Книгата представлява учебник, който е вторият от поредицата “Български народни танци”. Шопските народни танци са разгледани подробно, с вникване в техния строеж, богатство на външни форми, динамично и метроритмично разнообразие. Етномузикалната характеристика на областта и народното облекло, както и разграничаването и на райони според стилните белези на танците, ще дадат възможност за сравнения и изводи... Учебникът е предназначен основно за учениците от специалността “Български танци” в Националното училище за танцово изкуство, Средното музикално училище в Котел, Националното музикално училище в Широка лъка и Музикалното ... |
|
|
Настоящият сборник съдържа български народни баяния, врачувания, гледания и лекувания, събрани и публикувани в Сборника за Народни умотворения, наука и книжнина в томовете VI - XII, през периода 1891 - 1895 г. В сборника са включени текстове от различни райони на България, сред които: Битоля, Орхание (Ботевград), Добрич, Ловеч, Кюстендил, Търново, София, Струга, Пловдив, Велеш, Пирдоп, Троян, Лом, Неврокоп (Гоце Делчев), Конушко (Асеновград). Коментарните текстове са редактирани на съвременен книжовен български език, а всички диалектни текстове на баянията и лекуванията са запазени в оригиналното им изписване. Книгата ... |
|
|
Второ преработено и допълнено издание. ... Сборникът Родови благословии ще промени живота ви към по-добро, ще свали от плещите ви товари, които не е нужно да носите, ще ви свърже с истинското ви Аз, ще върне и утвърди усещането ви за вътрешна пълнота, радост и хармония. Семейството и рода винаги са били онези системи, от които черпим сила, увереност и устойчивост. Понякога обаче, в тях протичат процеси, които блокират любовта, и ние (в търсене на собственото Аз) губим връзка с корените си. Благословиите в този сборник ще ви помогнат да си я върнете, както и да активирате източника на енергия и любов, скрит в родовото ви ... |
|
|
Символиката е една от основните особености на средновековната поетика. На познати, реални образи се придава иносказателност и чрез тях се обясняват нагледно и поетично абстрактни понятия, добродетели, пороци, религиозни норми. В средновековните творби символите винаги са свързани с духовното.Много от тях имат древен произход, но християнската епоха ги преосмисля. Връзката с античността се запазва повече в народното творчество и в апокрифите. Старобългарските писатели познават добре схващанията за символите и употребата им в по-старите християнски литератури. В техните произведения, където са използвани широко, проличава ... |
|
|
Печатите на просвещението и съдбата на призваните. Зад шеметния бяг към бъдещето на човечеството остават загубени вещи, магични начертания по разпилени чирепчета от свещени съдове, забравени писания, захвърлени реликви, потулени съкровища, укрити следи от престъпления и пособия за потайни ритуали, които писачите на приемливата за господарите им история са научени да подминават слепешката. Към много известни находки пък са наложени удобни възгледи, без смислено да е оценен зарядът в реалното им символно значение с тяхното място и роля в съдбовните им обществени появления. А те едва ли случайно са оцелели през опасни ... |
|
|
И тази книга на Анатол Анчев от Етнографския институт с музей при БАН цели да подчертае големите възможности, които аналитичната психология предоставя при изучаване на българския фолклор. Докато в "Юнгиански подход към българския фолклор" ( Леге Артис, 2007) се разглеждат фолклорните жанрове пословици, гатанки, песни, приказки, анекдоти, вицове, то в настоящата монография вниманието на автора е насочено към вампирите - едни от основните демонологични същества в българския фолклор и към свързаните с тях по-общи въпроси за народната и юнгианската представа за душата, за смъртта, за прераждането, за демоните, за ... |
|
|
Научен сборник в памет на проф. Емил Боев. ... Проф. Емил Боев (1932-2013) безспорно е един от символите на българската ориенталистика. Настоящия сборник побира статии с широка тематична насоченост в областта на изтокознанието, обособени в два основни раздела - "Език и литература" и "Култура и история", като предлага и научна библиография на проф. Боев. ... |
|
|
"При подбора на потенциалните автори имахме амбициозната цел да покрием голям исторически отрязък от време, от няколко века, но не сме се старали да обхванем в пълнота всички епохи и проблеми от икономическата, политическата, обществената, културната и институционалната история. Това и не е възможно в сборници, в които всеки автор споделя своя концепция, родена от професионалната му работа с различна методика и със специфичен изворов материал, и в които всеки автор носи отговорност за мотивираните и защитаваните от него тези. Затова двутомникът не изчерпва възможните проблеми и не трябва да се възприема като ... |
|
|
Български народни песни от предсторическо и предхристиянско време открити в Тракия и Македония. ... Мнозина имат някаква, повече или по-малко достоверна представа за "Веда Словена". Така, накратко, хората наричат сборника български народни песни, съставен и издаден от Стефан Веркович. Съставител и издател на този сборник е роденият в Босна хърватин, фолклорист и етнограф, нумизмат и любител-археолог, колекционер и общественик Стефан Илич Веркович, известен още като "Антикаджията". През 1865 г. Веркович се захваща със събирането на народни песни, от групата на т.нар. мъжки, трапезни и юнашки песни. ... |
|
|
С непринуден, достъпен и добре структуриран стил на писане монографията дава широкомащабен поглед върху танца като социален феномен и неразделна част от българската култура. Авторът се фокусира върху неговата уникална и педагогически обоснована интеграция в обучението и културния живот на МУ - Варна. Изданието е насочено към преподаватели и студенти с интерес към развитието и педагогическата интеграция на танцовото изкуство в България. ... |
|
|
Пиринските народни танци са неотменим дял от националното ни танцово богатство. Те са изпълнени с много красота и неповторимо въздействие. Със своята оригиналност пиринските танци имат съществен принос за цялостния облик на танцовото ни наследство, което е неразделна част от българската традиционна духовна култура. ... |
|
|
Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления. Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години. От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са ... |
