„Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се ... |
|
Сономин Удвал (1921-1991) е една от малкото жени-писателки в Монголия, виден държавен и обществен деятел. Носителка е на множество отличия, сред които: Държавната награда на Монголия за литература (за романа й "Велика съдба", 1978), орден Сухе Батор, орден "Полярна звезда" (за помощта, която е оказвала на фронта по време на войната, 1946), златен медал на името на Жолио Кюри от Световния съвет за мир, наградата "Лотос" на Съюза на писателите от Азия и Африка. "... Ховор е необикновена монголска дума, която значи две неща едновременно - необикновен и ограничен (Необикновен гост, оскъдна ... |
|
Фламингите стоят на групи, но всяко отделно е само. Спазват разстояние. Бдителни са. На нас ни се струват грозни. Струват ни се красиви. Изглежда сякаш горят, но това не е истина. Изглеждат сякаш не могат да бъдат унищожени, но и това не е вярно. Оставят впечатление сякаш изобщо ги няма. Но са тук. Стоят пред нас и тежат на мястото си. А после бягат от нас по повърхността на плитките води. И след това политат. Реакциите на читателите и критиците за стихосбирките на Улрике Алмут Зандиг винаги са били възторжени. Така стана и с нейните истории, които излязоха през 2010 г. в книгата "Фламинги". Това е гласът на ... |
|
Мирослава Исидорова е родена, живее, работи и учи в гр. София. Автор е на книгите "Друг живот" и "Рамка без картина". "Един чист лирически глас без дрезгави дързости, без шумни емоционални претенции, без изсилвания и демонстрации на женското начало. Нито една излишна дума, нито един пищен епитет, метафорите са умерени, защото са в мярката на преживяването, не го "украсяват" допълнително, не търсят да ни шашнат с необичайни ефекти. Любов, страст, приглушена, спотаена тъга и надежда за бъдеще неясно, усещане за тайнственост на живота, за радост от непредвидимите неща. Тя казва прости неща, ... |
|
Книгата представя отблизо водещите икономисти на този век, чийто принос промени курса на икономическата наука. Те идват от различни краища на идеологическия спектър. Икономистите сами представят житейската си философия и разсъждават над идеите си за човешката природа, обществото, справедливостта и изворите на творческия импулс. Двадесет и двамата икономисти, сред които има девет Нобелови лауреати, са Морис Але, Кенет Ароу, Уилям Бомол, Ейбръм Бергсън, Кенет Боулдинг, Карл Брунер, Джеймс Бюканън, Жерар Дебрьо, Евсей Домар, Николас Джеоржеску-Рьоджен, Франк Хан, Чарлс Киндълбъргър, Лорънс Клайн, Ричарс Мъсгрейв, Остин ... |
|
Книгата е посветена на 100-годишнината от рождението на акад. Иван Стефанов. Обхваната е многостранната му научна, университетска, публицистична, държавническа и обществена дейност. ... |
|
Политическая биография (с культурологическим компонентом). ... Монографията на известните у нас учени-българисти Г. Чернявски и М. Станчев е посветена на една забележителна личност в българската история - Георги Бакалов. За първи път се изследва цялостната биография на Г. Бакалов, включително емигрантския период в бившия Съветски съюз и завръщането му в България. Въз основа на неизвестни досега архивни материали предимно от руските архиви авторите показват Г. Бакалов като обществен деец, учен и литератор, преводач и публицист. Разкрити са както идеализмът на Г. Бакалов, така и противоречивите черти на неговия характер - ... |
|
Монографията на д-р Г. Якимов е посветена на живота и дейността на Пантелей (Пандели) Кисимов - една от най-интересните и противоречиви личности на възрожденската епоха. Роденият в Търново през 1832 г. българин развива значителна обществена дейност в родния си град през 50-те и 60-те години на ХІХ в. Той подпомага като настоятел и кореспондент редица възрожденски печатни издания, отваря книжарски дюкян, включва се активно в борбата срещу търновските гръцки владици Неофит и Григорий, не остава чужд и към революционните начинания на капитан дядо Никола и хаджи Ставри. В книгата централно място заема проучването на ... |
|
Един човек се изправя срещу бруталната машина на диктатурата. Оцелява в най-мрачната килия, издържа на най-жестоките мъчения. Готов да умре, той продължава да живее и да черпи сили от свободата, която извира от него и разпалва пожари сред народа му. И вместо да остави историята да го смачка, той се превръща в неин двигател, като побеждава както диктатурата на грубата сила, така и диктатурата на лъжата, на компромисите, шикалкавенето и демагогията на партиите. Романът "Един мъж" е написан като обръщение на Ориана Фалачи към нейната голяма любов - гръцкия борец за свобода Александрос Панагулис, организирал ... |
|
"Отвъд и по-нататък" е четиринадесетата книга на Емануел Икономов и първият му публикуван роман. Неговите произведения са преведени в Англия, Германия, Русия, Сърбия. прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, през 2000 г, той става лауреат на наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Основател на поредицата "Нова българска фантастика" и конкурса "Аргус - фантастика през 100 очи", както и на годишника за фантастично изкуство "Български фантастични ваяния". "След "Пътят на Икар" от Любен Дилов "Отвъд и по-нататък& ... |
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |