"Един от най-впечатляващите дебюти в последните години. Важна и богата книга, пълна с красота, тъга, грижа, влюбвания, болка и дълбочина. Смела поезия, която увеличава територията на добрата съвременна българска литература." Стефан Иванов "Поезия, която с хладнокръвно съзнание за човешката уязвимост фиксира процеса на себеразкриване. Отказът от спасителни илюзии, скъсването с родителските очаквания, поколенческите травми, любовта, която ни опустошава и създава. Поезия за вътрешните съпротиви, раните и отговорността." Ина Иванова Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде ... |
|
|
"Поетичните творби в Прободени носталгии са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В тази стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план. Стиховете в Прободени носталгии са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се ... |
|
|
"Юлия Пискулийска има отчетливо присъствие в българското културно пространство. Журналистка, публицистка, поетеса, общественичка, тя - неудобно е да го кажа, но ще го кажа все пак - почти половин столетие работи неуморно на родната литературна нива и Бог е наспорил усилията ѝ със зрели плодове. Автентична е нейната поезия, не само защото се ражда от неподправени чувства. В стиховете ѝ делничното, битовото, обикновеното някак изведнъж засиява в неочаквана светлина, сгрява и възвисява. Съм е фундаменталният глагол във всички езици, символ на съществованието, на устояването, на пребъдването. Това пребъдване ... |
|
|
"Някой пита: Построи ли къщата? и дърво ли посади? Не! Нехранимайко бях! Назад в живота не се връщах. Понатрупах даже грях. Но ти не ме съди. Имах си пътека с много тръни за венец. И вместо къща - небесен дом с любов градих, с камъни от синьото небе. С крила на птици го чертах. Това е мойто битие. Там живее моята душа." Димитър Петров ... |
|
|
Благословен е втората книга на Румен Младенов, автор на книгата Пустинно цвете. Красива и хармонична симбиоза на поезия и проза. Доказателство за силата на писаното слово. Препускане Препускахме по света. Пропускахме. Изгревите, които ни зовяха. Залезите, които ни изоставяха. Следите, разделящи се в мрака. Сълзите, които не проляхме. Очите ни изсъхват. Препускахме. Пропускахме. Глътките, които не изпихме. Думите, които не казахме. Целувките, които не довършихме. Усмивките, които угасихме. Устните изпръхват. Препускахме. Пропускахме. Струните, които не опънахме. Клавишите, които не натиснахме. Глината, която не ... |
|
|
Новата стихосбирка на Иван Гранитски искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание. И както у Пиндар жаждата е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази жажда не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора: "душата ти в Всемира е създадена за да се труди - непрекъснато и неуморно". Иван Маразов Илюстрации: Владимир Пенев. ... |
|
|
Пенка Самоковлиева - една истинска вълшебница на словото и енергийното лечение - ни предлага необикновена книга. В нея са събрани акростихове - концентрирани енергийни кодове, наситени с игривост или загадъчност, чиято цел е да ни помогнат да излезем извън обичайните рамки на матрицата и да ни отворят за ново, по-благоприятно състояние в живота ни. Повтаряйки акростиховете, ние самите можем да станем вълшебници и да се превключим в измерения с по-фина честота, където светлината струи отвсякъде, а словото твори красиви вселени. ... |
|
|
"Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото никой от нас не разбираше, че на човек му е необходимо малко, за да е щастлив.""Поникват спомени като кокичета във стъпките му през величието нежно на пролетта. И клоните разцъфват от него нарисувани, протегнали надежди към мене във съня. И ... |
|
|
"И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век!" Иван Вазов Епопея на забравените е поетичен цикъл състоящ се от 12 оди, които говорят за делата на знайните ни герои и дейци като Левски, Бенковски, Каблешков, Раковски, Панайот Волов, Стефан Караджа, Паисий и други, както и незнайните от Априлското въстание и боевете при Шипка. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
"На гаснещия ден прощалните зари и аромат от рози, покъсани без жал; на лебед песента, все болен от зори - душата ми самотна и нейната печал... Ах, тихата печал на скорошната нощ и в храсти оголели въздишка на зефир; широките крила, отпуснати без мощ - душата вече мъртва - и гробният ѝ мир." Пейо Яворов Сборникът съдържа най-знаменателните стихотворения от Пейо К. Яворов. Книгата е част от поредицата Златна класика на Фама+. ... |
|
|
Билет за никъде другаде е сборник от 46 стихотворения за отсъствията и присъствията в живота на мигриращия човек. Движението се превръща в успокоение, случайността във фабула, а непостоянството в единствения възможен дом, където любовта е тайната червена стая. Стихосбирка в традициите на романтизма, добавяща магично измерение към патината на света, страст към минорното, музика към меланхолията."Досега мислех за Нели Станева като за един от най-интересните и многообещаващи гласове в младата българска поезия. След прочита на Билет за никъде другаде мога със симпатия и уважение пред таланта ѝ да кажа: всички ... |
|
|
"В тази поезия няма резки движения, шумни падания, гръм от тапа на шампанско или проповеди. Тази поезия е проницателна неосъзнатост. Цвета Михайлова ту се материализира сред софийските тротоари и трамваи, ту се изпарява като водна молекула върху още топлия котлон. Сдъвква думите като ядки, после ги залепя като дъвка върху случайна пейка в парка. Харесвам това тихо говорене, това влизане на пръсти в стъклената витрина на човешката душа. И ако нещо все пак се счупи, родените да се влюбват в парчета ще го съберат." Димана Йорданова "Самоопределения на Цвета Михайлова е разпад на света до тъга и на тъгата до ... |
123456789101112131415161718192021222324252627282930313233343536373839404142434445464748495051525354555657585960616263646566676869707172737475767778798081828384858687888990919293949596979899100101102103104105106107108109110111112113114115116117118119120121122123124125126127128129130131132133134135136137138139140141142143144145146147148
