Когато дойде поезията Вкуса на устните ѝ чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми - и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно - по всички улици, пейзажи и пристанища - във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва - виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза - по дяволите залеза. Безпомощна - за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми... по дяволите стиховете. Искам я. Тя ... |
|
|
"Силна е водата дето слиза от върха на стария Балкан, тя раздира грубата му риза и измива скрити в горест рани." Диана Атанасова ... |
|
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
Поезия, проза, пиеси, писма, статии. Пейо Яворов (псевдоним на Пейо Тотев Крачолов) е роден в Чирпан на 1.01.1878 година. Поет, прозаик, публицист, талантлив преводач и интелектуалец, заедно с редакторите на списание Мисъл (1893 - 1907), той ратува за културното и естетическо израстване на българската литература. Участва в македонското националноосвободителното движение от 1902 до 1903 година. Член на задграничното представителство на ВМРО. Заместник-поддиректор на Народна библиотека през 1905 година, драматург на Народния театър, София от август 1908 до 1913 година. Настоящият том включва цялото Яворово литературно ... |
|
|
Книжката включва стихотворението Хаджи Димитър от Христо Ботев ."Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка. На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена! Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по–силно тече! Жътва е сега... Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак... Но млъкни, сърце! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят ... |
|
|
"Нас ли прошепна Бог в клоните, питат прасковите в тези стихове. Тук сърцето е току-що отбито теле, още пъргаво, влюбващо се внезапно, което после ще остарее, тук всичко е на сантиметър от чудото. В поезията на Теодора Тотева светът все още разговаря, всички охлюви, цветя, ръце, риби, тъги и тишина са там, и ние сме там, крехки, но налични. Деликатно и съхранително писане, което умело сади, полива и се грижи за градината на всекидневното и възвишеното." Георги Господинов Подреждане С майка ми подреждаме прането сгъваме миналото отляво чаршафите отдясно прибираме времето от птостора скъсило се с година ... |
|
|
(Не)правилно обичана е първата стихосбирка на Красимира Цочева, която завладява сърцето на читателя. Книгата разказва за любовта, за самотата, за празнината и за хаоса в разпиляната душа. Здравей Есен! Здравей, Есен! Заповядай седни! Ще ти разказвам за моето лято. За изгреви топли, за смях и сълзи. За малката птичка в голямото ято. Красимира Цочева ... |
|
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема . Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
|
"С теб се познаваме от години, минахме през сезоните на детството, младостта, зрялата възраст и сме на прага на мъдростта. Срещнахме се по пътя и аз си взех нещичко от тебе - думичка, смях, усещане за съдбовност, обич, приятелство, размах и увереност, че не е било случайно. Новата ми книга е в ръцете ти. Ето, връщам ти това, което си взех - стих, в който ще откриеш себе си. Не съм се щадила, претворих всичко, което ме развълнува, което преживях, което ме засипа в едни особени сезони - любов, среща, раждане, смърт... война... Сезони, които ме водеха по безлунните пътеки, където търсех себе си и... теб!" ... |
|
|
Димитър Калев - лекар, поет и изследовател в различни области на хуманитаристиката. В този лиричен сборник са подбрани 177 стихотворения, публикувани в различни книги и в разни времена. Композирани са в седем цикъла, озаглавени с имената на седемте тайнства. Препратката към свещенодействието в лиричните стихосложения е вложена в неологизма евтерпософия - мъдростта на Евтерпе, музата на лиричната поезия. ... |
|
|
Балада за мрака И що за няма нощ лежи край мен в земята на поетите, избити все в гръб и нощем - за да бъдел ден? И що за ден - креслив, нечистоплътен - в прокисналия български живот? Народ да вземе някой да измъти, че тук това е вече ненарод! Иван Есенски Иван Есенски е роден на 21 ноември 1949г. в с. Мухово, Софийска област. Завършил е философия и българска филология в СУ Климент Охридски. Работил е като строител на обекти в България и четери години в гр. Железногорск - Русия. Бил е редактор в РТЦ - Пловдив, отговорен редактор на Радиоцентър - Пазарджик, главен редактор на военна редакция в БНР, директор на ... |
