"Ще говорим за двете изречения, които Исус Христос произнася на неизвестен език в мъчителни за него мигове. И щом става дума за изречения, и то на неизвестен език, а пък искаме да си ги изясним, ще се наложи да правим много исторически и езикови справки, ще се обръщаме към различни автори и техни трудове. Тази книга е малка и благосклонният читател може би ще я намери четивна и лесна за разбиране." Йордан Вълчев Йордан Вълчев е роден в град Кула, Видинско, през 1924 г. Завършва класическия отдел на I -ва Софийска мъжка гимназия през 1943 г. Постъпва в I -ви пехотен полк - София, скоро след това е школа за ... |
|
|
Проф. д-р протопрезвитер Николай Шиваров (1930 - 2022) е завършил Софийската духовна семинария през 1949 година и Духовната академия (сега Богословски факултет към Софийския университет Св. Климент Охридски) през 1953 година. В периода 1953 - 1957 година е редовен аспирант (докторант) в катедра Свещено писание на Стария завет, където от 1971 до 2012 година преподава последователно като асистент, старши преподавател, доцент и професор. Води курсове също във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий и в Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Проф. Шиваров преподава в Нов български университет от ... |
|
|
Изданието обединява в едно книжно тяло познатите и вече издадени от издателството ни три отделни книги. Нашата вяра повече от половин столетие е книгата, която въвежда поколения българи в началата на православната вяра. В нея кратко и ясно са преразказани основните събития от свещената история на Стария и Новия Завет. Следващата част съдържа изяснение на богооткровените истини, изложени в Символа на вярата. Тук ще намерим и въвеждане в смисъла на християнския живот, изявен в църковните Тайнства. Последната част е посветена на християнското богослужение и православния храм. Нашата надежда, втората книга от трилогията на ... |
|
|
Образът в книга Даниил и междузаветната неканонична и апокрифна литература."Свещеното Писание на Стария Завет идва при нас от дълбините на времето. То носи със себе си откровението за сътворяването на света и човека, разкрива началото на свещената история. Препредавано като устна традиция, записвано по Божие вдъхновение, то съдържа боговдъхновената истина. Тази истина често пъти е обвита в образното мислене на древния човек, в изразни средства, език и обстоятелства, които изискват искрена вяра в Бога, сериозен анализ и усилия, за да се стигне до нея. В Свещеното Писание, особено в Стария Завет, има много места, които ... |
|
|
Книгата Човек и Богочовек е съставена от десет отделни статии на преподобни Юстин, писани по различно време, но с обща тема. Основният въпрос, който преподобният поставя, е противопоставянето между богочовешкото начало у човека и света от една страна и стремежа на грехопадналото човешко естество към самообожествяване и свеждане на околния свят до човекобожески принципи от друга. Показана е немощта на човешката философия и логика - без Богочовека тя остава в затворения кръг на смъртта и греха. Авва Юстин посочва конкретните начини и средства за приобщаването на човешката личност към Богочовешката Христова Личност; посочва ... |
|
|
Беседи върху блаженствата. Запитаме ли се защо е тъй нещастен човекът, дори когато има всичко необходимо за тукашния си живот - и здраве, и имоти, и земни удоволствия - ще видим, че е нещастен, понеже му липсва единение с Бога. А той е скъсал връзката си със своя Творец, защото се е свързал с греха. Отделен от Бога, човекът е неспокоен, защото Бог Единствен може да даде на душата жадуваното щастие, за което я е създал. ... |
|
|
Сутрешно и вечерно молитвено правило на църковнославянски език (с граждански шрифт и поставени ударения). Джобен формат с размери 7 / 9.7 / 0.5 cm. ... |
|
|
Един от най-парливите въпроси е въпросът за страданията. Мнозина се питат: Защо ни е създал Бог да страдаме на тоя свят от разни болести, скърби, нещастия, неприятности и несполуки, от страсти вътре в нас, от лоши люде вън от нас, от завистта на близки, от злобата на врагове? За ония, които не вярват в Бога, този свят е безнадеждна долина на скърбите; животът за тях е тъжна симфония от вопли и плачове. Някои дори в отчаянието си казват, че няма друг ад зад гроба, че адът е тук на земята. Тъй земните скърби, неозарени от надеждите на небесното Откровение водят към пълен песимизъм. И най-страшното в такива случаи е, че ... |
|
|
"Остават само делата на любовта" е шестата книга на изтъкнатия сръбски психиатър и християнски мислител Владета Йеротич, която излиза на български език от издателство "Омофор". Как се възприема в християнска перспектива констатацията, че човешкото същество "обича първо и най-много себе си"? Каква е разликата между разкаяние и покаяние? Каква е същността на радостната скръб на православните? Къде са границите на християнската търпимост? Сборникът включва тридесет статии, обособени в три тематични раздела, но обединени под общ надслов. "Спрях се на заглавието "Остават само делата ... |
|
|
Като съставени от тяло и душа, и като сътворени по образ Божий ние сме призвани да водим не само плътски, но и духовен живот. Чрез св. тайнство Кръщение ние по непостижим начин се раждаме свише (Иоан. 3:3), т. е. от небето и за небето. Целта на това новорождение свише е да се удостоим да влезем и да пребъдваме вечно в Царството на правдата, мира и радостта. Това ни открива Спасителят с думите: Ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие (Иоан. 3:3). Иначе казано, без рождение от вода и Дух (Иоан. 3:5), т. е. без кръщение, няма спасение! Спасението се постига чрез покоряване плътта на духа, чрез водене на ... |
|
|
Тази книга е вгледана в духовния и светски модус на нашето битие, в тяхното изумително и драматично вплитане. В нея са изящните есета можем да откроим два големи топоса - църковният храм и домът, свързани по удивителен начин с градските улици, по които авторът размишлява за минувачите, за себе си и за Бог, който е с и в нас."Ще започна с изричането на един парадокс. Празникът, смятам аз, чества нещо, което е в дните постоянно, но което обикновено не успяваме да видим и да усетим именно поради дните, в които то е. Това е вярно дори за най-частните, за най-интимните празници. Защото, нима наистина във всички мои дни, в ... |
|
|
"Темата за смъртта безспорно е постоянната и най-многостранна тема на всяко човешко общество, епоха, на всяко човешко поколение и сърце. От древност до днес тя е може би дори най-съдбоносният въпрос, който занимава всяка изучаваща човека наука и философия. В религиите тя е основно занимание. Огледана е от всички страни, за нея вече е казано всичко, което е могло да бъде казано и помислено. Освен най-дълбокото и най-съкровеното - онова, което задължително трябва да бъде преживяно лично от всеки един от нас, реалните хора на своето време - пишещите и четящите написаното, които един ден ще бъдем в гроба и отвъд. Именно ... |
