В това издание на "Моите съвременници" са възстановени текстовете по оригиналните ръкописи и редакторските бележки на самия Стилиян Чилингиров. "Мемоарите ще попълнят сериозна празнота в българската литературна история – с факти и впечатленията на съвременника, ще покажат механизмите на работа на цензурата от 50-те години на ХХ в., но най-вече ще допълнят с нови детайли представите и знанията ни за "последния възрожденец" Стилиян Чилингиров."Румяна Пенчева ... |
|
Книгата включва интервюта, рецензии, кратка биографична справка, снимки от личния архив на Божана Апостолова и библиография, изработена от НБ "Иван Вазов" - Пловдив. ... Пет томчета за 50-годишен творчески живот - много ли са, малко ли? Каквото и да решите, това са най-важните неща, които Божана Апостолова е решила да сподели с читателите си, малки и големи. Дали са хубави? "Нейните книги са повече от хубави. Те са измежду онези книги, които са важните за придвижването на една литература. Като звездата, която огъва с гравитацията си космическото пространство, творчеството на Апостолова огъва литературното ... |
|
Едва ли има друг български културен деятел, който като Стилиян Чилингиров толкова автентично, подробно и с удивително чувство за историчност да е документирал своите впечатления за съвременници и събитията, на които е бил свидетел. Съхранени са десетки тетрадки от по няколкостотин страници с негови дневници, онасловени "Моите делници", и почти още толкова страници с мемоари на писателя. Липсват излишни битови подробности – Чилингиров не ни е предоставил възможността да разберем в житейски план какви събития са сполетявали него и семейството му. Но пък ни е дал широка панорама на случващото се в обществения ... |
|
Изповеди представени от Цветан Тодоров. ... "Интимната проза на Марина Цветаева е впечатляващо свидетелство за трагичната съдба и за гения на руската поетеса. Цветан Тодоров е съставил тази книга от изповедни документи (дневници, кореспонденция, бележки), публикувани едва напоследък. От огромния масив лични тетрадки, любовни и приятелски писма, нахвърляни самопризнания на Цветаева, Тодоров е подбрал ярки фрагменти, разкриващи вътрешния мир на тази изключителна жена. Смутните времена до голяма степен обясняват превратната съдба на Цветаева. Но най-впечатляващо в нейните изповеди е напрежението между поетическия ... |
|
"Ти си следващият! Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?... Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина." С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и други. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън ... |
|
В "Играещата със стихиите - Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата - участието в защитата на българските евреи през 1940 г.; съвместното ѝ участие с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа; изваждането от лагер преди 1944 г. на комунистите Асен Босев и неговия брат; явяването и неуспялата защита в процеса на Никола Вапцаров; спасяването от лагера "Куциян" на анархиста Делчо Василев (по неговите собствени признания след 1944 г.). "Още първият раздел - "Звездната" Багряна, ... |
|
"Живот с първия мазохист" е автобиографична книга, написана от съпругата на Леополд фон Захер-Мазох - Ванда. Увлекателно поднесен и изтъкан от противоречия, романът представя житейския път на семейството. В духа на BDSM практиките (субкултура, основана на еротичния обмен на власт), съпрузите подписват договор, регулиращ отношенията им, а цитираните желания на графа, известен с влечението си към нестандартни сексуални практики и игри, биха могли да послужат като наръчник за всеки изкушен мазохист. Самата Ванда е впечатлена от плахостта и ниското самочуствие на мъжа си, а от друга страна е и шокирана от желанието ... |
|
Това е книга, подготвена за печат от съпругата на Григор Ленков – Цвета Ленкова, четвърт век след смъртта на един от най-добрите български преводачи. В нея се съдържат писма до нея, откъси от неговия дневник, както и спомени за твореца от негови колеги и близки. Изящното издание напълно съответства на деликатната и аристократична природа на Ленков. Книгата разказва за неговите литературни предпочитания и естетически търсения, но също и за трагичните обстоятелства около смъртта на поета в Ленинград през юни 1977. С пълноводния си информационен пласт, както и с богатата си емоционална атмосфера изданието успява в същото ... |
|
Прослава на може би най-приятния и задълбочен ренесансов писател, Мишел дьо Монтен, чиито есета ни дават неповторими прозрения за простичкия факт, че живеем. През 1570 г. тридесет и седем годишният Мишел дьо Монтен се отказва от работата си на магистрат, за да се отдаде на мислите за смъртта на най-добрия си приятел, баща си, брат си и първородното си дете. Но след като установява, че умът му по-скоро се разстройва, отколкото да се успокоява от самотата, започва да пише. Така се раждат "Опитите" - поредица от есета, "опити" или "вкусвания" на най-различни теми. Постепенно Монтен прегръща ... |
|
Смутителят на реда и тоягата на властта. ... Стефан Стоянов е малкият син на Радой Ралин. Двамата със съпругата му Таня Стоянова преравят разсекретените архиви на комунистическите тайни служби, за да възстановят досието, заведено от ДС за следене на Радой Ралин и унищожено още в началото на 1990 г. Използвайки документи от личния му архив, дневника на Борис Делчев и достъпни други архиви, те успяват да възкресят ключови моменти от живота и творчеството на сатирика, съдбовно вплетени в най-новата история на България. ... |
|
"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин, на Людмил Стоянов, на Дора Габе, да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков, да гледаме на отсрещния тротоар ... |