Преживени истории. ... Издател, писател, бизнес-дама, Божана Апостолова има какво да ни разкаже и умее добре да го направи. Талантливата поетеса и издателка представя на читателите своята художествено-документална проза в два тома. В посвещението в началото на първи том авторката сама подсказва идеята за написването на книгите и същността на съкровената си изповед: "В този текст се опитах да надникна зад бариерата - във вътрешното пространство на душата си, с упованието, че ще вляза различна в двадесет и първи век - надявам се, духовен. До следващия живот." Книгата е съвместно издание между издателство " ... |
|
"Чуй ме, Паула. Ще ти разкажа една история, та като се събудиш, да не се чувстваш изгубена." ... Така голямата чилийка Исабел Алиенде започва своя блестящ, сърцераздителен дневник, който пише, докато 28-годишната и дъщеря Паула лежи в болницата в кома. Като лек срещу болката Алиенде възкресява съдбата на своите предци - многобройна група оригинални, скандални и незабравими роднини - на фона на военния преврат в Чили през 1973 г. и последвалата диктатура. Тук са нейният втори баща, чаровен лъжец, винаги готов да спори, баба и Меме, благословена с различен поглед върху нещата, безобразните вуйчовци, тормозещи ... |
|
"След кончината на Христо Калчев така наречените разследващи журналисти от двата пола се втурнаха през глава да заемат мястото му. Никой не се замисли откъде писателят приживе е черпил информацията си. Цитираха го, както им падне, без дори да подозират, че голяма част от думите са мои. Особено тези, които гангстерския свят създаде като неологизми и можеш да ги чуеш само отвътре." Георги Стоев ... |
|
След вълнуващо пътешествие през духовната история на човечеството във "Вечният човек", с романа си "Кълбо и Кръст" Гилбърт Кийт Честъртън ни повежда през мъглите на Лондон, които напомнят сумрачния свят на сенки и сънища в дълбините на човешката душа. Читателят неусетно е въвлечен във вечния двубой между вярата и неверието, разумът и безумието. Двубой на живот и смърт, свързан с риска да предпочетеш битието пред небитието. Това е роман за най-драматичния сблъсък, който се разиграва в дълбинните пластове на човека и за търсенето на истинския смисъл на живота. Роман за осъществяването на човека като ... |
|
3 малки романа ... Три странни "романа" се събират в едно книжно тяло, за да разкажат история, която преминава от първата във втората част и намира естественото си разрешение в третата. На пръв поглед всичко е съвсем обикновено и просто – една жена разказва приказка за агонията на любовта си. "Черната жена и Стрелеца" е не толкова книга, колкото мъчително състояние на духа. Там има всичко – чувство за вина, разкаяние, колебания, страхове, изневери, помисли – всичко, с което ни сблъсква любовта. А тя (любовта) е само два вида – истинска и умираща. Героинята не познава истинската, но умиращата я следва ... |
|
"Вече и аз мисля за това, за което пише моят Марк Аврелий: „Близко е времето, когато ще забравиш всичко, когато всичко ще забрави теб.” Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно. Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на...”, а „въпреки че...” Дано наистина е така. … ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
Лираел никога не се е чувствала истинска Дъщеря на Клеър. Сега, две години след времето, когато би трябвало да е получила зрението – рожденото право на Клеър – тя се чувства сама, изоставена и без да знае коя е всъщност. Въпреки това, съдбата на Старото кралство е в нейните ръце. Само със своя верен спътник, Падналото куче, Лираел трябва да се впусне в отчаяна мисия под растящата сянка на едно древно зло. В продължението на „Сабриел” носителят на наградата Aurealis за постижения в научната фантастика Гарт Никс изплита завладяваща история за разкрития, орисии и опасности. ... |
|
„Училище за глупаци” е обаятелна и трагична, една от най-затрогващите книги."Владимир Набоков „Училище за глупаци” е своеобразен учебник. Аз бих го направил задължителен за хората, които учат „за писатели”... Ако организираме мислен конкурс за „първа книга на белетрист”, според мен първото място ще спечели „Училище за глупаци”. Това е еталон, енциклопедия на първия опит. Нивото на този опит ни диктува красота и висота, непоносимост и възможност на по-нататъшния живот."Андрей Битов "Всичко става абсолютно от само себе си. Пиша така, както чувствам, напълно интуитивно... Включва се някакъв друг апарат, ... |
|
Потапяне всецяло в „на битието празничния смисъл” ... Не бих се заела да обяснявам поезия: ненужно е и невъзможно. Затова пък най-разкошната възможност е да я срещнеш, да я задържиш при себе си, да я употребяваш. Защото тя е действие, което придърпва в пътя си докосналите се до нея, посвещава ги и оставя всеки един на място по-високо или поне по-различно от онова, на което е бил преди срещата. Като казвам това сега, говоря също за поезията в книгата на Рада Панчовска и за местата, където тя ме заведе: в градини за размисъл, край фонтани, превъртащи прохладни води на спомени, край засади на изострени сетива, по пътеки от ... |
|
„Едва я задържам” (ИК „Стигмати”, 2008) е осмата по ред стихосбирка на Божана Апостолова, оформена блестящо от художника Христо Гочев, с илюстрации на Георги Гърдев. В нея читателите ще разпознаят познатата експресия на чувството от предишните и книги и ще усетят една нова, умъдрена вглъбеност, изразена с лаконичната безпощадност на точните думи. ... |
|
"В партийния дом на реактора, в реактора на партийния дом - под отхлупения капак нахлуват чужди погледи. Целият свят вече знае всичко за Чернобил. Между световните столици през планетата прескачат искри и летят телеграми. Москва с половин уста най-накрая признава. Киев е в траур, макар и неофициално. А у нас мълчат, пролетта се развива без паника. Тя търси с уста устните ми, стиска през фланелката разгорещените ми гърди. Иска да ме спаси, да поправи, ако е възможно, грешката на баща си. Инфантилният спомен в невидимите обръснати косъмчета ме смачква на прах, разтапя ме, отпускам ръце. Това я разочарова вероятно, ... |