Денят е 21 юни - лятното слънцестоене, а известният "актьор" Моли Фокс е отстъпила къщата си в Дъблин на своя приятелка, докато тя има ангажименти в Ню Йорк. Сама в къщата в деня на рождения ден на Моли, опитвайки се да довърши пиесата, която пише в момента, приятелката и размишлява върху взаимоотношенията си с нея и с отдавнашния и приятел от студентските години Андрю. В спомени за миналото тя не спира да се пита защо Моли никога не празнува рождения си ден, а собствените и приятелства и връзки от всичките тези години минават през погледа и като на длан. "Рожденият ден на Моли Фокс" е трогателен и ... |
|
"Ах, Париж!!! Моя Любов! Най-дългата любов в живота ми. Сънувам го често и усещам парфюма му - аромат на кафе "Житан", Сена, любов и вечност. Благодаря на Емил, че ме заведе за пръв път там. направихме едни знаменити концерти в театър "Л'Еуропеен"... В началото оркестърът, Васко Андреев, Кушлеви и аз спяхме в един хотел в Латинския квартал, а Емил и Мариета живееха в къщата на Далида в Монмартър. След няколко дни се преместих при тях. Гледахме от балкона Далида и прекрасната и градина и тя ни махаше усмихната..." Богдана Карадочева ... |
|
От всяко изричане с човешки думи, като че ли единствено поезията може да пренася светлосенките на смисъла, еластичността на случващото се, съзвучието на многоброя... Събира прашец от мислите, за да препълни пчелина си с восъчно нетърпение и да направи мед от невъзможния възможен живот. Не от фактите, не от сухия скелет, а от енергията и тока на времето... Но кой ти разбира! По-важното е, че не изчезват хората, за които и мечтата е достатъчна. ... |
|
Аз знам от мъртвите това, че корените продължават не долу в черната трева, а някъде, където хлябът в душата тръгва да расте - та пак да се превърне в жито, по него сянка на дете от слънце плитки да заплита... ... |
|
Подобно на знаменитото произведение "Българският Великден или страстите български", в което Тончо Жечев показва драматизма на борбата за независима българска църква в нейния епицентър - столицата на Османската империя Цариград, в своята книга "Иконостас на първите" Георги Хинчев проследява легендарния път на част от най-великите българи, тръгнали да възраждат пробудилото се за нов живот Отечество от най-изявения "наш" образователен център извън българските земи - някогашната южноруска столица Одеса. В нея се разкриват широк кръг от епохални явления и събития през целия деветнайсети век и на ... |
|
Годината е 1909, мястото на действието - Виена. Виена на артистите, художниците и музикантите, Виена на бляскавите приеми и на свободата и весела бохема. Една нощ във вилата на застаряващия актьор от Дворцовия театър Ойген Бишоф се е събрало изискано музицирано общество. Откъм павилиона в двора проехтяват два изстрела - Бишоф се е самоубил. А дали някой не го е убил? Подозрението пада върху автора, бивш любовник на младата съпруга на актьора. В хода на разследванията, предприети от приятел на автора, се открива връзка с други самоубийства и с предшестващи ги видения в "тръбящо червено" - цветът на слънцето в ... |
|
Семейната фирма "Магазин за самоубийци" процъфтява сред чуждото нещастие до деня, в който се появява безмилостен противник: радостта от живота. От десет поколения семейство Тюваш продава всевъзможни средства за самоубийство. Бащата, Мишима Тюваш, специалист по насилствена смърт, ръководи с желязна ръка бизнеса. Майката Люкрес, привърженичка на отравянията, сама забърква фаталните смеси. Големият син Венсан проектира лунапарк на тема самоубийство. Дъщерята Мерилин, грозновата и непотребна, е готова сама да сложи край на живота си, но това е немислимо: "Кой сетне ще върти магазина? Семейство Тюваш си имаме ... |
|
Пайпър Маклауд може да лети. Ей така. Фасулска работа. Вярно, тя не е овладяла обратната тяга и обръщанията й са малко непохватни, но е много добра в лупингите. Проблемът е там, че добрите хора от Низините се страхуват от Пайпър. А майка й се чуди какво да я прави. Ето защо изглежда съвсем уместно Пайпър да напусне фермата на родителите си и да отиде в свръх секретно училище с максимална охрана за деца с необикновени способности. Отначало училището е страхотно и Пайпър намира нови приятели, чиито дарби варират от свръх сила до супер гениалност (плюс ядене до насита на домашно приготвен ябълков пай). Пайпър обаче е особена, ... |
|
В литературата по въпросите на религията много често се говори за "култ". При това - за култ към такива абстрактни понятия като “природа, “плодородие”, "скала", "вода", "слънце", "смърт" и прочие. Култът обаче има строго определени параметри: божество, което се почита в него, място, време на празника, жречески персонал, ритуал (песни, танци, действия, обреден инвентар и т.н.). За съжаление, нашите познания за култа у траките са крайно недостатъчни както от гледна точка на писмените извори, така и от аспекта на археологическата аргументация. Затова и предмет на ... |
|
Френският благородник Бернар дьо Круе напуска Франция, прогонен от революцията и Наполеон. С невръстния си син Арман са приети топло в дома на руския граф Павел Аркадиевич. Двамата не се чувстват изгнаници, а членове на семейството, заобиколени от приятели руснаци. Израснал сред тях, Арман изживява и любовни чувства към Наталия, към Катя... Но идва 1812 година. Наполеоновата армия е в опожарената Москва. Руските приятели на Арман му обръщат гръб като на чужденец, независимо че и той ненавижда Наполеон. Арман Московеца е разкъсван между двете родини, между двете култури, от абсурдността на границите..."Войната ... |
|
Страшна заплаха надвисва над Жрицата на срама, над дъщеря й Дина, сина й Давин и приятеля им – графския син Нико. Една тъмна, студена и ветровита нощ те са принудени да бягат. Но къде можеш да се скриеш от един черен магьосник, който има същите очи като на Дина? Къде можеш да откриеш заслон, когато този, който те преследва, притежава дара на змията? Когато Давин и Нико са изправени пред сигурна смърт, Дина е принудена да сключи една ужасна сделка, за да ги спаси и да надникне в пропастта на една шокираща тайна. Определяна като новата Дж. К. Роулинг, с романната си серия за Жрицата на срама Лине Кобербьол хвърля ... |
|
Книгата е опит за творчески портрет на големия български пианист, прекрасен музикален педагог, талантлив музиколог и текстолог, виден културен деец – нашия забележителен съвременник проф. д-р Атанас Куртев. Тя обхваща различни периоди от неговата всеотдайна творческа и преподавателска дейност; интервюта с маестрото, статии и рецензии по повод концертните изяви, както и топли думи от ученици, приятели, колеги. Включени са и няколко кратки „импресионистични“ есета от самия Атанас Куртев. Използвани са материали от личния и семейния архив – част от кореспонденцията с родителите му, дневници и др. Създавайки портрет на ... |