Някога, някога... ... Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници. Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив - разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, - споделя той. - Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст. ... |
|
|
Лиля Брик отмъква Маяковски от родната си сестра, довежда го в семейството си, и до смъртта на поета те така и живеят заедно: съпрузите Брик и Маяковски. В отношенията им има всичко: нежни признания, които Владимир пише на възлюбената си, и предателство от страна на Лиля, за да запази поета за себе си. Особен, магнетичен чар, остър ум, умение да открива талантите у другите хора и да ги подкрепя, удивителна способност да привлича мъжете, да поддържа изглеждащи невъзможни връзки, живот не според правилата, а според собствените си желания - Лиля Брик притежава всички тези качества. Наричат я съвременната разгулна мадам ... |
|
|
"Въртопът" е книга за паметта. За рода и началото, от което се разклонява дървото на живота. Но и книга за българите, които разпилени по бежанските пътища на Егейска Македония, Беломорска Тракия, Северна Добруджа или Западните покрайнини, не спират да милеят за родното. Не спират да се съпротивляват срещу Въртопа, в който - с поетичните думи на авторката: "Неопято е нашето минало. Вампирясало. Непогребано". Насън или наяве, бежанците се връщат при българското, призовават го, възкресяват го, въздигат го в най-високата нравствена категория.""В тази книга нищо не е измислено - преписано е от ... |
|
|
"Литературната анкета с Емилиян Станев е замислена и осъществена под формата на шест разговора, които ни запознават с основни моменти от житейската и творческата биография на писателя: родно място и родители, детство и детски спомени, училище и учители, първа книга и нейната оценка от съвременниците, литературна среда и познанства, биография на по-крупните произведения, прототипи и особености на творческия процес и т.н. Освен тези шест разговора, в книгата са поместени записи от срещи и разговори с Емилиян Станев от различни години, както и впечатления и наблюдения на Надежда Станева. Анкетата е снабдена с ... |
|
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
|
Това е книга за Витята - написаха я неговите приятели и почитатели, след като "сърдитото младо момче" отплава към страната на отвъдните сънища, където няма смут и мъка. Виктор Пасков остави блестящи белетристични образци. Започна с ярката си и провокативна първа книга с новели "Невръстни убийства", посрещната възторжено от един от първожриците на съвременната проза Павел Вежинов. В нея авторът се приближаваше по почти мистичен начин към големите преди него - Емилиян Станев, Йордан Радичков, Дончо Цончев. Сетне Виктор прекрачи в прекрасния романтичен свят на "Балада за Георг Хених". ... |
|
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |
|
|
"Роден е в град Ресен на 19 януари 1879 г., тогава в Турция, сега в Република Македония. Цялото му име е Симеон Трайчев Радев. Има двама братя (Владимир и Христо) и пет сестри. Нека поясня: Ресен в онова време е забележително селище, за него са писали чуждестранни пътешественици: например френският учен Ами Буе (1836 - 1838), руснакът Виктор Григорович (1844 - 1845), австриецът И. Г. Хан (1863). В статистика от 1900 г. е отбелязано, че населението на града включва 2400 българи, 800 българомохамедани, 30 турци, 300 арнаути-мохамедани, 570 власи и 350 цигани. В село до Ресен е роден и чаровният Трайко Китанчев (1858 - ... |
|
|
Книгата включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ "Иван Вазов" - Пловдив. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Нейните книги са повече от хубави. Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното ... |
|
|
"Ти си следващият! Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?... Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина." С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън ... |
|
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |
