Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история - Част 1

Академично издателство "Проф. Марин Дринов" пое инициативата за преиздаването на фундаменталното съчинение на Георги Генов - "Източният въпрос (Политическа и дипломатическа история)", част I и II, обнародвано през 1925 година.

Част първа третира темата от появата на "Източния въпрос" до "Кримската война". Трудът на Генов е фундаментално изследване с характер на истинска енциклопедия на "Източния въпрос". Очевидно интересът на автора към тази тема не е случаен. Политическото понятие "Източен въпрос", употребявано в дипломацията и дипломатическата история, означава нещо много сложно и объркано, така че трудно подлежи на изясняване. Точно така стоят нещата с крайно преплетените интереси между великите сили и освободителните движения в Османската империя в процеса на нейното разпадане през XIX и XX век. Георги Генов пише своята монография през годините на преживените национални катастрофи и непосредствено след тях.

Чрез изследването си той се старае да откликне на обществения интерес относно причините за националните катастрофи, сполетели България. Неговото внимание съвсем основателно се насочва към "Източния въпрос", в чиито сложни лабиринти се стреми да открие обяснението за преживените неблагополучия. Източният въпрос. Политическа и дипломатическа история - Част 2 обхваща периода от "Парижкия конгрес" - 1856 година до "Ньойския договор" - 1919 година.

АИ Проф. Марин Дринов
София 1113
ул. Академик Георги Бончев, блок 6
sales@aph.bas.bg

Българската освободителна кауза в лабиринтите на Източния въпрос - акад. Константин Косев
Предговор
Въведение
Начало на Източния въпрос

• Първите отношения между християнския Запад и мохамеданския Изток. Значението на Франция за източните работи. Права и привилегии на католическото духовенство и Католическата църква според капитулациите. Австрия и Турция. Намесата на Русия на Изток. Русия и православните християни под турско владичество. Карловицкият (1699), Цариградският (1700), Прутският (1711), Пожаровацкият (1718), Белградският (1739) мирен договор.

Епохата на Кючуккайнарджикският мир

• Международното положение в Европа след Белградския мир (1739). Австро-руските отношения (договор от 2 юни 1764 г.). Англо-френското сближение (договор от 1 май 1756 г.). Седемгодишната война. Екатерина II и нейното отношение към Източния въпрос. Първата война на Екатерина (1768). Преплитането на Полския и Източния въпрос. Сближение между Австрия и Прусия. Руските победи през 1770 г. Посредничеството за мир. Споразумението за подялбата на Полша (1771). Австро-турски съюз против Русия (октомври 1771). Измяната на Австрия спрямо нейната съюзница Турция (1772). Нови преговори за подялбата на Полша (януари - май 1772). Договорът за подялбата (август 1772). Безсилието на Франция да осуети подялбата. Конференцията за мир във Фокшани и Букурещ (1772 - 1773). Кючуккайнарджикският мирен договор (21 юли 1774). Съдържание. Последици. Австрия анексира Буковина. Тълкувателната конвенция, подписана в Айнали Кавак (1779). Проекти за подялбата на Турция (1782). Намеренията на Екатерина II. Възстановяване на Византийската империя. Поведението на Австрия. Съпротивата на Франция.

Източният въпрос през време на Наполеон

• Експедицията в Египет. Русия - съюзница на Турция. Съюзният им договор от 3 януари 1799 г. Поведението на Англия. Политиката на Александър I на Изток. Новият договор между Русия и Турция от 1805 г. След Аустерлиц. Генерал Себастиани в Цариград. Наполеон и Селим III. Протестът на Италински. Колебанията на Портата. Ехото от победата при Йена. Новата война на Турция против Русия (30 ноември 1806). Френско-турският съюз. Английската флота пред Цариград. Себастиани - спасител на Турция. Френски-персийски съюз. Намеренията на Наполеон против Англия. Договорът от Финкесщайн (4 май 1807). Свалянето на Селим. Тилзитският мир. Съдбата на Отоманската империя. Преговори за подялбата на Турция. Ефруртската среща. Целостта на Отоманската империя. Турция - съюзница на Прусия (договор от януари 1809). Разривът между Русия и Франция.

Сръбското въстание

• Началото на Сръбското въстание (1804). Надеждите на Австрия и Русия. Решението на Портата да смаже въстанието. Русия изпраща свой консул в Белград. Сърбия и примирието в Слободзея. Руските войски в Белград. Букурещкият мирен договор 16 / 28 май 1812 г. Турците против сърбите. Източният въпрос на Виенския конгрес (1815). Усилията на Александър I в полза на подвластните на султана християни. Отрицателното поведение на конгреса. Ново сръбско въстание. Преговори с Портата. Неуспехът на преговорите.

