"Дали да не опитам аз вълшебникът да бъда между нас..." В столицата всички очакват пристигането на непознат вълшебник за предстоящия черешов празник. В разгара на юни е, пролетните дъждове не искат да си отидат, но във всеки дом ухае на билки и трепетни надежди. Така ухае и в едно кафене, в което старият търговец на помади и мехлеми разказва на гостите как в неговата младост вече е идвал този вълшебник и е обърнал живота му с главата надолу; защото след като си e заминал, сестрата на търговеца също изчезнала безследно. Дали вълшебникът, когото всички очакват сега, е същият, дали е друг, и можем ли да ... |
|
(Думи преплетени в рими заплетени). Дебютната книга на Росица Илиева съдържа творчество в продължение на три години. Есен Есен - думичка една, а толкова много цвят и пъстрота. Пореден ден сред цветната картина и... сякаш искам да не идва зима. Да няма кой да спре вълшебната ми четка, да няма край незабравимата ти гледка. Да бъде жълто, алено, червено и вечно в паметта ми съхранено. Ти даваш толкоз много живинка и цвят, в този агресивен и забързан свят. Росица Илиева ... |
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
"Има и щастливи редактори! Историята ми с Красимира Макавеева е любов от пръв прочит. А за историята с Бивши смърти и рождения сама си завиждам, защото работата с талантлив човек е... богоизбрана работа. Да живееш в поетичния свят на Краси е привилегия. Висока, честна, горда, а не горделива, поезия! Щастлива съм, че бях съучастник. Сега съучастник си ти, читателю! Вече завиждам и на теб!" Камелия Кондова, редактор Втора кожа Ева гузно мълчи и опипва с очи пустотата - гъста, лепкава, топла, като сок от онази смокиня. Ева още обича Адам, вярва в Господ и помни змията, но е късно да тръгне. Пред нея е само ... |
|
"Една трудна за четене и възприемане книга. Поезия, която не е за всеки ден, не е за отмора и наслада на сетивата. Тук няма красота в оня, общоприет естетически смисъл; няма прехласване пред пейзажа, нито опит там да бъдат открити значимите теми. И, макар че става дума за хайку, в тази сбирка природата присъства само за да ни покаже, че сме човеци и стоим извън нея; че тя не е за съзерцание; тя е нашето надгробие. За да се разберат тези стихове, съзнанието трябва да е готово не просто за асоциации, алегории, метафори, сравнения и прочие литературни фигури - съзнанието на четящия трябва да е готово за квантов преход, ... |
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |
|
"Нито аз да те пусна. Не можеш да промениш миналото. Но това, което можеш да направиш е, да го превърнеш в хубаво бъдеще." Женя Кънева По-жив от всякога Спомените ни отдавна са погребани, а възкръсват на нашето място. Думите отдавна са изчерпани още от последното ни лято. Любовта отдавна я изгубихме, но пак намира ме, щом чуя наша песен някоя. Отдавна си мъртъв за мен, а всъщност по-жив си от всякога. Женя Кънева Женя Кънева от малка усеща думите и поезията я омагьосва. Изкушава се да пише, докато следва в Лондон и е далеч от дома си. През 2020 г. се престрашава да сподели свои стихове в социалните ... |
|
Александър Кирилов Алексиев е роден на 27.10.1977 г. в София - експерт в туризма, хералдик, футболен статистик, общественик, екскурзовод, краевед, колекционер, меломан и пътешественик. Средното си образование получава в ЕГ Бертолт Брехт в Пазарджик в немска паралелка, но завършва училището и с английски като частен ученик. Води младежки авторски предавания по радио Пазарджик и радио Оберон. Завършва специалност Туризъм в СУ Св. Климент Охридски като бакалавър и магистър, а второто си висше образование получава в УНСС в специалност Фирмено управление. Работи 27 години в сферата на туризма. Създател, редактор и автор на ... |
|
В навечерието на своята 80-годишнина поетът Георги Константинов ни изненадва много приятно с нова поетическа книга: Живея високосно. Дори самото заглавие е находчива метафора на един мечтан стремеж за извисяване над сивия и тревожен ден на света. Изненадата навярно ще е по-голяма, ако кажем, че почти всички стотина стихотворения в тази книга са нови, сътворени в последните 2-3 години. Отново читателят ще се срещне с вълнуващи творби, написани мъдро и живописно, с характерното за този поет съчетание от искрена емоционалност, чувство за хумор и неповторим усет за съвременност. Широк е кръгът от теми, вдъхновили ... |
|
"Стихосбирката Смирено на Петър Краевски съдържа над 65 стихотворения, бял стих, с добре овладяна ритмика, както и няколко текста в японската жанрова форма танка. Това е интелигентно написана книга, без излишен драматизъм, с умерени и смекчени емоции, в която се обговарят темите за живота и смъртта, болката и свободата, победите и пораженията, артикулира се ясна гледна точка относно базисни ценности на човешкото битие. Важен и отчетлив корпус в целия ръкопис представляват текстовете, посветени на поезията, думите, съдбата / душата на поета. Прякото назоваване на метафора, поанта, поезия, поет, редактиране, налагат ... |
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева, издател ... |
|
"Много радост и много тъга. Любов и смърт. Приливът на Ерос и отливът на Танатос. Между тези брегове се люшка животът и добре че са думите на Мария Донева, за да ни напомнят, че всичко в него си струва да премине през сърцата ни." Веселина Седларска "В лятото на Мария Донева бялото е онова, което светлината вече не може да бъде. Бялото е претворената светлина. В тези стихове сред чистата радост от дните се надвесват сенките на тъгата. Но силата на бялото е в това да смеси тъгата с всички останали цветове. За да бъде отново животът!" Здравко Дечев "Поезията в книгата на Мария Донева е такава, ... |