"На 29 години съм. Израснах в гето и в квартала на богатите. Вие ги знаете като циганската махала и к.к. Златни пясъци. Не съм бил в нужда, но не съм и от снобско семейство. Вярвам че това, че светът и човекът не са създадени по случайност. Редовно посещавам църква и зачитам теориите и мненията на всичко като нещо неприкосновено и лично. Работя също о в сферата на туризма. Стихосбирката Очите на монаха ми е първа книга. Пиша и криминален роман, който в момента е малко в застой. Сменил съм немалко професии, живял съм и в чужда страна. Наричан съм от младежи българският Еминем и новия Ботев. За мен са чували не ... |
|
В поетичния си сборник На думите пред скрития олтар Добрин Паскалев разкрива свят, изпълнен с дълбоки емоции, мъдрост и спомени, които оставят своя отпечатък. Книгата отвежда читателя към размисли за преходността на живота и непреходната сила на думите. Всяко стихотворение ни пренася в свят, където думите са не само изкуство, но и път към разбирането на човека, времето и безкрайността. Тук се срещаме с поезия, която ни пренася в пространството между личната болка и общочовешките истини, като в нея авторът почита значими фигури от българската история и своята лична вселена от спомени и идеи. Сборникът се откроява и с ... |
|
Книгата съдържа поезия, художествено-автобиографична и историческа проза."Един от видните дейци на нашето Възраждане и изобщо на нашия политически и обществен живот е П. Р. Славейков. Неговата дейност обгръща един твърде дълъг период от време, от 40 -те години до последното десетилетие на XIX век. Грижил се е за народното духовно пробуждане, за народната просвета, поставил си е за цел да подготви народа за обществени и политически борби, да пробуди у него съзнанието за обществен и отечествен дълг, да му разясни неговите граждански и патриотически идеали. В същото време той е обогатявал нашата литература с редица ... |
|
В стихосбирката си Сезоните на любовта Силвия Чалъкова разкрива пред читателя вселената на любовта с всичките ѝ безкрайни възможности."Поезията среща читателя с калейдоскопа на любовта, в който всеки трябва да определи мястото си спрямо нея и света в зависимост от своите разбирания, а крайният резултат е плод единствено на собствените му решения. Животът може да се осмисли чрез активното съграждане и абсолютното обхващане на съществуването от любовта или да се позволи изплъзването ѝ и опразването на живота от смисъл и причина. Вписването на човека в природата на неговата хармонична цялост чрез ... |
|
"Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по пътя. Някога иконите наричали куни. Когато застанеш пред избраната, тя те поглежда хрисимо... После виждаш колко е строг и питащ погледа ѝ, търси те сякаш, за да те предупреди? За стореното и за молитвата. Затрепти ли ореолът ѝ, значи си получил благословията! Тръгвай и слушай сърцето си! Кунка носи името и силата на божествените изображения, които търсим с благодарност и надежда. Когато бях дете рисувах принцеси, след като я срещнах, сигурна съм, рисувала съм нея! После търсих различното превъплъщение ... |
|
"Запомних и ми направи добро впечатление това, че в стихосбирката си Виделината Станислава Пирчева-Ава пренася в известен смисъл усилията си за поезия в небето и Космоса, но не се страхува да погледне и в най-тайните кътчета на човешките страсти и емоции. Влюбените жени правят така в стиховете си - реят се нависоко, черпят сили от тежестта, която носят на рамене си, и от пътя, по който вървят." Николай Милчев "Стихове, писани с любов и за любов, която прави живота ни богат и прекрасен и ни обогатява с чувства в един комерсиален и стерилен свят, а сме родени да тичаме по Млечния път, да събираме в шепите си ... |
|
Прошката не ми понася е втори поетичен сборник на поетесата Лилия Илиева. Без пълнежи, без паразитни излишества, с изключителното усещане за поанта - така пише и вълнува тя. Стихосбирката обединява три тематични цикъла - Без упойка, Шот на раздяла и Море, което ме заслужава. Излиза с рисунка на корицата от талантливата Росица Каркальова и е финансирана от Министерство на културата на Република България."Пристрастена съм към поезията на Лилия! Мога да разпозная нейно стихотворение, без да е с авторски подпис отдолу. Това си помислих още при появата на първата ѝ книга, а сега, когато е факт Прошката не ми ... |
|
"Пречистваща носталгия и копнеж по завръщане към невинността на най-истинската ни родина - детството, към усещането за дом, споделеност, защита. Болезнена самота на пространствата, от които не само детето в нас, но и предметите си тръгват вкупом, въпреки опитите ни да пребиваваме в два свята, наподобявайки ангелите. През раните от думи и жестове, чрез смъртта на майката, децата на България до тази на черната котка, малкото гларусче и лястовицата майка, книгата на Станислава Станоева успоредява апокалипсиса на полето и града с личните ни човешки апокалипсиси, от които става все по-трудно да излезем, защото все още ... |
|
"Текстовете могат да говорят и без рисунки, а рисунките не се нуждаят от думи. Ако, обаче, те са заедно, имат по-голям шанс да бъдат усетени, а не да останат в самота. Образът и словото имат силата да казват истини и ако не го правят, губят своя смисъл. Често ни напомнят и за това, че не всичко в живота е гладко и красиво, както ни се иска. Спомените за миналото, мечтите за бъдещето не са по-важни от момента, който тече сега." Кирил Аврамов ... |
|
"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план. Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се ... |
|
"Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя - неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак - почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове. Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява. Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване ... |