Гръцкото освобождение

• Причини за Гръцката революция. Русия, Франция, Англия и Австрия към гръцкото движение.
• Европа против гърците
• Двойственото поведение на Александър I спрямо гръцкото движение. Руският ултиматум до Портата от 28 юни 1821 г. Англия и Австрия против Русия. Опитът на Александър I са се сближи с Франция и да спечели Англия. Планът на Метерних за потушаване на Гръцкото въстание. Априлският меморандум на Метерних (април 1822). Русия изоставя гърците. Виенската конференция за разрешение на Гръцкия въпрос. Декларацията на Веронския конгрес от 9 ноември 1822 г.
• Европа се намесва в полза на гърците
• Промяна в английската политика спрямо гърците - Канинг. Причините за тази промяна. Първите английски постъпки в полза на гърците. Петербургският кабинет повдига наново Източния въпрос; той рекламира от Турция le droit de simulation. Меморандумът на Неселроде (9 януари 1824). Руският проект за Trois tronçons. Вузраженията на Англия и Австрия. Австрия предлага независима Гърция. Опитът на царя да действа сам против Турция (18 август 1825). Англия арбитър на положението на Изток. Промяна на руската политика на Изток. Николай I. Погрешното схващане политиката на Николай I от Европа. Решителните изявления на новия цар. Мисията на дук Уелингтън в Петербург. Ултиматумът на Николай I до Портата (17 март 1826). Опитът на Канинг за посредничество между гърците и Турция. Тайният протокол между Русия и Англия по Източния въпрос (23 март, 4 април 1826). Акерманската конвенция (7 октомври 1826). Намесата на Франция в Източния въпрос. Споразумението между Англия, Франция и Русия. Опозицията на Метерних. Лондонската конвенция от 24 юни, 6 юли 1827 г. Наваринското сражение (18 октомври 1827). Нова лондонска конвенция между Англия, Франция и Русия от 30 ноември, 12 декември 1827 г. Министерството на Уенингтън. Царят заплашва да действа сам. Руската армия окупира Дунавските княжества (май 1828), а френската - Морея и островите (юни 1828). Лондонският протокол от 22 март 1829 г. Мемоарите на Неселроде и тайният съветник Дашков (4 септември 1829). Одринският мирен договор от 2 / 14 септември 1829 г. Нов Лондонски протокол от 30 март 1830 г. между Англия, Франция и Русия. Избиране крал на Гърция. диктатурата на Каподистрия в Гърция. Неговият проект за подялбата на Турция. Френския проект за същата цел (1829).
• Сърбия след Одринския мир. Организационен ферман от 19 декември 1830 г. Разпоредби. Положението на о. Самос - конвенция от 16 ноември 1831 г. Органическият правилник за Влашко и Молдова.

Турско-египетският конфликт (1833-1840)

• Причини за конфликта. Поведението на Европа. Намесата на Русия. Поведението на западните сили. Мирният договор между Портата и Египет (май 1833(. Юнкярскеленският съюзен договор между Русия и Турция (8 юли 1833). Съдържание. Секретна клауза. Кулминационна точка на руското влияние на Изток. Страхът на Европа от конвенцията. Руски опит за споразумение с Австрия и Прусия за възстановяване на Византийската империя. Срещите в Теплиц и Мюнхенгрец. Протестът на Палмерстон. Обясненията на Метерних.
• Сърбия. Хатишерифът от 24 декември 1830 г. Организация на Княжеството.
• Вторият турско-египетски конфликт (1839-1840). Причините за новия конфликт. Предложението на Палмерстон и Метерних за интервенция. Несъгласието на Русия. Декларацията на Метерних против Мехмед Али. Франция защитница на последния. Сближение между Русия и Англия. Упорството на Франция. Тайно посредничество на Франция между Турция и Египет. Договор на намеса от 15 юли 1840 г. Изолираността на Франция. Опасност от война между Франция и Англия. Метерних спасител на Франция. Уреждане на турско-египетския спор (нота от 10 май 1841 и ферман от 23 май 1841). Конвенция за Проливите (13 юли 1841). Съдържание.

Гюлхански хатишериф (3 ноември 1839)

• Кратка предистория. Влияние на турско-египетския конфликт за издаване на акта. Положението на раите в политическо, икономическо и социално отношение преди това. Разпоредби и реформи на акта. Цел на издаването му. Какви материи засяга. Незасегнати важни въпроси. Санкции. Приложение.
• Нова черковна организация на армено-католическата църква в Турция (декември 1852). Съдържание на султанския ферман. Протестантска религиозна община (фермани от 1845 - 1850). Правдини и имунитети.
• Конвенция в Балта Лиман между Русия и Турция (1 май 1849 г.). Съдържание. Постановление за Влашко и Молдова.

Заключение