Иво Цветков Ниновски е роден на 18.08.1966 г. в с. Сираково, област Враца. Макар през ученическите си години да е живял в близките градове Оряхово и Бяла Слатина, спокойно може да се каже, че е отраснал в Сираково, където е закърмен с любов към своите близки и родния край като наследник на тамошните родове Нинови, Леваците, Бендурите, Доновци и Тупаните. Именно семейната среда го насочва да учи география и история в периода 1986 - 1991 г., когато завършва висшето си образование в Софийския университет Св. Климент Охридски. Там в геолого-географския факултет е и хоноруван асистент в специалност География на населението и ... |
|
|
С непринуден, достъпен и добре структуриран стил на писане монографията дава широкомащабен поглед върху танца като социален феномен и неразделна част от българската култура. Авторът се фокусира върху неговата уникална и педагогически обоснована интеграция в обучението и културния живот на МУ - Варна. Изданието е насочено към преподаватели и студенти с интерес към развитието и педагогическата интеграция на танцовото изкуство в България. ... |
|
|
Жилища, дворове, стопански постройки, бит и облекла. ... Организацията на жилищата и типа на облеклата на хората от тракийското село Нова Надежда са типични за местното българско население, обитавало средното и долно течение на река Марица. Настоящата книга е една от 15-томната поредица за средновековното българско село Гердима, разположено на главния речен път Филипопол-Одрин-Енос. Читателят може да се удиви от задълбочеността на изследването на настоящия труд. В него са описани от градивните елементи на старата българска къща и то на местния диалект с характерната за него пунктуация до всички типове къщи в селото, ... |
|
|
Книга 2: Културно-просветно дело на селото и околните села от каза Хаскьой. ... Книгата описва историята и околностите на село Гердима (днес с. Нова Надежда), Хасковско. В този труд можете да научите за исторически факти от района между Узунджово-Димитровград-Симеоновград и Харманли, които никъде не са описвани до момента. За този участък на река Марица са описани от даалийските пътища и островите в реката до грабежите на Емин ага. ... |
|
|
Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в западната част на Западна Тракия (Ксантийско) и в южните райони на Средните Родопи (Смолянско, Златоградско). Материалът е ексцерпиран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана включената в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и с антропонимия от XV ... |
|
|
Междинни пространства и хибридни идентичности на Балканите през XXI век. Второ преработено издание. ... Монографията "Българи сме, но не съвсем" представя две гледни точки - към миналото и съвремието на тройната граница между Сърбия, Македония и България. Във фокуса ѝ са хората от няколко поколения от този регион с техните житейски истории и съвременни избори. Важен и основополагащ е въпросът, пронизващ всички пътища, по които изследването минава, и петте града, в които се спира, а той е - "Кой съм аз, ако имам братовчедка македонка, друга - сръбкиня и чичо българин"? ... |
|
|
Изследвания по фолклористика, културна антропология и славистика. Сборникът "Странстващи идеи по пътищата на хуманитаристиката" е посветен на 40-годишната изследователска и творческа дейност на доц. д-р Катя Михайлова, една от известните съвременни славистки със значими научни постижения в областта на фолклористиката, културната антропология и етнологията. В изданието участват със свои разработки учени от различни области на хуманитаристиката от 50 изследователски института и департамента на университети в България и чужбина, с които тя е работила или си е сътрудничила по различни проекти, в редакционни колегии, ... |
|
|
"Български водопис" е най-значимото досега изследване върху българската хидронимия. В него са включени 50 000 имена на водни обекти от целия Балкански полуостров, както и 50 карти. Целта на автора е била да обхване всички водни обекти освен на територията на България и тези, които са извън днешните ѝ граници. Хидронимите са етимологизувани, с многобройни успоредици от българската и славянската ономастика."Голям интерес представляват многобройните ръкописни материали, които е завещал ученият. Сред тях бяха и немалко кутии с фишове. Оказа се, че това е буква С на Българския водопис. Естествено, че се ... |
|
|
В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането, като Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата. Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на "Баба Ега" и "Самовили и самодиви". ... |
|
|
Аспекти на културата, идентичността и миграцията. Настоящият сборник включва единадесет научни разработки и е насочен както към професионалната академична общност от областта на етнологията, културната и социалната антропология, историята, социологията и други хуманитарни науки, така и към всеки български читател, който желае да узнае повече за живота и историята на своите сънародници, емигрирали през далечното или близкото минало или останали по други причини извън пределите на родината. ... |
|
|
За Румен Стоянов , доайен на испанистиката и португалистиката у нас, единствен българин - почетен доктор на латиноамерикански университет (гр. Бразилия, 2012), ние, българите, заемаме средищно положение спрямо жестикулиращите южняци и въздържаните северняци. От десетилетия обаче имаме уклон към затихващо ръкомахане, което е белег за изгубване на национална самоличност - отпадат безмълвни знаци, нови не създаваме, предпочитаме да се възползваме наготово от чужди. Растящото обезжестяване е част от задълбочаващото се разбългаряване: в жестово отношение, както и въобще на културното поприще, ставаме все по-безцветни, по- ... |
|
|
Етнолингвистичният речник на българската народна медицина представя концептите здраве и болест в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като проучва техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище, което обхваща областите Мизия, Тракия и Македония. ... |
