Книгата включва: предговор от Симеон Султанов; биографична справка за автора и неговото творчество; мисли на Йордан Йовков за литературата, творчеството и езика; спомени и оценки на личността и делото на Йордан Йовков от негови съвременници; фрагменти от литературната критика за творчеството на Йордан Йовков; фрагменти от литературни анализи за творчеството на Йордан Йовков; речник; избрана библиография на ученика. Книгата е част от поредицата "Библиотека за ученика" на издателство "Скорпио". ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Книгата включва ... |
|
|
"Ти помниш ли как в нас полека-лека изстиваха последните надежди и вярата в доброто и в човека, в романтиката, в празните копнежи? Ти помниш ли как някак много бързо ни хванаха в капана на живота? Опомнихме се. Късно. Бяхме вързани жестоко. Като някакви животни в клетка светкаха очите жадно и търсеха, и молеха пощада." Никола Вапцаров Книгата е част от поредицата Златна класика. ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство Захарий Стоянов предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да ... |
|
|
"Критиката и литературната история са виждали в Елисавета Багряна символа на женската любов и непримиримостта срещу предразсъдъците и унизителната съдба на жената. Това, разбира се, не може да се отрече, нито да се пренебрегне. Поетесата пряко отказа да се подчинява на установените правила, според които тя трябва винаги и непременно да следва съдбата на всички жени и да остане покорна в дома, да се отдаде на битовите грижи и сляпо да изпълнява каквото ѝ кажат. Елисавета Багряна изрази този бунт и му придаде романтичен блясък. Тя имаше смелостта и гордостта да заяви публично, че не желае повече така да живее; ... |
|
|
Книгата включва стихотворенията на Вапцаров, изучавани в училище по новата учебна програма, както и техните анализи. Целта на изданието е да помогне на преподавателите и учениците при тяхната подготовка в училище, а също и за успешно представяне на най-важните изпити (национално външно оценяване след 10. клас и държавни зрелостни изпити след 12. клас ). Вапцаровият лирически човек прозира, че личността е способна да се развива, да усъвършенства човешкото у себе си, а след това да промени и зле устроения свят, в който живее. Книгата е част от поредицата Специално издание за ученици на издателство КВЦ. ... |
|
|
В разказите си Йовков показва богатата душевност на народа - само чрез нея могат да се усетят и обяснят поетическата чувствителност и нравственото величие на българина. ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните ни национални поети. И тази любов не произтича от институционалното му налагане и ситуиране в българската литературна класика, а от естественото невероятно въздействие на прекрасната му лирика. Той е сред малцината ни големи поети, които създават висока поезия, която е както за избрани читатели, така и за по-широката публика. Това е така, защото със стиховете си той докосва най-нежните струни на българската ни душевност. Дебелянов навлиза толкова дълбоко в националната ни българска психология, че го приемаме за един от нас, независимо къде се намираме, и се прекланяме пред ... |
|
|
"Голямото умение на Йовков да композира, да строи творбите си говори за забележителната му литературна култура. Той е школувал у големи писатели - Толстой, Тургенев, Чехов, от българските - Иван Вазов, Елин Пелин, - умее да съчетава простотата и яснотата на разказа с дълбоко вътрешно вълнение. Съвършенството на твореца у него е резултат на продължителен, съзнателен, упорит труд, както показва това творческото му развитие. Той се е учил и от естетическия опит на народа - от ония непринудени разказвачи, които дълги години е слушал по селата, в кръчмите, по водениците, по пътищата на Добруджа..." Петър Динеков ... |
|
|
"Моторни песни" - емблемата на Вапцаровото творчество - често погрешно се идентифицира с лириката му като цяло. В нея не влизат важни негови текстове, като "Пролет" ("Пролет моя, моя бяла пролет"), "Ще строим завод", "Не бойте се, деца", "Доклад", "История", "Кино", "Антени" и много други. Книгата обаче наистина е представителна за творчеството му. Тя включва двадесет стихотворения, групирани в четири цикъла: "Песни за човека", "Песни за родината", "Песни", "Песни за една страна". От пръв ... |
|
|
"След Ботев, Вазов, Пенчо Славейков и Яворов поезията на Дебелянов е поредната екстазна пулсация на отечествената нравствена енергия. Спъван във външното си развитие - трагедийно смазан и разчленен от безумията на посредствени и продажни политици и управници, българският дух се разгръща в териториите на духовната вселена. Една безгранична и всемогъща държава на фините трепети, на божественото откровение и прозрение, на внезапните и яростни тласъци на народнопесенния гений. Една материализирана империя на духа, на словото, което е у Бога, и Бог е словото. Ето как българският характер намира божествените си ... |
|
|
Иван Вазов пише "Епопея на забравените" в периода 1881 - 1884 г. в Пловдив. В този поетичен цикъл той включва 12 оди, с които възпява избрани личности от българската история. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други Патриарха на българската литература призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. "Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнанье, крепост, светлина на робите слепи в робската страна. Думите му ... |
