Илюстратор: Любен Зидаров. ... Четвъртата година на Хари в "Хогуортс" го изправя пред легендарния Тримагически турнир. Той ще се сблъска с много изпитания, ще срещне нови приятели и ще открие в себе си неочаквана сила, която ще му помогне в поредния сблъсък с Волдемор. "Не искате да разберете, че не е важно като какъв е роден някой, а какъв е станал!" ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Добре дошли в "Хогуортс" за още една година, белязана от предсказания за смърт и черни поличби. Хари разкрива нови тайни от миналото си и е на път да се изправи лице в лице с един от най-верните последователи на лорд Волдемор. "Ти си... истински син на баща си, Хари!" ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Втората година на Хари в Училището за магия и вълшебство "Хогуортс" започва със зловеща заплаха, изписана в мрачен коридор, и едно предсказание, че ужасяващи неща са на път да се случат... "Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности." ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Животът на Хари Потър се променя завинаги на единадесетия му рожден ден, когато великан с очи, блестящи като бръмбари, му донася писмо и невероятна новина. Хари Потър не е обикновено момче, той е магьосник. Едно невероятно приключение е на път да започне."Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно, и едно от тях е да нокаутираш четириметров планински трол." Из книгата ... |
|
Кориците са с мотиви по екранизация на книгата. ... Никога не съм се влюбвала и никога не съм обичала много, страстно, лудо, до смърт. Сърцето ми никога не е плакало, разкъсано от любовна мъка... не съм плакала за мъж... не съм мислела, че ще умра след раздяла. Никога не съм срещала любовта, онази, спираща дъха ти, разтуптяваща сетивата ти, замъгляваща мозъка ти, любовта, пред която си готов да паднеш на колене и да виеш от болка, защото знаеш, че я губиш... никога не съм обичала никой друг, освен хероина... любовта на живота ми. "Мислиш си, драги читателю, че държиш в ръцете си книга. Да, вярно, книга е, но не само: ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
Посрещнете Клод - обикновено куче с необикновен живот, пълен с приключения! Клод и Сър Мъхесто Чорапче за първи път решават да отидат на почивка. Те се отправят към плажа, където строят пясъчни замъци, похапват сладолед и се пекат на слънце - обичайните неща, докато... не се появява банда пирати и не откриват заровено съкровище. С ярките си и изразителни персонажи поредицата Клод насърчава уменията за самостоятелно четене. Историите за Клод са подходящи както за начинаещи читатели, така и за споделено четене. Илюстрациите са остроумни и елегантни, изпълнени с фин хумор и забавен рисунък. Алекс Т. Смит е многократно ... |
|
Посрещнете Клод - обикновено куче с необикновен живот, пълен с приключения! Кротка разходка сред природата се превръща в натоварен ден във фермата, в който на Клод му се налага да къпе прасета, да храни кокошки и да укротява побеснял бик. Той научава как се събира стадо овце, какво се случва на селски панаир и получава предложение да работи като фермер. С ярките си и изразителни персонажи поредицата Клод насърчава уменията за самостоятелно четене. Историите за Клод са подходящи както за начинаещи читатели, така и за споделено четене. Илюстрациите са остроумни и елегантни, изпълнени с фин хумор и забавен рисунък. Алекс ... |
|
Романите Гордост и предразсъдъци и Разум и чувства на Джейн Остин се предлагат в общ футляр. ... Тези два класически романа от Джейн Остин взаимно се обогатяват и допълват. Подобно на две картини от бележит живописец, рисувал ги вдъхновено наскоро една след друга, сюжетите, персонажите и стилът им са в сходна гама. Неповторими обаче са личните характеристики на героите, които заедно сякаш създават едно по-голямо семейство - сплотено и разединено, уверено и лутащо се. В този реалистичен и изграден с много обич рисунък се крие и магията на неостаряващата проза на Остин - за да ни привлича и вълнува наново всеки път, ... |
|
"Винаги съм си мислел, че моментът, в който човек среща любовта на живота си, ще е като по филмите..."Хенри Пейдж е киноманиак и безнадежден романтик. Той чака любовта като на забавен кадър, любовта, от която сърцето замира и нищо друго вече не е от значение. Така че последният човек, в когото допуска, че може да се влюби, е Грейс. Грейс Таун не е обичайната филмова героиня. Облича се в размъкнати момчешки дрехи, мирише така, сякаш не се е къпала от седмици, и се подпира с бастун, докато ходи. Тя не се покрива с ничия представа за момиче мечта, но Хенри не може да спре да мисли за нея. Има нещо прекършено у ... |
|
Можем ли да кажем нещо ново за този непреходен роман? Едва ли. Затова нека прочетем какво пише Вирджиния Улф за Джейн Остин в Собствена стая: "Колко невъзможно е било жените писателки да се отклоняват вляво и вдясно от общоприетото! Кой е този талант, дето би дръзнал да се изправи лице в лице с тогавашната критика? Направили са го само две от тях: Джейн Остин и Емили Бронте. И така те са боднали по още едно перо, може би най-ценното, на шапките си. Защото са писали така, както пишат жените, а не както пишат мъжете. Джейн Остин е погледнала мъжкото писане, изсмяла се е и е създала свое, съвършено естествено, ... |
|
Разумът или чувствата - в кое да вярваме? Да контролираме поведението си и да се ръководим от правила, които смятаме за важни, или да дадем воля на сърцето си, пък нека ни отведе накъдето ни е писано? Като всеки даровит писател Джейн Остин ясно си е давала сметка, че за подобна дилема няма еднозначен отговор. Че когато става дума за човешки характери и сблъсъци, разумът и чувствата не могат да бъдат поставени на кантар. И че единствено истинността на героите ѝ ще ги гравира в скрижалите на времето и в читателската ни памет. Затова този роман, издаден преди малко повече от 200 години, и до днес ни пленява със ... |