Социологията успешно е обяснявала многобройни макроскопични феномени: структурални феномени като неравенството на обучителните шансове, устойчивостта на магическите вярвания, американското религиозно изключение, френското изключение на „властта на улицата“, тенденцията на демокрациите към олигархия; феномени, отразяващи тенденции като секуларизацията на религиозните вярвания, рационализирането на морала, появата и укрепването на култа за правата на човека; конюнктурни феномени като началото на края на съветската империя поради „звездните войни“ или финансовата криза от 2008 г., провокирана от желанието на няколко ... |
|
В тази изключително провокативна книга Сам Харис свързва морала с останалата част от човешкото познание. Харис определя морала с оглед на благосъстоянието на хората и животните и твърди, че науката може да ни каже не само какви сме, но и какви трябва да бъдем. Според автора моралният релативизъм е просто заблуда - и то заблуда, за която човечеството е принудено да плаща все по-висока цена. Най-сетне, убеден е Харис, на намесата на религията в областта на човешките ценности може да се сложи край: също както няма християнска физика и мюсюлманска алгебра, не може да съществува и християнски или мюсюлмански морал. Използвайки ... |
|
При негативната поляризация културните различия и хетерогенни ценности пораждат враждебни взаимоотношения, непрекъснати латентни или явни напрежения и конфликти, нетърпимост към другостта, възприемана като антагонистична чуждост. Позитивната поляризация е резултат на дълго и драматично цивилизационно развитие, превъзмогване на негативната поляризация, в резултат на което се стига до отказ от нетърпимостта към другостта, като се формира и възприема ново отношение към културните различия и ценностната хетерогенност, т.е. различията и ценностната хетерогенност се смятат за нещо естествено, а толерантността за основополагащ и ... |
|
Забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... В най-новата си книга, чието българско издание се появява едновременно с американското, именитата историчка, Джоан Скот, за пореден път изследва начините, по които различието създава проблеми за практиките на демокрацията - този път е контекста на дебатите по повод забраната на ислямските забрадки във френските обществени училища. ... |
|
Книгата представлява опит за изграждане на конституционна теория на пряката демокрация. В нея са анализирани теоретичните, сравнителноправните и националните проблеми на пряката демокрация. Изследвани са нейната същност, историческо развитие, предимства и недостатъци. Изградена е система от критерии за отграничаване на пряката от представителната и партиципаторната демокрация. Предложена е систематизация на институтите на пряка демокрация. Разгледани са конституционни модели, в които пряката демокрация има системно приложение или пък разкрива интересни особености. Самостоятелно внимание е отделено на историята, актуалния ... |
|
Поредният, шести том от сборника с научни статии "Антропологични изследвания" продължава насочеността на изданието да отразява актуални резултати от антропологически изследвания, провеждани от български и чуждестранни учени. Основната цел на сборника е да отразява изследователската дейност на преподавателите в департамент "Антропология" на НБУ. Наред с това редакционният екип има амбицията да утвърди "Антропологични изследвания" като водещо специализирано научно издание в областта на антропологията в страната. ... |
|
Темата на тази книга е доста съществена за формирането на европейското самосъзнание днес, когато се изгражда общоевропейски дом, защото потомците на модерния европейски културен свят неизбежно и с право ще разглеждат универсално-историческите проблеми, задавайки си въпроса: Кои обстоятелства доведоха до неоспоримия факт, че точно на територията, наричана Западна Европа, са настъпили културни явления, които са универсално валидни за целия свят. ... |
|
"Стегнат, ясен и предизвикателен опит да се постави тероризма в исторически контекст и да му се припише идеология. Двамата автори изваждат на бял свят множество данни от различни общества и култури и разглеждат проблемите за колективната памет, вината и възмездието."Economist ... |
|
Настоящото съчинение на проф. Фотев е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият ... |
|
Ли Инин е професор по икономика и почетен декан на Школа по мениджмънт Гуанхуа към Пекинския университет. Той е водещ икономист в Китай и автор на около двадесет книги и множество статии за реформите и развитието в страната и по широк кръг икономически теми. Носител е на много престижни награди и отличия за постижения в икономическите изследвания. Изявен привърженик на пазарната икономика, професор Ли има огромно влияние върху политиката за икономическа реформа в Китай през последните три десетилетия. Той е участвал в Постоянния комитет на Общокитайското събрание на народните представители. В книгата ще намерите ... |
|
"Привилегиите винаги са били предмет на остри спорове и дискусии, защото постоянно създават някакви социални неравенства в обществото. Тези изключителни права и предимства, произтичащи от политическата власт, се ползват от малка група хора /олигархия, върхушка, слой/ по отношение на други социални групи, които изцяло са лишени от тях. Чрез привилегиите се отделя даден малцинствен слой от общественото цяло, който единствено има достъп до различни блага и ползи в държавата, въз основа на привилегированото си положение във властта. Това проявление на привилегиите е заченато още в лоното на древността, където множество ... |
|
Авторът, под формата на спомени, ни предлага няколко напълно "правдиви" моряшки истории. Защото не е важно какво точно се е случило, а какво е разказано. Само чрез метафората на разказа можем да се доближим до истината за живота в морето. Историите са за вечната борба с морската стихия и за вечната война с митничарите... А по времето, когато се разгръщат събитията, и за борбата на моряците с институциите на диктатурата. Те ни разкриват особеностите на моряшката любов и на моряшкото пиене, но и много други неща. Така, неусетно, отделните фрагменти от различните страни на моряшкия живот се оформят като една ... |