Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
През хилядолетията в необятните земи на Китай се раждат безброй истории за богове и дракони, за Безсмъртни и герои, които пленяват ума и въображението на техните слушатели. Кой обикновен китаец не би искал да бъде важен държавен служител, да има за жена красивата царска дъщеря, да води героични битки и да се къпе във възторжените възгласи на народа? И когато прехласнато слушал вълшебните истории и легенди, той се превръщал в един от техните герои и изживявал своите мечти за приключения и подвизи. В тази книга са събрани митове и легенди на Китай от зората на времето през вековете. Ще се запознаете с китайските богове, с ... |
|
Иво Цветков Ниновски е роден на 18.08.1966 г. в с. Сираково, област Враца. Макар през ученическите си години да е живял в близките градове Оряхово и Бяла Слатина, спокойно може да се каже, че е отраснал в Сираково, където е закърмен с любов към своите близки и родния край като наследник на тамошните родове Нинови, Леваците, Бендурите, Доновци и Тупаните. Именно семейната среда го насочва да учи география и история в периода 1986 - 1991 г., когато завършва висшето си образование в Софийския университет Св. Климент Охридски. Там в геолого-географския факултет е и хоноруван асистент в специалност География на населението и ... |
|
Ксантийско, Златоградско, южните райони на Смолянско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в западната част на Западна Тракия (Ксантийско) и в южните райони на Средните Родопи (Смолянско, Златоградско). Материалът е ексцерпиран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана включената в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и други). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и с антропонимия от ... |
|
Тази монография предлага на читателите своеобразно пътешествие в света на селяните, живели в провинция Румелия през XVII - XVIII в. Представена е галерия от образи на различни имуществени и някои професионални групи сред селското население, като се използва основно информацията, съдържаща се в наследствата на починали селяни от Софийска, Видинска и Русенска каза. Понякога изворите са толкова щедри разказвачи, че позволяват на авторката да възстанови не само имотния статус на въпросните селяни - мъже и жени, християни и мюсюлмани, но и да проследи моменти от техните лични истории, за да надникне зад завесата на семейните и ... |
|
Изследвания по фолклористика, културна антропология и славистика. Сборникът "Странстващи идеи по пътищата на хуманитаристиката" е посветен на 40-годишната изследователска и творческа дейност на доц. д-р Катя Михайлова, една от известните съвременни славистки със значими научни постижения в областта на фолклористиката, културната антропология и етнологията. В изданието участват със свои разработки учени от различни области на хуманитаристиката от 50 изследователски института и департамента на университети в България и чужбина, с които тя е работила или си е сътрудничила по различни проекти, в редакционни колегии, ... |
|
"Български водопис" е най-значимото досега изследване върху българската хидронимия. В него са включени 50 000 имена на водни обекти от целия Балкански полуостров, както и 50 карти. Целта на автора е била да обхване всички водни обекти освен на територията на България и тези, които са извън днешните ѝ граници. Хидронимите са етимологизувани, с многобройни успоредици от българската и славянската ономастика."Голям интерес представляват многобройните ръкописни материали, които е завещал ученият. Сред тях бяха и немалко кутии с фишове. Оказа се, че това е буква С на Българския водопис. Естествено, че се ... |
|
Етнолингвистичният речник на българската народна медицина представя концептите здраве и болест в българската езикова картина на света в диахронен и синхронен аспект, като проучва техните езикови репрезентанти в средновековни ръкописи и в диалектите от цялото българско езиково землище, което обхваща областите Мизия, Тракия и Македония. ... |
|
История. Статистика. Етнография. ... "Испанските евреи в България - история, статистика, етнография" е публикувана през 1925 г. в София на френски език, с включени текстове на ладино. Авторът, д-р Саул Мезан е личност с разностранни интереси - лекар, етнограф, поет, писател и журналист, един от основателите на ционистическото движение в България. Роден е в Пазарджик през 1893 г., завършва медицина в Женева и по време на Първата световна война е изпратен на фронта като военен лекар. По това време започва и неговата активна литературна, публицистична, научна и обществена дейност. В навечерието на Втората ... |
|
Петър Георгиев Петров е роден на 2 май 1944 г. в с. Балкан махала, община Лъки, област Пловдивска. Завършва основното си образование в с. Манастир, а средното - в Техникума по механотехника Васил Левски - гр. Кърджали. Висше образование придобива в София, специалност Икономика на промишлеността и стопанското управление. На 21 март 1970 г. се жени за Радка Василева Караиванова от с. Манастир. Настоящата книга посвещава на нея и децата си Таня и Васил. През целия си живот Петър Петров работи в гр. Лъки. Идва в новосъздаденото селище в 1966 г. и започва работа като автомонтьор в Автобаза - гр. Лъки. Организационната и ... |
|
Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско, Ивайловградско. Изследването включва антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и в Югоизточните Родопи. Материалът е екстерниран от османски данъчни регистри, датирани от средата на XVI в. Подробно е разгледана наличната в тях антропонимия откъм произход и като извор на сведения за бита на тогавашните християни (трудова заетост, статут в местното християнско общество и др.). Направена е съпоставка с антропонимен материал от областта Рупчос в Среднородопието и от западните части на Западна Тракия, по данни от XVI в., ... |
|
Том 4 е посветен изцяло на приложените символи в българския народен ритуал и на техните аналози в славянските, европейските и турските традиционни ритуали. Това означава, че в него са включени сравнителни изследвания, сред които преобладаващите са на славянска основа. Томът съдържа 12 студии и приложение с 90 цветни и черно-бели илюстрации. Основният материал за изследването е документиран и публикуван преди около 30 години, т.е. още в края на ХХ век или по времето, което се счита за златен период в българската етнология и фолклор. Любомир Миков завършва българска филология в СУ Св. Климент Охридски след което постъпва ... |