Литературно-теоретични и литературно-критически съчинения

Книгата съдържа литературно-теоретични и литературно-критически съчинения от Виктор Юго. Съставителството, предговора и превода са дело на доц. Гено Генов.

"Литературата на XIX век според Юго не би трябвало да се интересува нито от претопяващия всичко план на атеиста, нито скалпела на материалиста. Тя никога не използува оловните везни на скептика, чието равновесие се нарушава единствено от интереса. Не измисля след оргиите песни за кланета. Не признава нито ласкателството, нито хулите. Никакви прелести не приписва на лъжата. Не лишава илюзиите от чара им. Отчуждена от всичко, което не е действителната ѝ цел, тя черпи поезия от изворите на истината. Въображението ѝ се опложда от вярата. Характерът ѝ е сериозен, гласът ѝ - мелодичен и звучен. С една дума, тя е такава, каквато трябва да бъде мисълта, сплотяваща една велика нация след тежки сътресения - тъжна, горда и благочестива..."
Из книгата

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg

Предговор
Размисли за поезията
Предговор към Кромуел
Дневникът на един млад якобит от 1819 година
Театър
Прищевки на мисълта
За гения
Из Смесени разсъждение за литература и философия 1823 - 1824
Уилям Шекспир - част 1: Втора книга
Трета книга
Пета книга
Геният Шекспир - част 2: Първа книга
Втора книга (Творчеството на Шекспир)
Четвърта книга (Критиката)
Пета книга (Умовете и масите)
Шеста книга (Красотата в служба на истината)
Вкусът
Promontorium somnii Полуостровът на бляновете
Тиранът
Ползата от красотата
Цивилизацията
Бележки