малката господарка – нейната леля.
Истинското й име е Атие, но всеки в околността я знае като Кючюк – голямата дъщеря на Кючюк бей от Сарай.
Първите трепети на любов младата красавица открива в лицето на Кемал. Очите на Кючюк се взират в бъдещето и тя мечтае за съвместен живот с него... Съдбата обаче не е благосклонна към хубавиците от нейния род. До една имат тежка участ. Това проклятие застига и нея.
Без обяснения Кемал се оженва за друга. Разочарованието от първата любов разклаща устоите на нейния свят и довежда Кючюк до решението също да сключи брак. Макар и да не е влюбена в съпруга си Мустафа, тя е предана и вярна.
Интелигентна, амбициозна и самоуверена, Кючюк бързо успява да докаже себе си и да се развие. За пореден път обаче получава плесница от Съдбата. Мустафа, който я е боготворил до обожание, й изневерява... Разводът е неизбежен.
Един след друг ударите на Съдбата я покосяват...
Болката от измяната на съпруга й, споменът за предателството на Кемал, невъзможността да стане майка... я довеждат до лудост и Кючюк губи разсъдъка си. В най-тежкия момент от живота си, сама и затворена в психиатрична клиника, тя се среща с все още неугасналата и единствена своя любов.
Дали обаче малкото пролетно клонче, както Кемал я нарича, ще разцъфти, или зимата за нея вече е настъпила?...
Рейтинг: 9.80 / 5 гласа 
