Ирландия, 1945 г. Млада и красива, Из започва нов живот и с нов съпруг на югоизточното крайбрежие. Докато тя се опитва да се впише в провинциалния морски пейзаж, обстоятелствата, довели я в Монюмънт, продължават да са обвити в мистерия и да занимават местните жители. Войната в Европа е приключила и промяната всеки момент ще помете стария ред. На фона на десетилетията, които следват току-що извоюваната независимост на страната, през свирепите класови битки и спорове за собствеността на земята, някога дефинирала ирландското общество, "Морето и тишината" представлява епична любовна история, която се развива сред ... |
|
В тази книга ще намерите двайсетина житейски урока, кратки и обикновени, за да преоткриете истинското аз, което живее във вас. Сега, повече от всякога, изпитваме нужда да се съсредоточим върху същественото: въздухът, който ни дава живот; дърветата, които ни закрилят; морето, което ни просвещава в необятност и съзерцание. Тази книга е второто произведение от поредица, която ни учи отново да се вслушаме в мъдрите уроци, щедро раздавани от природата. След международния успех на Кратка философия на птиците , какво по-хубаво от това - да задържим отново адския ритъм на живота ни и да послушаме нежния прибой на океана? Със ... |
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
Откъси от две от най-завладяващите произведения на Бел "Картини от Персия" и "Сирия: пустинята и засетите земи". ... Историята на Гертруд Бел е една от най-вълнуващите истории за жените пътешественички през XIX век. Тя е личност, изпреварила времето си, пример за приключенски дух в свят, в който всички привилегии са достъпни за мъжете. Бел учи нова история в Оксфорд в епоха, когато за жените това е било невъзможно. Дипломира се с отличие и проявява жив интерес към политиката. Тя е запален пътешественик и изследовател и пътуванията ѝ я отвеждат в Персия, Сирия, Ирак и по-надалеч. Бел документира ... |
|
Книжките от серията Аз и светът са прозорец към удивителния свят, който ни заобикаля. Заедно с героите от тази серия детето ще се отправи на пътешествие в гората и на село, където навсякъде го очакват изненади и удивителни открития. Книгите ще го заинтересуват със своята необикновена форма и красиви картинки. ... |
|
Да се рееш като омагьосан сред феерична красота, екзалтиран въпреки липсата на думи, достатъчно ярки да я опишат, смирен пред свидетелствата за погребаната история на чужди трагедии - това е нещо, което повечето от нас могат да преживеят само насън. Говорим за глъбините на подводния свят с метафори, с които се опитваме да си го обясним, и дихотомии, които ни плашат. Виждаме моретата и океаните като закрилящи и обгръщащи подобно на майчина утроба, или гневно поглъщащи човешки животи в яростната си стихия. За Михаил Заимов обаче загадъчните дълбочини в безкрайното им разнообразие са нещо повече: в тях той открива ... |
|
"Правото на самота има онзи човек, който е разбрал колко силно може да прегръща щастието и колко бързо то може да си отиде със залеза. Самотата не е време, а процес на самопознаване и разгръщане до степен приемане на всяко на пръв поглед недоразумение във взаимоотношенията ни. И точно то е факторът, който изключва тъгата в самотата. В самота посрещаме най-важните прозрения, правим истинските признания, съживяваме най-светлите спомени и мечтаем да създаваме още повече такива. Колкото е по-голяма силата ни да задържим всеки миг любов, толкова по-дълго живеем в щастие. А колкото е по-голяма силата ни да подарим щастие ... |
|
"Ивайла Александрова не громи идоли и не сваля ореоли. Оценките, доколкото ги има, не идват от нея. Тя не произнася присъди, нито контраприсъди - оставила ги е на другите, на нас. Най-голямото и важно постижение на тази книга е, че от дълбината на морето от факти - факти, които не спираха да изскачат до края по един почти свръхестествен начин, сякаш чакали осемдесет и повече години точно този момент - в крайна сметка действително се е надигнала истината, и то не само тази за конкретния случай, а понятието за истина изобщо - такова, каквото най-много ни плаши. Този разказ не ни казва нищо, което не знаем за ... |
|
"Как се лъжат хората, мислейки, че тишината е непременно пустиня, празнота, отсъствие на всякаква деятелност и съзидание, с една дума - нищо! Всъщност има тишина... и Тишина... И като цяло, може да се каже, че съществуват два вида тишина: тази на смъртта и тази на Висшия живот. Именно тази Тишина, на Висшия Живот, е, която трябва да разберем и за която говорим тук. Тази Тишина не е инертност, а работа, интензивна деятелност, която се извършва в недрата на една съвършена Хармония. И това вече въобще не е празнота, не е отсъствие, а една Пълнота, сравнима с онова, което изпитват Съществата, обединени от една Велика ... |
|
Тази книга е съставена от вариации на тема минало, памет, съдба. Обособени в спомени и творчески размисли. В желанието си да синтезирам отчасти преживяното, да осветя донякъде неговата истина. С възрастта човек натрупва все повече минало, на което впрочем всички сме подвластни. А моето минало беше твърде екстремно, в което хората на изкуството (свестните хора) бяха мислещата, чувстващата жертва на политическия терор. И тези късове тук са от това битие, свързани с личности, събития, факти, провокирали ме да ги напиша. Неща, идващи ми отвътре - това е книгата. "Само при внимателно изградената монолитностна погледа ... |
|
Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното. Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си "Цветът на тишината". Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и ... |